БОБ нисък, неувивен боб – Phaseolus vulgaris (L.) Savi var. nana Ach.

Сем. Бобови – Leguminosae

Разпространение. Култивира се из цялата страна. У нас идва от Южна Америка.

Описание. Едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца.плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или друг цвят бъбрековидни семена.

Използваема част. Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване – през юли-септември.събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаволигав вкус.

Химичен състав. Съдържат инсулиноподобното вещество аргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин, холин, триптофан, белтъчни вещества, силициева киселина, танини, витамин С, около 40 процента хемицелулоза и др.

Лечебно действие и приложение. Бобовите чушки понижоват количеството на захарта в кръвта, действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища, при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания – възпаление на обвивката на сърцето и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци.

В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.

Начин на употреба. 3 супени лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 мин в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.