Категория: Минерали

Минералите са познати и под названията микроелементи и макроелементи. Те имат важно значение за функционирането на организма. Следователно дефицитът им се отразява неблагоприятно и се проявяват симптоми за този дефицит.

Макроелементите се намират в голямо количество в организма, в костите и в мускулната тъкан,  и включват: калций, калий, магнезий, фосфор, хлор.

Микроелементите са получили това название поради много малкото си количество в човешкия организъм. Те са доста на брой и включват: мед, флуор, желязо, манган, йод, цинк, селен, молибден, сяра, хром, кобалт.

Без минерали клетките ни няма да могат да функционират правилно - a без правилно функциониращи клетки, ще бъдем по уязвими за нараняване.

Минералите са неорганични вещества, които естествено се срещат във водата, скалите и почвите, в растителния и животинския свят.

Дефицитът не може да се компенсира от организма, тъй като той не произвежда минерали. Недостигът може да се компенсира с приемане на храни, богати на съответните микро- или макроелементи, а също и хранителни добавки.

Но приемът на храни и добавки не е достатъчен, защото трябва да е налице важно условие за усвояването на минералите в тях.  Усвояването им зависи от pH в стомаха и от наличието на ензими. Тези ензими се отделят от панкреаса.

Симптоми, подсказващи недостиг на минерали:

- обща отпадналост

- болки в пръстите, в стъпалата и в краката могат да бъдат симптом за недостиг на няколко минерали – калций, калий, магнезий.

- отпадналост и болки в мускулите могат да се дължат на недостиг на селен. Ако ви предпишат селен като добавка, трябва да го приемате заедно с витамин Е, който помага за усвояването на селена.

- бели петна по ноктите са един от признаците за липса на цинк. Друг признак е набраздяването на ноктите. За усвояването на цинка е необходимо наличие и на други минерали, като магнезий и калций.

- болните зъби и чупливостта на костите са симптом на липса на калций. Трябва да се установи какво е нивото и на друг фактор – витамин Д, тъй като от него зависи доброто усвояване на калция.

- апетитът към продукти, които не спадат към храните, подсказва дефицит на желязо. Необходимо е неговото изследване, ако изпитвате желание да дъвчете хартия, дърво и други нехранителни предмети. Кислородът е предпоставка за производство на енергия и зависи от червените кръвни клетки да пренасят кислород към всичките ни останали клетки, където може да се генерира енергия. Точно тук идва и главната роля на желязото в тялото ни. Недостатъчното количество желязо в кръвта ни може да доведе до анемия, изтощение на умора и слабост.

- при силна миризма от краката и от цялото тяло трябва да се направят изследвания на магнезий. Ако прекалявате със сладки храни, това може бързо да причини недостиг на магнезий.

- при високо кръвно налягане, както и при пристъпи на аритмия, трябва да си направите изследвания за нивото на калий. Това е макроелемент, който помага за регулирането на сърдечния ритъм и на кръвното налягане.

- симптомът за дефицит на цинк е бавното съсирване на кръвта и трудното зарастване на рани. Цинкът помага за съсирването и за зарастването на драскотини и наранявания.

- ако често страдате от гъбични инфекции, минералите, които вероятно са в по-малко от необходимото количество в организма, са желязо и цинк. Тук обаче може да се установи и излишък на мед. Медта създава благоприятна среда за гъбичките.

- Нашите мускули са свързани с костите в ставите чрез свързващи тъкани, известни като сухожилия и връзки. Минералите, които работят съвместно с витамините в тялото, могат да помогнат за възстановяване на уврежданията и да намалят възпалението на тези тъкани.

МАКРОЕЛЕМЕНТИ

   Калций. Съдържа се в най-големи количества в млечни продукти, орехи, зърнени храни, бобови култури. Калцият има основно значение за костното развитие и костната минерализация. Костната маса се оформя до 25-30 годишна възраст. Колкото повече и по-здрава е тя, толкова е по-малък рискът от развитие на остеопороза. Костната маса се определя от диетата (дали е достатъчно богата на калций, фосфор и витамин Д), от движението и от хормоналното състояние. Мед, цинк и магнезий също са важни за здравето на костите. Дневните нужди от калций за един възрастен човек са около 800-1000 mg. Ниските нива на калций са причина за спазми, изтръпване, мравучкане, суха кожа, промени по костите. Високите нива на калций са свързани с отлагане на калцификати по органите, чупливи кости, образуване на камъни в бъбреците, мускулна слабост.

   Фосфор. Елемент, който отново има отношение към костното здраве. Усвояването му става както при калция – с помощта на витамин Д. Понижените нива на фосфор може да са в резултат на заболявания на паращитовидните жлези (хиперпаратиреоидизъм), понижени нива на вит. Д, прием на антиацидни медикаменти, които образуват комплекси с фосфора и блокират резорбцията му. Повишени нива на фосфор се наблюдават при бъбречни заболявания, хипопаратиреоидизъм, тъканен разпад. Дневните нужди от фосфор са около 800-1000 mg.

