Дива тиква, черен скребьр — Bryonia alba L.
Сем. Тиквови — Cucurbitaceae
Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците край реките, по огради те край и в селищата из цялата страна докъм 1000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с увивно, дълго до 4 м стъбло, снабдено с мустачки и с едър, месест, реповидно задебелен корен, който отвън е жълтеникав, а отвътре — бял. Листата са последователни, дълбоко длановидно врязани и едроназъбени, 5-делни, с дълги дръжки. Цветовете са еднополови, жълто-
зеленикави; мъжките са разположени в щитовидни гроздове, а женските са по-дребни и са събрани в кичури. Плодът е сочна кълбеста ягода, отначало зеленикав, а при узряването черен, с 4—6 яйце видни семена. Растението цъфти през юни-юли.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Корените, които се вадят след узряването на плодовете — през август-ноември. Изкопаните корени се изчистват, нарязват се напречно или надлъжно и се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е белезникава, с горчив вкус и без мирис. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозидите брионин, брионидин, брионицин и брионол, дъбилни вещества, смола, соли на ябълчевата киселина, фитостерин, захари, етерично масло и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката притежава болкоуспокояващо действие, повишава кръвното налягане и засилва сърдечната мускулатура. Освен това действува и като местен дразнител. Прилага се за успокояване на болките при подагра , ревматични полиартрита, междуребрени невралгии, както и пря плеврити, плевропневмонии, перитонит, при температурни и трескави състояния. Българската народна медицина препоръчва корените на дивата тиква още против повръщане, като слабително, при воднянка, магарешка кашлица, глисти, малария, мокър задух, ревматизъм, главоболие, грип, тифус,'епилепсия, парализи и др. Освен това пресни корени, счукани на каша и разбъркани с малко зехтин, могат да се използуват външно за налагане при подути жлези, плеврит и невралгия. Настойка на сухи корени ц спирт 1:10 се прилага за мазане при ревматизъм, лумбаго, краста, изгаряния. Във ветеринарната медицина счукани пресни корени се добавят в храната на свинете против болестта гърлица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани сухи корени се варят в 600 мл вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Внимание, растението е о т р о в н о ! Д а се взима под лекарски контрол!
