Категория: Витамини

Витамин Б12

В12 е единственият витамин, съдържащ елемент кобалт, от който идва и научното му название: кобаламин. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват. Някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.
За да си набавите В12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да взимате добавки. Но за много хора дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.
Въпреки че човек се нуждае от много малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, болшинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина, но организмът им не го абсорбира или използва. Това е така, защото за да достигне до кръвта, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да снижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:
1. В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.
2. Стомахът произвежда и т. нар. вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го пренася към последната част от тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.
Този сложен метаболизъм на В12  може да се прекъсне във всеки един момент. Най-известният (но не и най-разпространеният) проблем е пернициозната анемия – автоимунно, наследствено заболяване, което някога е осъждало жертвите си на физически и умствен упадък, следван от ужасна смърт. Болестта възниква, когато организмът не успява да произвежда вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) и така приеманият с храната витамин В12 остава безполезен. През 1912 г. двама лекари, Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи, откриват, че даването на четвърт килограм черен дроб дневно на пациентите с пернициозна анемия драстично намалява симптомите. С животоспасяващото си откритие тези лекари, заедно с д-р Джордж Хойт Уипъл (който преди това открил, че черният дроб намалява симптомите на пернициозна анемия при кучета), през 1934 г. са удостоени с Нобеловата награда за медицина.
Не е известно дали хората в началото на XX век са умирали от „пернициозна анемия“, която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други причини за дефицит на В12. Важното е, че дори днес нелекуваният недоимък на В12 може да бъде опасен и дори смъртоносен.
Много по-честа причина за дефицита на В12, особено при хора над петдесетгодишна възраст, е т. нар. атрофичен гастрит – възпаление и влошаване на състоянието на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит понижава секрецията на стомашни киселини, необходими за отделянето на витамин В12 от протеините – проблем, който често се влошава от инхибитори на протонната помпа, антиациди и други медикаменти (вж. Втора глава). Освен това по-възрастните хора имат по-малко клетки, произвеждащи вътрешен фактор.
В риск са обаче не само хората в напредналата възраст. Всяка стомашна операция с цел отслабване (гастритен байпас) или частична или пълна стомашна резекция по други причини също са кандидати за дефицит на В12. Причината е в загубата на клетки, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните операции с частична или пълна резекция (отстраняване) на илеума също водят до недостиг на В12, защото там се намират рецепторите, необходими за усвояването на В12.
Освен това дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването може да бъде нарушено от стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдромът на сляпата бримка или цьолиакия. Същото важи за алкохола и много лекарства, предписвани за най-различни състояния от гастроинтестинален рефлукс и язва до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична операция (включително дентална) или при употреба на наркотици също може да деактивира В12. Токсини като живака пречат на способността на В12 да преминава кръвно-мозъчната бариера и да достига до нуждаещите се неврони. И накрая, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки етап от вродени проблеми, които ще разгледаме в следващите глави. Затова хората, които казват: „Не мога да имам дефицит, всеки ден пия витамини“, всъщност грешат.
Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едва около 10 mcg (8,333 % от препоръчителния дневен прием). Индивид с дефицит на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.
Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална агресивна терапия с инжекции с В12. Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че методът работи.

Витамин Б5 - пантотенова киселина

Витамин Б7 (Н)- биотин

Категория: Витамини

Витамин Б5

Пантотеновата киселина е витамин, известна още като витамин В5. Открива се в много растителните и животински продукти, включително зърнени храни, яйца, мляко и бобови растения.

Витамин В5 е широкоразпространен на пазара като Д-пантотенова киселина, декспантенол и калциев пантотенат, които се създават лабораторно от Д-панотенова киселина.
Пантотеновата киселина има широкоспектърно приложение, но засега няма достатъчно научни доказателства, които да подкрепят значението й като самостоятелна терапевтична формула. Засега се прилага като помощна терапия по назначена схема. Най-често се прилага при хранителен недоимък, акне, алкохолизъм, алергии, глухота, астма, нарушения с хиперактивитет, аутизъм, изгаряне, инфекции, сърдечна недостатъчност, синдром на карпалния тунел, дихателни заболявания, болести на сляпото черво, колит, конюнктивит, конвулсии и цистит.

