БЯЛ ОМАН, чернокос, оман – Inula helenium L.

 

Семейство Сложноцветни

 

Разпространение. По влажни и сенчести места из крайречните храсталаци и гори предимно в Източна България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1,5 м, разклонено само във връхната част стъбло, покрито с къси власинки. Коренището е месесто, често многоглаво и с многобройни грудковидно задебелени корени. Приосновните листа са с дълги дръжки, едри, продълговато елиптични, назъбени, а стъбловите са приседнали, към върха на стъблото постепенно издребняващи, яйцевидни до широко яйцевидно ланцетни, със сърцевидна, полуобхващаща стъблото основа, отгоре зелени, с редки къси власинки, отдолу сиви, меко влакнесто напластени. Цъфти през юли- август.

Използваема част. Коренищата с корените, които се вадят рано напролет- март, или късно през есента – октомври-ноември. Избират се само младите месести коренища. След като се измият, се нарязват  се сушат на сянка или в сушилня при 40 градуса температура. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре – беелезникави с кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът – възгорчив.

Химичен състав. Етерично масло, инулин, псевдоинулин, малки количества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила. Стръковете съдържат 3 процента етерично масло.

Лечебно деййствие. Билката има противокашлично и успокояващо лигавиците действие, потиска функцията на бронхиалните жлези. Прилага се при кашлица от различен произход, гастрити, язва, при заболявания на женските полови органи, като помощни средства при чернодробни и жлъчни страдания, хмороиди, краста.

Българската народна медицина препоръчва белия оман при главоболие, бяло течение, възпаление на простатната жлеза, задух, трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преждевременно раждане. Външно се използва за гаргара при зъбобол, гърлобол и др. ситно счукани коренища, смесени със зехтин в съотношение 1:10, се дават при копривна треска и краста. Във ветеринарната медицина оманът се използва като добавка към храната на добитъка за увеличаване на млечността.

Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани коренища се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В българската народна медицина се употребява и т.нар оманово вино за апетит. В 1 л червено вино се накисват 100 гр корени, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда и се пие по 1 кафена чашка (за деца 1 супена лъжица) преди ядене.

 

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...