Категория: Билки

Дрян — Cornus mas L.

Сем . Дрянови — Сотасеае

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони на страната до 1500 м надм. височина.
О п и с а н и е . Ниско дърво или храст с кафенозеленикави клони. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Цъфти през февруари-март.

И з п о л з в а е м а  ч а с т . Плодовете, брани след пълното я м узряване (когато станат.червени), през август-октомври. Те се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня при t° до 70°С. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Пазят се; в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л р ж е н и е . Дренките действуват занпчащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна т еска и др. В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха й червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки — при блатна треска и за жабурене при болки във венците.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 50 г дренки се варят 15 мин. в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти .дневно или се използува за жабурене.

Категория: Билки

Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сенчестите и влажните места из горите и храсталаците в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, набраздено, кухо стъбло, стигащо до 1,5 м, и късо коренище с многобройни светлокафяви нишковидни корени, излъчващи силна характерна миризма. Листата са нечифтоперести, с 5 до 11 чифта яйцевидно ланцетни, едро назъбени листчета. Цветовете са светлорозови до бели и са събрани в сложни полусенниковидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Цъфти през юни-юли.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Коренищата с корените, които се вадят през есента, когато стъблата увехнат, или рано напролет — през март-април. Извадените коренища с корените след почист­ването се сортират, по-едрите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушепата билка има светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 16%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи проветриви поме­щения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от валериано-борнеолов естер, изовалерианова киселина, борнеол, 1-мир-тенол, 1-камфен, а-пинен, d-терпинеол, 1-лимонен, борнеолов естер на мравчената, оцетната и маслената киселина и др.), алка­лоидите валерин, хатинин (с противомикробно действие), гликозида валерид, дъбилни вещества, органични киселини, смолисти вещества, а-метилпирилкетон и др.
 Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Притежава нервоуспокоително действие, преодолява спазмите на гладката мускулатура и регулира срдечнат а дейност . Прилага се при въз­будена нервна систем , нервна преумора , нарушение в сърдечния ритъм (главно от нервен произход), при стомашни и чревни болки, климактерични смущения и др.
В българската народна медицина дилянката се препоръчва и при главоболие, безсъние, епилепсия, гуша, виене на свят, високо кръвно налягане, нервни припадъци, хистерия и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.

Категория: Билки

Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

Сем . Зърнастецови

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и каменливи места, в храсталаците и из горските поляни, в по-топлите части на страната.
О п и с а н и е . Силно бодлив храст, стигащ на височина до 3 м. Листата са последователни, елиптични до яйцевидни, лъскави, а прилистниците са превърнати в твърди, закривени шипове. Цве­товете са жълтозелени, двуполови, с 5-делна чашка, 5-листно венче. 5 тичинки и 2—3 стълбчета; събрани са в гроздовидни съцветия, които се развиват в пазвите на листата на младите клонки. Плодът е суха и крилата кокичка с 3 гнезда, в които има по 1 семе. Цъфти през май-юни.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Плодовете, брани през есента — август-септември. Берат се, като се очукват с пръчка. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените плодове са със светлокафяв цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влаж­ност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неуточнен.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката действа затягащо, дезинфекционно и откашлящо. Българската народна медицина препоръчва плодовете на дра­ката при обикновена и магарешка кашлица, диария, дизентерия, екзема, задух и др.
 Н а ч и н н а у п о т р е б а . ' ! супена лъжица плодове се ва­рят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Или 1 чаена лъжичка плодове се варят в 250 мл вода. Пие се като топъл чай, подсладен с мед или небет-шекер.

Категория: Билки

Дива тиква, черен скребьр — Bryonia alba L.

Сем. Тиквови — Cucurbitaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците край реките, по огради­ те край и в селищата из цялата страна докъм 1000 м надм. височина.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с увивно, дълго до 4 м стъбло, снабдено с мустачки и с едър, месест, реповидно задебелен корен, който отвън е жълтеникав, а отвътре — бял. Листата са последователни, дълбоко длановидно врязани и едроназъбени, 5-делни, с дълги дръжки. Цветовете са еднополови, жълто-
зеленикави; мъжките са разположени в щитовидни гроздове, а жен­ските са по-дребни и са събрани в кичури. Плодът е сочна кълбеста ягода, отначало зеленикав, а при узряването черен, с 4—6 яйце­ видни семена. Растението цъфти през юни-юли.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Корените, които се вадят след узряването на плодовете — през август-ноември. Изкопаните ко­рени се изчистват, нарязват се напречно или надлъжно и се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е белезникава, с горчив вкус и без мирис. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозидите брионин, брионидин, брионицин и брионол, дъбилни вещества, смола, соли на ябълчевата киселина, фитостерин, захари, етерично масло и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката притежава болкоуспокояващо действие, повишава кръвното налягане и засилва сърдечната мускулатура. Освен това действува и като местен дразнител. Прилага се за успокояване на болките при по­дагра , ревматични полиартрита, междуребрени невралгии, както и пря плеврити, плевропневмонии, перитонит, при температурни и трескави състояния. Българската народна медицина препоръчва корените на дивата тиква още против повръщане, като слабително, при воднянка, магарешка кашлица, глисти, малария, мокър задух, ревматизъм, главоболие, грип, тифус,'епилепсия, парализи и др. Освен това пресни корени, счукани на каша и разбъркани с малко зехтин, могат да се използуват външно за налагане при подути жлези, плеврит и невралгия. Настойка на сухи корени ц спирт 1:10 се прилага за ма­зане при ревматизъм, лумбаго, краста, изгаряния. Във ветеринар­ната медицина счукани пресни корени се добавят в храната на свинете против болестта гърлица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани сухи корени се варят в 600 мл вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
    Внимание, растението е о т р о в н о ! Д а се взима под лекарски контрол!