   Магнезий. Елемент, който се съдържа в много растителни и животински продукти. Това е причината рядко да се наблюдават магнезиеви дефицити. Те се проявяват с тремор, крампи, сърдечни нарушения. Магнезият е важен елемент за много ензимни реакции в организма. Той също така участва в каскадите от процеси, които осигуряват енергия на клетките. Магнезият взема участие и в калциево-фосфорната обмяна. Дневните нужди от магнезий са около 200-300 mg.

   Натрий. Съдържа се в много хранителни продукти. Дневните нужди са около 2,5 грама за възрастен човек. Дефицити на натрий се наблюдават рядко. Най-често те са резултат от прием на диуретици, тежки диарии или повръщане. Повишените нива на натрий в кръвта може да бъдат причина за високо артериално налягане и други сърдечно-съдови заболявания. Надбъбреците произвеждат хормона алдостерон, който регулира натриевите нива в серума. Нормално натрият е йон с по-висока извънклетъчна концентрация. Той регулира плазмения осмоларитет, има значение за възникването на импулси и акционен потенциал, участва в пренасянето на вещества и други йони през клетъчните мембрани.

   Калий. Съдържа се в растителни и животински продукти, но най-много в картофи, домат, кайсии, цитруси, банани, сливи. Дневните нужди от калий са около 2-5 грама. Над 90% от калият се намира вътре в клетките. Той има значение за водно-електролитното равновесие. Калият има влияние върху работата на мускулите и нервната система. Високите и ниските нива на калий водят до ритъмно-проводни нарушения на сърцето и до неговото спиране. С обилни диарии се губят значителни количества калий и това има значение за състоянието на болния. Електролитните нарушения трябва да бъдат коригирани.

   Хлор. Важен йон, защото заедно с натрия и калия поддържат водно-електролитното равновесие. Хлорът е извънклетъчен йон. Набавя се основно чрез готварската сол. Губят се значителни количества отново при повръщания. Дневните нужди от хлор са 1-4 грама.

МИКРОЕЛЕМЕНТИ

   Желязо. Един от най-важните микроелементи. Съдържа се в големи количества в месо и месни продукти, черен дроб. По-малко количества желязо има в зелентолистните зеленчуци и освен това то е свързано в трудно усвоими комплекси. Желязото участва в транспорта на кислород и въглероден диоксид като влиза в състава на хемоглобина и миоглобина, взема участие в много ензимни системи, подпомага фагоцитозата (убиването на бактериите), влиза в състава на ензими. Дефицитът на желязо води до анемия. Дневните нужди от желязо за мъже са около 12mg, а при жени около 16mg. Важно е да се знае, че около 15% от приетото желязо се усвоява. Останалото се изхвърля от организма. При дефицити организмът би могъл да повиши усвояването на желязо от гастроинтестиналния тракт до 30%. Желязо-дефицитните анемии са често срещани заболявания, особено при подрастващи, бременни, вегетарианци и т.н. Освен ниски нива на желязо, може да има и високи такива. В тези случаи желязото започва да се отлага във вътрешните органи и действа токсично. Сериозни увреди може да настъпят в сърцето.

   Йод. Съдържа се в риба, орехи и най-вече йодирана готварска сол. Много важен елемент за синтеза на щитовидни хормони тироксин и трийодтиронин. Дефицитът на йод води до компенсаторно увеличаване на жлезата (гуша). Има райони, в които това заболяване е широко разпространено заради дефицит на йод в питейната вода. У нас този проблем е разрешен чрез йодиране на готварската сол. Дневните нужди от йод за възрастен човек са около 150 микрограма, а при бременни около 200.

   Цинк. Източници на цинк са месо, яйца, морски дарове, риба, мляко. Цинкът влиза в състава на много голям брой ензими. Има огромно значение за правилното функциониране на мъжката полова система и зрителния анализатор. Дефицитът на цинк води до неправилно полово развитие, кожни промени и до нарушения в обонянието и вкуса. Дневните нужди от цинк са около 10 mg.

 

   Мед. Източници на мед са месото, зеленчуците и ядките. Дневните нужди са около 2 mg. Медта е част от много ензими, които метаболизират различни вещества и участват в реакции, доставящи енергия на клетките. Недоимъкът на мед води до остеопороза, промени в липидния профил, чупливи кръвоносни съдове, демиелинизация на невроните.

   Хром. Хромът има значение за фактора на глюкозна толерантност, който улеснява свързването на инсулина към рецепторите и така подобрява глюкозното хранене на клетките. При дефицит на хром може да се стигне до нарушения във въглехидратния обмен. Дневните нужди са около 50-200 микрограма.

   Селен. Този елемент в комбинация с витамин Е представлява много мощна антиоксидантна комбинация, която помага на клетките да се борят с оксидативния стрес.

   Флуор. Той е част от флуорапатита, който влиза в състава на костите и зъбите и ги прави здрави и устойчиви на киселини. Дневните нужди са около 1 mg.

   Манган и никел. Влизат в състава на ензими. Достатъчно количество са в храната и не са познати дефицити на тези елементи.