Ефедра — Ephedra distachya L. [Е. vulgaris (L.) Rich.]
С ем . Е ф едрови — E ph ed ra cea e
Р а з п р о с т р а н е н и е . Рядко растение по скалистите и каменистите места на черноморското крайбрежие — Балчишко, Варненско, между Айтос и Бургас, по варовитите скали около Михайловград и Белоградчик по склоновете на Родопите (над Асеноврад), край р. Велека в Странджа.
О п и с а н и е . Малко храстче със силно разклонени изправении прешленести стъбла, високо до 50 см. Листата са 2—4, ципести, сраснали в основата си във вид на влагалище. „Цветовете“ са жълти, дребни, еднополови. Мъжките са на групи по много, покрити с иде ципести листчета, а женските са събрани по две по върховете
на клонките и са обхванати с 2 до 4 покривни листчета, които при узряването на семената стават месести и червени.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Надземната част, брана по време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лютив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа алкалоидите d-псевдоефедрин, 1-ефедрин, метилефедрин, дъбилни вещества, пирокатехин, флобафен, смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците.
Нашият народ употребява ефедрата и при задух, копривна треска, бронхит, магарешка кашлица, хрема, ниско кръвно налягане, някои очни болести, ревматизъм и др. Външно билката се прилага за компреси при кожни обриви и за налагане при възпаление на носната лигавица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се вари 5 мин. в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
