Дъбови шикалки, къркълешки — Gallae turcicae
Р а з п р о с т р а н е н и е . По младите клонки и листа на дъба.
О п и с а н и е . Дъбовите шикалки представляват патологични нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Q u ercu s lusHanica Lam. var. in fe c to ria D. C.) от сем. Букови — Fagaceae, които растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалко-творката ( C y n ip s g a lla e tu rcica e Н.) от семейство Cynipidiae. С течение на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствиена дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място възниква валчеста подутина — шикалка, която може да стигне до 3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна. В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена -с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикалките остава малък отвор.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Шикалките, брани през есента — септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 70% галотанини, свободна галова киселина, елагова киселина и др.
Действие и п р и л о ж е н и е . Кръвоспиращо и стомашно. Българската народна медицина препоръчва шикалките при диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния и др.; външно — за налагане при мокри екземи и за боядисване на косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани шикалки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпространените у нас дъбове Q u ercu s ro b u r, Q u ercu s s e ssiliflo r a , съдържат по-малко танини.