БЯЛ ОМАН, чернокос, оман – Inula helenium L.
Семейство Сложноцветни
Разпространение. По влажни и сенчести места из крайречните храсталаци и гори предимно в Източна България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1,5 м, разклонено само във връхната част стъбло, покрито с къси власинки. Коренището е месесто, често многоглаво и с многобройни грудковидно задебелени корени. Приосновните листа са с дълги дръжки, едри, продълговато елиптични, назъбени, а стъбловите са приседнали, към върха на стъблото постепенно издребняващи, яйцевидни до широко яйцевидно ланцетни, със сърцевидна, полуобхващаща стъблото основа, отгоре зелени, с редки къси власинки, отдолу сиви, меко влакнесто напластени. Цъфти през юли- август.
Използваема част. Коренищата с корените, които се вадят рано напролет- март, или късно през есента – октомври-ноември. Избират се само младите месести коренища. След като се измият, се нарязват се сушат на сянка или в сушилня при 40 градуса температура. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре – беелезникави с кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът – възгорчив.
Химичен състав. Етерично масло, инулин, псевдоинулин, малки количества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила. Стръковете съдържат 3 процента етерично масло.
Лечебно деййствие. Билката има противокашлично и успокояващо лигавиците действие, потиска функцията на бронхиалните жлези. Прилага се при кашлица от различен произход, гастрити, язва, при заболявания на женските полови органи, като помощни средства при чернодробни и жлъчни страдания, хмороиди, краста.
Българската народна медицина препоръчва белия оман при главоболие, бяло течение, възпаление на простатната жлеза, задух, трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преждевременно раждане. Външно се използва за гаргара при зъбобол, гърлобол и др. ситно счукани коренища, смесени със зехтин в съотношение 1:10, се дават при копривна треска и краста. Във ветеринарната медицина оманът се използва като добавка към храната на добитъка за увеличаване на млечността.
Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани коренища се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В българската народна медицина се употребява и т.нар оманово вино за апетит. В 1 л червено вино се накисват 100 гр корени, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда и се пие по 1 кафена чашка (за деца 1 супена лъжица) преди ядене.
Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!