Жълт смил, смин, старо цвете, сухо цвете — Helichrysum arenarium L. D.C.

Сем . Сложноцветни — Compositae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По черноморското крайбрежие — Вар­ненско, Аврепското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър, в Провадийско, Шуменско, в Югоизточна България, а също в Кюстендилско на сухи песъчливи, каменисти и затревени места.
О п и с а н и е . Многогодишно сребристосиво окосмено тревисто растение с право или възходящо, високо 10—40 см стъбло и черно вдървеняло коренище. При основаита листата са продълговато-лопатовидни, стеснени в дръжка. Цветните кошнички са лимоненожълти до златисто или портокаловожълти.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40С. Изсушената билка е с яркожълт цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, флавони и флавонови гликозиди, стерини, горчиви вещества, танини, багрила, смола, каротин, витамин С и др.
Л е ч е б н о  д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е. Билката притежава пикочогонно и жлъчегонно действие. В българската народна медицина жълтият смил се употребява
при жълтеница, вода в коремната област, втвърдяване на черния дроб, кръвен застой в коремната област, глисти, шипове, неврал­гия, импотентност, рахит, тежко чуванс с шум в ушите, цироза на черния дроб, ревматизъм, ишиас, възпаление и пясък в жлъчката, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, ниско кръвно налягане, кръвохрачене, кожни болести и др. Външно - действа противонасекомно.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се кисне в 400 мл вряла вода 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.