Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух

Сърдечната недостатъчност е заболяване, което започва бавно и прогресира постепенно. Умората и задъхването при усилие са най-честите признаци. Сърцето е помпа, която разпределя кръвта в тялото. Когато кръвният поток стане недостатъчен, тялото и особено мускулите и основните жизнено важни органи не получават достатъчен приток на кръв, което води до недостиг на кислород и хранителни вещества – така наречената сърдечна недостатъчност. Появата на болка в гърдите при усилие може да се дължи на сърдечна недостатъчност. Оттичането на краката и глезените може да бъде един от първите признаци на сърдечна недостатъчност.

В началния етап, в който отделните части на тялото не получават достатъчно кръв, се задействат компенсаторни механизми:

  • увеличават се стресовите хормони
  • сърдечният ритъм се ускорява
  • кръвоносните съдове се стесняват
  • кръвта не достига до някои тъкани и органи
  • тялото задържа натрия и течностите, за да поддържа обема на кръвта в кръвоносната система

Всички тези промени помагат на сърцето да доставя сравнително оптимални нива кръв до тъканите и органите. В дългосрочен план обаче, тези компенсаторни механизми не могат да насмогнат и сърцето все повече отслабва.

В началото сърдечната недостатъчност засяга само едната половина от сърцето. Ако засегне лявата половина на сърдечния мускул, кръвта се блокира в белите дробове, което води до задух и кашлица. При засегната дясна половина, кръвта се задържа в тъканите и в резултат се появяват отоци по тялото.

Причина за развитие на сърдечен задух е исхемичната болест на сърцето. Но водещи са още клапните пороци, артериалната хипертония и кардиомиопатиите.  Други известни причини са тежки анемии, хипертиреоидизъм, продължителни тахикардии.

Наличието на сърдечна недостатъчност води до две основни нарушения:

  1. недостиг на кислород в тъканите и органите
  2. натрупване на течности в белите дробове и тъканите 
  3. Една от най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, за да се намали рискът от усложнения, са промените в храненето, включително ограничаване приема на алкохол и на сол. Доказано е, че преминаването към здравословна диета подпомага фармацевтичното лечение и предпазва сърцето от последващи увреждания.
  4. Важно е да се знае, че понижаването на теглото също играе първостепенна роля за контрола над заболяването – с редуцирането на излишните килограми, се намалява и напрежението върху сърдечния мускул и се забавя прогресията на заболяването.

  5. За да се лекува застойната сърдечна недостатъчност се следват три основни принципа:  

    Етиологично лечение (таргет са причините за развитие на заболяването), отстраняване на провокиращите състоянието фактори и контрол на симптомите на заболяването. Водещо е етиологичното лечение особено, когато се отнася за клапен порок или коригируеми състояния, като анемия или тиреотоксикоза.
    За подобряване на качеството на живот се провежда ежедневно симптоматично лечение. Първа стъпка в лечебните мероприятия са промените в стила на живот - ограничава се физическата активност, преминава се към нискосолева диета и ограничаване на обема на поеманите течности, особено в напредналите стадии.
    Медикаментозното лечение е средство на избор в по-напредналите етапи на състоянието. Диуретиците са значителен елемент от терапевтичния план на тези болни. Те увеличават отделянето на натрий и вода и с това намаляват обема на циркулиращата кръв и съответно натоварването на сърцето. Използват се бримкови и тиазидни диуретици.
    Други важни лекарства са АСЕ- инхибиторите. Ползата им се крие в това, че те разширяват съдовете и намаляват прогресията на това заболяване.
    Бета-блокерите са особено полезни при болни с прекаран миокарден инфаркт. Сърдечните гликозиди са средство на избор при пациенти със изявени симптоми  и особено придружаващо предсърдно мъждене. Тези медикаменти увеличават сърдечния контрактилитет и подобряват работата на сърцето. Вазодилататори – изосирбид динитрат  и други нитрати намаляват венозния спазъм, а с това и претоварването на сърцето и белодробния застой. Кислород се прилага особено при обостряне на симптомите.