Намира приложение и при депресия, диабетни рани, напредваща имунна недостатъчност, подобряване на мускулния тонус, инфекции на езика, побеляване на косата, главоболие, ниско ниво на кръвна захар, проблеми със съня, ниско кръвно налягане, множествена склероза, мускулна дистрофия, мускулни крампи при невралгия и затлъстяване.

Пантотеновата киселина взима участие в терапевтична схема за лечение на остеоартрит, ревматизъм, болест на Паркинсон, болки по хода на нервите, пременструален синдром, уголемена простата, защита срещу психически и физически стрес, за понижаване на страничните ефекти при терапия на хипотиреодизъм, за поддържане на устойчивост към сезонни вирусни и бактериални инфекции, при кожни проблеми, за стимулиране на надбъбречните жлези, синдром на хронична умора, интоксикация със салицилати и лечение на травматични рани.

Декспантенол като производно на пантотенова киселина се прилага при изгаряне, сърбеж поради екзема или кожни алергии от ухапвания на насекоми и влечуги, както и при борба с акне. В хирургичната онкология намира значение при поддържаща терапия срещу страничните ефекти на лъчетерапията върху кожата и косата.
При бременност се препоръчва прием на 6 мг дневно пантотенова киселина, а при кърмещи жени допустимата максимална дневна доза е 7 мг. Няма данни вреди, освен характерния страничен ефект - диария, при повишаване в количеството на максималната дневна доза.

Симптомите на дефицит на витамин B5 включват умора, безсъние, депресия, раздразнителност, повръщане, стомашни болки, парене на краката и горни дихателни инфекции. При липса на пантотенова киселина страдат белтъчинната, мастната и въглехидратната обмяна на веществата, особено при гладуване, осъществявано без консултация от лекар.

Прясното месо, зеленчуците, както и целите необработени зърна имат повече витамин B5 от рафинираните, консервираните и замразените храни. Най-добрите източници на този витамин са яйчни жълтъци, царевица, карфиол, зеле, броколи, доматите, авокадо, леща, говеждо месо (по-специално в дреболиите, като например черния дроб и бъбреците), пуйка, патица, пилешко, сьомга, мляко, грах, фъстъци, соя, сладки картофи, слънчогледово семе, цели зърна и зърнени култури.

Не приемайте пантотенова киселина при хемофилия, защото има доказан страничен ефект, при който повлиява нормалното кръвосъсирване и може да причини поява на хематоми или лабораторно висока скорост на утаяване на еритроцитите – СУЕ.

Витамин Б7 - биотин, витамин Н

 

Категория: Витамини

Витамин C, наричан още аскорбинова киселина или L-аскорбат, е водоразтворим витамин. Поради големия брой благоприятни ефекти върху човешкия организъм витамин C се използва като хранителна добавка, включва се в редица лекарства против грипни и простудни заболявания.

Важността на аскорбиновата киселина за животните и човека е известна отдавна. Най-известната роля на аскорбата в животинските организми е като антиоксидант и при синтеза на колаген. Именно блокирането на колагеновия синтез е причината за така разпространената в миналите векове болест скорбут (Smirnoff, 1996). В растенията аскорбатът има не по-малко важни функции, като основната е антиоксидантната.

