Витамин Б12
В12 е единственият витамин, съдържащ елемент кобалт, от който идва и научното му название: кобаламин. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват. Някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.
За да си набавите В12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да взимате добавки. Но за много хора дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.
Въпреки че човек се нуждае от много малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, болшинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина, но организмът им не го абсорбира или използва. Това е така, защото за да достигне до кръвта, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да снижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:
1. В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.
2. Стомахът произвежда и т. нар. вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го пренася към последната част от тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.
Този сложен метаболизъм на В12 може да се прекъсне във всеки един момент. Най-известният (но не и най-разпространеният) проблем е пернициозната анемия – автоимунно, наследствено заболяване, което някога е осъждало жертвите си на физически и умствен упадък, следван от ужасна смърт. Болестта възниква, когато организмът не успява да произвежда вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) и така приеманият с храната витамин В12 остава безполезен. През 1912 г. двама лекари, Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи, откриват, че даването на четвърт килограм черен дроб дневно на пациентите с пернициозна анемия драстично намалява симптомите. С животоспасяващото си откритие тези лекари, заедно с д-р Джордж Хойт Уипъл (който преди това открил, че черният дроб намалява симптомите на пернициозна анемия при кучета), през 1934 г. са удостоени с Нобеловата награда за медицина.
Не е известно дали хората в началото на XX век са умирали от „пернициозна анемия“, която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други причини за дефицит на В12. Важното е, че дори днес нелекуваният недоимък на В12 може да бъде опасен и дори смъртоносен.
Много по-честа причина за дефицита на В12, особено при хора над петдесетгодишна възраст, е т. нар. атрофичен гастрит – възпаление и влошаване на състоянието на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит понижава секрецията на стомашни киселини, необходими за отделянето на витамин В12 от протеините – проблем, който често се влошава от инхибитори на протонната помпа, антиациди и други медикаменти (вж. Втора глава). Освен това по-възрастните хора имат по-малко клетки, произвеждащи вътрешен фактор.
В риск са обаче не само хората в напредналата възраст. Всяка стомашна операция с цел отслабване (гастритен байпас) или частична или пълна стомашна резекция по други причини също са кандидати за дефицит на В12. Причината е в загубата на клетки, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните операции с частична или пълна резекция (отстраняване) на илеума също водят до недостиг на В12, защото там се намират рецепторите, необходими за усвояването на В12.
Освен това дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването може да бъде нарушено от стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдромът на сляпата бримка или цьолиакия. Същото важи за алкохола и много лекарства, предписвани за най-различни състояния от гастроинтестинален рефлукс и язва до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична операция (включително дентална) или при употреба на наркотици също може да деактивира В12. Токсини като живака пречат на способността на В12 да преминава кръвно-мозъчната бариера и да достига до нуждаещите се неврони. И накрая, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки етап от вродени проблеми, които ще разгледаме в следващите глави. Затова хората, които казват: „Не мога да имам дефицит, всеки ден пия витамини“, всъщност грешат.
Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едва около 10 mcg (8,333 % от препоръчителния дневен прием). Индивид с дефицит на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.
Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална агресивна терапия с инжекции с В12. Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че методът работи.