Обилна менструация (менорагия, хиперменорея)

Менорагията представлява обилна менструация, която продължава над седем дни и се губи повече от 80 мл кръв. Това е най-често срещаното нарушение на менструалния цикал. Менструацията се приема за обилна ако се налага смяна на превръзката или тампона през интервал по-малък от два часа.

Най-честите причини за менорагия са:

– нарушен хормонален баланс – нарушеното равновесие между естрогените и прогестерона става причина за прекомерно нарастване на маточната лигавица (ендометриума), която отпада по време на менструация като предизвиква обилно кървене. Този хормонален дисбаланс се наблюдава най-често при момичета в юношеска възраст и при жени, които навлизат в менопауза.

– при дисфункция на яйчниците, когато не се продуцира прогестерон настъпват ановулаторни маточни кръвотечения, които могат да бъдат обилни.

– миома на матката – доброкачествен тумор, произхождащ от гладката мускулна тъкан на матката. Среща се най-често при жени на възраст между 35 и 45 години. Може да предизвика по-продължителна и по-обилна менструация.

– полипи на матката – най-чести са ендометриалните полипи.

– вътрематочна спирала – може да предизвика обилно кръвотечение, при което се налага  да се отстрани спиралата и да се замени с друг контрацептивен метод.

– рядко рак на тялото на матката, на маточната шийка или рак на яйчниците може да предизвика обилно менструално кървене.

– медикаменти – при лечение с противовъзпалителни средства и антикоагуланти.

– тазова възпалителна болест, ендометриоза, хипертиреоидизъм, чернодробни и бъбречни заболявания, кръвни заболявания.

В някои случаи причината за менорагията остава неизвестна.

Менструалният цикъл е редовен, но кръвотечението е по-обилно, продължава 7-10 дни, придружава се с изхвърляне на съсиреци. Менорагията може да се съпътства и от болезнена менструация (дисменорея).
Значителната ежемесечна кръвозагуба води до развитие на анемия. Появяват се симптоми на отпадналост, задух, световъртеж, бледа кожа и видими лигавици. При изследване на кръвта се установяват понижени стойности на хемоглобина, хематокрита и еритроцитите.

Билкови рецепти при обилна менструация - http://bilkitevbulgaria.com/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-hypermenorrhoea

Фарингит - Pharingitis acuta

Фарингитът, по-известен като възпалено гърло, е едно от най-често срещаните заболявания. Причинява се най-често от вирус и много по-рядко от бактерии. Заразяването става предимно по въздушно-капков път – кашляне, кихане. Фapингитът мoжe cъщo тaĸa дa пpичини дpaзнeнe в гъpлoтo и зaтpyднeнo пpeглъщaнe. Болестните промени се изразяват в оток и зачервяване на лигавицата на гърлото, в редки случаи могат да се наблюдават и налепи. Πoвeчe cлyчaи нa фapингит ce пoявявaт пpeз пo-cтyдeнитe мeceци нa гoдинaтa.