  1. Антиоксидант.
  2. Ензимен кофактор. Аскорбатът е кофактор на набор от хидроксилиращи ензими, например пролил и лизилхидроксилази.
  3. Електронен транспорт. In vitro аскорбатът е донор за фотосинтетичния и митохондриалния транспорт.
  4. Синтез на оксалати и тартарати при растенията.
  5. Аскорбатът има регулаторна роля за растежа и деленето на растителните клетки.
  6. Аскорбатът и неговите окислени форми участват в поддържането на редокс-статуса на клетките, наред с глутатиона.
  7. При животните е прекурсор на колагена.
  8. Препоръчителният дневен прием на аскорбинова киселина е обект на спорове. Изглежда степента на резорбция намалява с увеличаване на приетата доза (Levine, 1996). Вътреклетъчната концентрация на витамин С е една и съща при 30 и 60 mg дневна доза, а при 100 mg се наблюдава насищане на неутрофили, моноцити и лимфоцити. Бионаличността е пълна при 200 mg, но не и при по-високи дози. Уринна екскреция не се наблюдава при дози под 100 mg, a почти цялото абсорбирано количество се екскретира при доза от 500 mg. Пълно насищане на кръвната плазма се наблюдава при 1000 mg, за сметка на намалена бионаличност и увеличена уринна екскреция.[5] Дневният препоръчителен прием зависи от възрастта и пола:
    • 1 – 3 години – 15 mg
    • 4 – 8 години – 25 mg
    • 9 – 13 години – 45 mg
    • 14 – 18 години момичета – 65 mg
    • 14 – 18 години момчета – 75 mg
    • над 18 години жени – 75 mg
    • жени по време на бременност – 85 mg
    • жени по време на кърмене – 120 mg
    • над 18 години мъже – 90 mg.

    Концентрациите на аскорбат над прага на бъбречната реабсорбция преминават свободно в урината и се екскретират. При високи дози (няколкостотин mg на ден за хора) аскорбатът се натрупва в тялото, докато плазмените нива достигнат прага на бъбречна резорбция, който е около 1,5 mg/dL за мъже и 1,3 mg/dL за жени. Концентрации в плазмата, по-високи от тези стойности (смята се, че представляват пренасищане), бързо се екскретират с урината, като намаляват два пъти на всеки 30 минути. Концентрации под този праг се задържат от бъбреците и се екскретират много по-бавно. При спиране на приема на витамин C около 83-тия ден се появяват първите симптоми на скорбут.

    Витамин С е едно от най-важните хранителни вещества, нужни на организма и е широко разпространен в естествения му вид. Съдържа се основно в плодовете и зеленчуците, най-вече тропични и цитрусови плодове, шипка, черни боровинки, люти чушки, касис, пресни чушки, брюкселско зеле, лимонена кора, магданоз, копър, броколи, карфиол, червено зеле, ягоди и др.

Категория: Витамини

Витамин Б7 - биотин

Суха, тънка коса, чупливи нокти, чувствителна кожа, понижено настроение, хронична умора, често изтръпване на крайниците, това са едни от най-честите прояви, сигнализиращи за недостиг на витамин В7 в организма.

Ако от дълго време не можете да се похвалите с добър маникюр, косата ви продължава да капе и изтънява въпреки употребата на професионална козметика, не отслабвате въпреки спартанската диета, може би е време да отскочите до близката аптека и да си набавите витамин В7.

Представителят на семейството на витамините от група В е изключително верен съюзник на здравето и красотата, като отговаря за поддръжката на множество важни физиологични процеси в организма.

Известен е още като биотин (което в превод от гръцки означава живот) и витамин Н (в превод от немските думи за коса и кожа - Haar, Haut).

Често пренебрегван, поради съдържанието му в редица хранителни източници, витаминът е необходим за нормалното протичане на голяма част от метаболитните, храносмилателните, кардиоваскуларните и неврологичните процеси.

Витамините от група В, сред които и биотин, са изключително важни за оптималното функциониране на организма. Те подпомагат метилирането, и детоксикацията, понижават възпалителния отговор, намаляват риска от много автоимунни, възпалителни, мозъчни и хормонални нарушения. Освен това са важни за разграждането на мазнините, протеините и въглехидратите, и за производството на енергия.
В7, познат още като биотин и витамин Н, поддържа здравето на косата, кожата и ноктите. Действието на В7 обаче, не спира до там – той участва в множество процеси, които определят здравето на всяка клетка. Биотинът играе роля на коензим за карбоксилазите – ензими, които помагат за метаболизиране на мазнините и въглехидратите, синтеза на мастни киселини и използването на разклонени аминокиселини за производството на невротрансмитери. Ниските нива на биотин оказват негативно влияние върху метаболизма, ето защо дефицитът му може да доведе до умора и повишаване на теглото.

Витамин В7 в комбинация с другите членове на голямото семейство (витамин В1, витамин В2, витамин В3, пантотенова киселина, пиридоксин, фолиева киселина, витамин В12) се понася изключително добре от организма, като се наблюдава максимален ефект по отношение на многобройните полезни ефекти на тези водоразтворими витамини.

