БОЖУР червен, арапче, жабурка, марьон корен – Paeonia peregrine Mill.

Семейство Божурови

 

Разпространение. Расте в храсталаците, сухите каменисти места, редките гори и поляните до 1000 м надморска височина в цяла Северна България, включително Предбалкана, по черноморското крайбрежие, в Югозападна България, Източни  и Средни Родопи.

Описание. Многогодишно тревисто растение със сочно разклонено стъбло, високо до 1 м. Има късо корeнище с надебелени грудести корени. Листата са едри, последователни, два пъти триделни. Цветовете са разположение поединично  на върха на стъблото, едри светли или тъмночервени до розови с 5-делна чашка. Медоносно растение.

Използваема част. Венечните листа и корените. Венечните листа се берат по време на цъфтежа – май-юли и непременно в сухо време. Т не бива да се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Сушат се на слънце или в сушилня до 40 градуса. Изсушеният цвят е червен или тъмночервен цвят, със слаба миризма и сладникаво-тръпчив вкус. Корените се вадят през септември-ноември и след измиване се сушат на слънце или в сушилня до 50 градуса. Изсушени те са тъмнокафяви с неприятна миризма и горчив вкус.

Химичен състав. Венечните листа съдържат отровното багрило пеонин, танини и др. Корените съдържат етерично масло, глутамин, пеония-флуресцин, аргинин, калциев оксалат, танини и др.

Лечебно действие. Притежава противоконвулсивни свойства, засилва тонуса на гладката мускулатура, улеснява съсирването на кръвта. Поради тези му свойства се прилага главно като помощно средство при лекуване на епилепсия, за изхвърляне на пясък и камъни в бъбреците, за лекуване на хемороиди, фисури около ануса. Добри резултати се наблюдават и при прилагането му при подагра. Отварата от семена служи като слабително средство.

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка стрити корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. 1 супена лъжица от венечните листа се кисне 1 час в 300 мл вода. Прецедената настойка се изпива на 3 пъти преди ядене.

В големи дози растението е отровно!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...