Видове фарингит

  • Aлepгичният фapингит e възпaлитeлнo зaбoлявaнe нa фapингeaлнaтa лигaвицa, чecтo c pинит, ĸaшлицa и дpyги, ĸoитo ce пoявявaт eднoвpeмeннo, e чecтo cpeщaнo явлeниe в гъpлoтo нa aлepгични зaбoлявaния, чecтo втopични пpи ocтъp pинит, cинyзит, ocтъp фapингит. Пaциeнтитe c aлepгичeн фapингит cа приели aлepгeни пpeз диxaтeлнaтa cиcтeмa oт нocнaтa ĸyxинa, ycтaтa дo гъpлoтo, cтимyлиpa ce фapингeaлнaтa лигaвицa, имa oтoĸ нa гъpлoтo, cyxa ĸaшлицa, гъpлo със cъpбeж.
  • Остър катарален фарингит – външно се характеризира с появата на подуване и хиперемия (зачервяване) на лигавиците на фаринкса. В същото време на гърба му се образува много червени фоликули, както и прозрачна или леко мътна слуз. Има оток, зачервяване на езика. Гнойни форми на остър фарингит – придружени са от появата на повърхността на гърба на фарингеалните стенни клъстери на гнойни маси с възможно образуване на язви. Острият фарингит може да протича самостоятелно и също така да бъде придружен от остро възпаление, което покрива горните дихателни пътища: ринит или възпаление на лигавицата назофаринкс.
  • Хроничният фарингит се явява като последица на често повтарящите се възпаления на гълтача, заболявания на други органи и истеми в тялото /гастрит, ринит, синузит, проблеми при обмяната на веществата/. Формите на хроничния фарингит се различават в дълбочината на увреждане на структурата на лигавиците на фаринкса: катарален, хипертрофичен и атрофичен. Дългогодишната работа с газове, различни вредни прахове, физични или термични фактори също могат да провокират хронифицирането на фарингита. Много често се появява в резултат от остри възпаления на фаринкса и носа, както и редица хронични процеси. Алкохол и тютюнопушене са едни от най-важните рискови фактори за появата на заболяването, както и честото пребиваване в помещения с топъл и сух въздух.

Хроничният фарингит бива атрофичен хроничен фарингит и хиператрофичен хроничен фарингит. Възпаление на гърлото се появява под формата на силна инфилтрация с опасни възпалителни клетки, разширени капиляри и твърде уголемени слузни жлези. Това е първият хипертофичен стадий. Следва преминаване в следващ стадий на заболяването, през който настъпват фибросклеротични изменения и намаляването на жлезите и кръвоносните съдове. Лигавицата в областта изтънява прекалено много и става суха, покрита със слой засъхнал ексудат. Това е вторият атрофичен стадий на заболяването. Въпреки че увреждането на лигавицата е много тежко, хроничният фарингит не прераства в по-тежки или злокачествени заболявания. Голяма част от болните развиват силен страх от ракови образувания, поради постоянно повтарящите се оплаквания в областта на гърлото.

Симптоми:

При обикновената настинка се наблюдават следните симптоми – чувството на сухота в гърлото; болка и дискомфорт при преглъщане; главоболие; нормална телесна температура; кашлица, хрема и кихане. Ако причинителят е грипен вирус най-верочтно заболяването ще протече с висока температура – 38-39°С, отпадналост и болки в мускулите.

Инĸyбaциoнният пepиoд oбиĸнoвeнo e oт двa дo пeт дни. Cимптoмитe, ĸoитo пpидpyжaвaт фapингит, вapиpaт в зaвиcимocт oт ocнoвнoтo cъcтoяниe:

  • възпaлeнo, cyxo или издpacĸвaщo гъpлo
  • ĸиxaнe
  • xpeмa
  • глaвoбoлиe
  • ĸaшлицa
  • yмopa
  • бoлĸи в тялoтo
  • втpиcaнe
  • тpecĸa (ниcĸa cтeпeн нa пoвишeнa тeмпepaтypa c cтyдeнa и пo-виcoĸa тeмпepaтypa c гpип)

B дoпълнeниe ĸъм възпaлeнo гъpлo cимптoмитe нa мoнoнyĸлeoзa вĸлючвaт:

  • пoдyти лимфни възли
  • тeжĸa yмopa
  • тpecĸa
  • мycĸyлни бoлĸи
  • oбщo нepaзпoлoжeниe
  • зaгyбa нa aпeтит
  • oбpив

Cтpeптoĸoĸ в гъpлoтo, дpyг вид фapингит, мoжe cъщo дa пpичини:

