БЯЛА АКАЦИЯ, салкъм – Robinia pseudoacacia L.

 

Семейство Бобови

 

Разпространение. Родината на бялата акация е Северна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също и като почвоукрепител.

Описание. Разклонено дърво, стигащо на височина до 20 м, със сивокафява напукана кора. Цветовете са бели, ароматни и са събрани във висящи, рехави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена.

Използваема част. Цветовете, брани през време на цъфтежа май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с бял или слабожълтеникав цвят, със слаб характерен мирис и сладникав вкус.

Химичен състав. Етерично масло, което съдържа индол, бензалдехид, метилов етер, антранилова киселина, хелиотропин, линалоол. В кората на растението са открити отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора още амигдалин, глобулин, фитостерин, стимастерин и един ензим, разграждащ урината.

Действие и приложение. Цветовете притежават свойството да намаляват киселинността в стомаха, действат кръвоспиращо. Прилагат се при рефлукс, гастрити, кисели и други уригвания, стомашни кръвоизливи и др.

Българската народна медицина препоръчва цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип. Външно – за жабурене при зъбобол.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

В народната медицина се употребяват още листата, плодовете и кората на младите клонки на акацията, а също и корените й. Листата се берат през цъфтежа – април, плодовете – август-септември, а кората на клонките, както и корените рано на пролет – февруари-март. Употребяват се при същите болести, но в малко количество и под лекарски контрол поради отровността им.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...