БЯЛ БОР, болика, червен бор, белок – Pinus silvestris L.

Семейство Борови

 

Разпространение. Главно из Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин. По-малко из Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово, Славянка, където образува чисти или смесени гори по южните, югозападните и западните им склонове, най-често между 1000 и 1200 м надморска височина.

Описание.Вечнозелено дърво, стигащо на височина 40 м и повече. Кората на възрастните дървета в долната частсивокафява до медночервена, напукана на неправилни плочки, към върха и на по-дебелите клони жълтеникаво. До червенкавооранжева. Листата са игловидни и са разположени по два в късо влагалище върху скъсени клонки, до 7-8 см дълги, сивозелени. Мъжките шишарки са ресовидни. Женските шишарки са яйцевидно конични, сиви, разположени по върховете на младите клонки върху извити надолу дръжки.цъфти през май-юни.

Използваема част. Младите връхчена, брани през февруари-април. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса.

Химичен състав. Врхчетата съдържат до 30 процента етерично масло, смоли, минерални соли, витамини В, С, К, провитамин А, танини, горчиви вещества, пиникрин, пиницикрин и др.

Лечебно действие. Притежават отхрачващо и омекчаващо лигавицата свойство. Действат противовъзпалително, разтварящо пикочните камъни, и разширяващо кръвоносните съдове, пикочогонно. Прилагат се при болести на дихателните пътища, при простуда, ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, скорбут.

Българската народна медицина препорчва боровите връхчета и при задух, воднянка, скрофули, хемероиди, външно – за инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Втвърдената смола, взиманав доза колкото лещено зърно, действа добре при белодробен абсцес и хемороиди, а разтопена – при рани от обувки.

Начин на употреба. 100 гр борови връхчетасе варят в 2,5 л вода, докато остане 0,5 л. Отварата се прецежда и още докато е гореща, се добавя 250 гр небет-шекер, а като изстине – 250 гр мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Някои прибавят също и по 10 гр счукана канела, 5 гр карамфил и 1 индийско орехче.

Освен това настойката от листата на бора поради високото съдържание на витамин С може да се използва през зимата като добро витаминно средство ( 100 гр зелени листа се нарясват ситно, прибавя се 1 супена лъжица разредена солна киселина, която се купува от аптеката, и се киснат 2 дни в 2,5 л хладка вода. Настойката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка след ядене.)

 

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...