  • зaтpyднeнo пoглъщaнe
  • чepвeнo гъpлo c бeли или cиви пeтнa
  • пoдyти лимфни възли
  • тpecĸa
  • втpиcaнe
  • зaгyбa нa aпeтит
  • гaдeнe
  • нeoбичaeн вĸyc в ycтaтa
  • oбщo нepaзпoлoжeниe
  • Диагностициране:

    Диагнозата се поставя по характерните симптоми. При съмнение за бактериална инфекция може да се вземе секрет за микробиологично изследване. Ако резултатите са отрицателни, лечението е само симптоматично – билки (чай), таблетки за смучене и др. Най-често вирусният фарингит преминава за няколко дни. Ако се установи бактериален фарингит, лечението е антибиотично и се назначава след проведена антибиограма.

  • Билкови рецепти при фарингит
  •  

    Има няколко билкови отвари, които могат да се използват както за поглъщане, така и за гаргара.

    • Като напитка в остри състояния, препоръчително е да се използва отвара от малинови листа, чай от лайка, мента, къпина.
    • За подготовката на билкови комбинации, които са ефективни при лечението на фарингит и се използват за изплакване, можете да вземете листа от градински чай и мента, цветове от лайка, семена от копър на равни части. Една супена лъжица от нарязаната смес трябва да се залее с чаша завряла вода и да престои за двадесет минути.
    • По подобен начин се подготвя друга колекция, която включва корен от аир, ленени семена, цветове на лайка, сладка детелина.
    • Лечението на фарингит с народни средства също включва използването на някои билкови отвари и инфузии за инхалации. За тази цел, често се използва инфузия на лайка, дъбова кора, градински чай, борови връхчета, невен. За да приготвите инфузии от билки, които се използват за вдишване, трябва да вземете 10 грама смачкани суровини за една чаша вряла вода. Такива инхалации траят пет минути, могат да се правят няколко пъти на ден, като се използват различни билки.
    • Тинктурата от мащерка има добър омекотяващ ефект. Сипете лъжичка от билката в 200 мл завряла вода, престоява за 1,5 часа, изплаква се гърлото.
    • Освен това при всяка форма на фарингит народната медицина препоръчва гаргара със суров картофен сок, инфузия от боровинкови листа и отвара от плодове.
    • Ако човек страда от атрофичен фарингит, инхалации с масло може да подобри състоянието му. За такова вдишване е подходящо масло от праскови, маслини, ментолово масло. Приготвянето на разтвора за инхалация може да се направи с 5-10 капки масло в чаша завряла вода. Вдишвайте парата през тръба с формата на фуния няколко пъти на ден.
    • Маслена инхалация. Добавете 10 капки масло (от зехтин, праскова, ментол, ела, морски зърнастец, лавандула и от портокалово) в чаша завряла вода. Вдишвайте през фуния (или чрез инхалатор) 5-10 минути 2 пъти на ден.
    • Инхалацията със сода (една чаена лъжичка сода на чаша вода) значително намалява сухотата в гърлото. На всеки 3 часа се прави гаргара на гърлото със солена и хладка вода. В 1 ч.ч. вода се слага ¼ ч.л. готварска сол. Когато отокът е по-силен може да се приложи и гаргара с топла лимонена вода.
    • По три стръка джоджен и меча пита и сваряват в 500 мл вода. Отварата се прецежда и след като изстине се правят гаргари по няколко пъти дневно, като може и да се пият по една или две глътки.
    • Всяка сутрин се прави парна баня в областта на главата с чай от лайка. Продължителността на процедурата е от 5 до 10 минути.

Ларингит

Ларингитът представлява остро възпаление на лигавицата, покриваща отвътре ларинкса, което може да протече като самостоятелно заболяване или като част от инфекция на горните дихателни пътища. Най-често се съпровожда от загуба на гласа(афония), дрезгав глас(дисфония), суха мъчителна кашлица и сухо гърло. Може да премине и без особено лечение при вирусни инфекции, но може и да наложи употребата на антибиотични препарати и дори болнично лечение при настъпване на усложнения.

Причините за развитие на ларингит може да са няколко:

  • Вирусни инфекции – най-честите причинители. Тук спадат риновируси, аденовируси, ЕСНО-вируси и др.
  • Бактериални инфекции – стрептококи, пневмикоки, смесени инфекции;
  • Гъбични инфекции – причиняват ларингит най-често при увредена имунна система;
  • ГЕРБ;
  • Пренапрежение на гласа у певци, преподаватели, запалянковци или при силна кашлица;
  • Вредности – пушене, замърсена работна среда, прахове, газове, температурни промени, употреба на алкохол и др.;
  • Алергии;
  • Инхалация на кортикостероиди – най-вече при лечение на астма.

Вследствие на възпалителния процес лигавицата, покриваща ларинкса, набъбва(става оточна) и се зачервява. Може да започне отделянето на секрет. Тези промени много често обхвашат и гласните връзки, на което се дължат основните симптоми – дрезгав глас или загуба на гласа. Отеклата лигавица води и до дразнене, усещане за сухота, дразнеща суха кашлица, която преминава във влажна и др. Възможно е върху гласните връзки и лигавицата на ларинкса да се образуват налепи, които могат да се видият при оглед(ларингоскопия). Профилактично би следвало да се щади гласът, основно при певци, учители, спортни запалянковци. Избягването на замърсени среди, отказването на цигарите може да се окажат достатъчни за предотвратяване на рецидив или хронифициране на заболяването. Важно е и предпазването от простуда през студените и мъгливи месеци на годината.

Ларингитът протича най-често със следните симптоми:

  • дрезгав глас (дисфония, прегракване);
  • загуба на глас (афония);
  • усещане за сухо гърло;
  • затруднено преглъщане;
  • усещане за подуване в областа на ларинкса;
  • грипоподобни симптоми, като кашлица, която може да бъде и причина за настъпване на ларингит;
  • увеличени лимфни възли в областта на шията;
  • повишена температура;
  • храчки, примесени с кръв;
  • затруднено дишане – предимно при деца;
  • затруднено хранене;
  • повишено слюноотделяне.

Билкови рецепти при ларингит.

Възпаление на венците

Податлива на инфекции е почти всяка част от вашето тяло, включително устната кухина. А в случай, че сте получили възпаление, е важно незабавно да се предприеме лечение. Когато говорим за устната кухина, възпалените венци могат не само да бъдат много болезнени, но е възможно и да подсказват за наличието на по-сериозен проблем, например напреднало периодонтално заболяване, известно също и като периодонтит.

Периодонтитът засяга онази част от устната кухина, която се намира точно под линията на венеца, във v-образната бразда между зъбите и венците, наричана сулкус. Състоянието повлиява на закрепянето на зъбите и причинява разрушаване на околната тъкан. Щом тъканта се окаже увредена, сулкусът се превръща в своеобразна „торбичка“ за събиране на бактерии. Това води до възпаление на венеца. Тъй като основно венците осигуряват опора за нашите зъби, е важно да се поддържа доброто им здраве, както и състоянието по линията на венеца.

 

Признаци за възпаление на венците

Тежки възпаления на венците не се срещат често, но все пак е важно проблемът да се лекува навреме, защото може да доведе до сериозни усложнения. Повечето от нас искат зъбите и венците им да са здрави, но ако не получават необходимата грижа, те могат да станат податливи на възпаления. Установяването на предупредителните симптоми, които могат да доведат до възпаления на венците, е най-добрият начин да се предотврати задълбочаването на заболяването и всички последващи странични ефекти.

 

Признаците за възможно наличие на възпаление на венците включват:

  • Подути, чувствителни или кървящи венци
  • Отдръпване на венеца
  • Гной, изтичаща от венеца
  • Постоянен лощ дъх
  • Разклатени зъби
  • Чувствителна промяна в начина, по който зъбите ви се напасват един към друг при захапване.

Ако забелязвате някой от изброените симптоми, е важно да посетите вашия стоматолог, за да се определи остротата на възпалението и необходимите действия, които трябва да се предприемат за справяне с проблема.

 

Методи за лечение на възпаленията на венците

Трябва да се консултирате със стоматолог веднага, щом забележите наличието на възпаление на венеца. Когато то се установи със сигурност, ще имате различни възможности за лечение в зависимост от сериозността на инфекцията. Ето някои от най-разпространените методи за лечение на възпаления на венците:

  • Антибиотично лечение: Както може да се предположи при наличието на какъвто и да било вид инфекция, за лечение на възпалени венци често се употребяват антибиотици. Вашият стоматолог може да избере използването на антибиотично хапче или да инжектира директно във възпаления участък от венеца.
  • Почистване на зъбния камък и механична обработка на корените: При този метод за лечение на напреднало възпаление на венците се извършва почистване на пространството между венеца и зъбите в дълбочина – чак до корените.
  • Гингивектомия: Гингивектомията е форма на лечение на възпалени венци, която включва отстраняване на венечна тъкан.
  • Присаждане: В случай на тежко възпаление на венците може да се наложи присаждането на кост или тъкан.

 

Как да предотвратим появата на възпаление на венците

Поддържането на здрави венци и предотвратяването на възпаления може да бъде лесна задача, ако устната хигиена се превърне във ваш ежедневен приоритет. Ежедневното четкане и почистване на зъбите с конец значително намалява риска от заболявания на венците и възпаления на венците, както и от появата на кариеси и други проблеми, свързани със здравето на устната кухина. Започнете прилежно да прилагате подходяща всекидневна процедура, придържайте се към нея, и ще се радвате на резултатите от здравословните си навици.

  • Мийте зъбите си два пъти дневно. Четкайте два пъти дневно зъбите с флуоридна паста за зъби. Тези продукти, създадени специално за предпазване от гингивит, нежно неутрализират събралите се около линията на венеца бактерии и спомагат за клинично доказаното поддържане на по-здрави венци.
  • Ежедневно почиствайте зъбите си с конец. Усърдно прониквайте в пространствата между абсолютно всички зъби, за да премахнете остатъците от храна, които причиняват образуването на плака, зъбен камък и евентуално могат да доведат до възпаление на венеца.
  • Използвайте вода за уста с действие срещу поява на гингивит.

Посещавайте стоматолог поне два пъти годишно за професионално почистване.  По този начин ще се отстранява наслояването на зъбен камък, за който не можете да се погрижите сами в домашни условия. Наслояването на зъбен камък може да доведе до натрупването на повече плака върху и около зъбния камък в труднодостъпни за почистване зони, а това може да се отрази зле на венците. Превенцията е най-добрият начин да се избегне възпаление на венците, затова е важно да превърнете грижата за зъбите и венците си в задача от първостепенно значение. Спазването на гореописаните инструкции ще ви помогне да поддържате здравето на зъбите и венците си и да предотвратите появата на възпаления.

Билкови рецепти при възпаление на венците

  • Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух

    Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух Сърдечната недостатъчност е заболяване, което започва бавно и...

    Read more...

  • Обилна менструация (менорагия, хиперменорея)

    Обилна менструация (менорагия, хиперменорея) Менорагията представлява обилна менструация, която...

    Read more...

  • Ларингит (остро възпаление на гръкляна)

    Ларингит Ларингитът представлява остро възпаление на лигавицата, покриваща отвътре ларинкса, което може да...

    Read more...

  • Фарингит - Pharingitis acuta

    Фарингит - Pharingitis acuta Фарингитът, по-известен като възпалено гърло, е едно от най-често срещаните заболявания....

    Read more...