Употребата на биотин се препоръчва с профилактична цел или с терапевтична насоченост при повишен риск от развитие на определени заболявания или при наличен дефицит.

Субстанцията оказва особено благоприятен ефект при следните състояния:

    увредено състояние на косата: тънка коса със сплитащи краища, изразен косопад, липса на блясък, лесно накъсване, бавен растеж. Води до ускоряване на растежа и прави косата здрава и силна
    кожни проблеми: при чести зачервявания, обриви, суха, раздразнена и чувствителна кожа, като предпазва от акне, гъбични заболявания, себореен дерматит
    при чупливи нокти: различни проучвания показват видимо подобрение състоянието и здравината на ноктите след достатъчно продължителна употреба на биотин
    поддържа мозъчната функция: предпазва от свързания с възрастта когнитивен упадък, болестта на Алцхаймер, деменцията, множествената склероза като определен ефект проявява и срещу депресия. Подобрява процесите на запаметяване, повишава концентрацията, подобрява настроението и спомага за позитивната нагласа към заобикалящия ни свят
    подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система: намалява възпалителните процеси, предпазва от развитието на атеросклероза и сърдечен удар, като същевременно повлиява и метаболизма на холестерола (намалява лошия LDL холестерол и повишава добрия HDL холестерол)
    ефективна при пациенти със захарен диабет: проучвания показват изключително благоприятно повлияване на нивата на кръвната захар и инсулиновата резистентност при пациенти с диабет, приемащи добавки с биотин и хром
    участва в ендокринната обмяна: важен е за правилното функциониране на щитовидната и надбъбречната жлеза, отговорни за нормалното протичане на процесите, свързани с апетита, съня, настроението
    при нарушения в храносмилането: ефективно повлиява пациентите с хронична диария, както и симптомите, свързани с чревна дисбактериоза и възпаление
    спомага за редукция на теглото
    в спорта: стимулира мускулния растеж, подобрява мускулната сила, намалява възпалението и болката в ставите

Витамин В7 е особено необходим в период на бременността и лактацията, тъй като бременните жени и кърмачките са изложени на по-висок риск от дефицит, а субстанцията е необходима за правилния растеж на плода.

Според различни проучвания всяка втора бременна жена страда от лека до умерена недостатъчност на биотин, като проявите може да са едва забележими, но може да са и добре проявени.

Много от признаците жените неглижират, като например пониженото настроение, чувствителната кожа, чупливите нокти, хроничната умора, смятайки че са нормални прояви, свързани с бременността.

Недостиг може да се появи при консумация на сурови яйца (в сладкиши, майонеза и т.н.). В яйчния белтък се съдържа протеинът авидин, който се свързва с биотина и възпрепятства неговото усвояване. Термичната обработка унищожава авидина.

 

Продължителното парентерално хранене също може да е причина за дефицит на вит. B7. Симптомите са: изтъняване на косата и косопад, изсушаване на кожата, зачервяване около очите, носа и устата, съпроводено със сърбеж, депресия, летаргия и халюцинации.

 

Често витамин B7 се препоръчва за подсилване структурата на косата, кожата и ноктите. Все още няма официални данни, но се твърди, че биотинът участва в структурни връзки в молекулите на кератина – основният белтък, изграждащ тези тъкани.

Прочети още на: Витамин B7 - знаем го и като биотин | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktsenti-c-16/vitamin-b7-znaem-go-i-kato-biotin-n-32797

Недостиг може да се появи при консумация на сурови яйца (в сладкиши, майонеза и т.н.). В яйчния белтък се съдържа протеинът авидин, който се свързва с биотина и възпрепятства неговото усвояване. Термичната обработка унищожава авидина.

 

Продължителното парентерално хранене също може да е причина за дефицит на вит. B7. Симптомите са: изтъняване на косата и косопад, изсушаване на кожата, зачервяване около очите, носа и устата, съпроводено със сърбеж, депресия, летаргия и халюцинации.

 

Често витамин B7 се препоръчва за подсилване структурата на косата, кожата и ноктите. Все още няма официални данни, но се твърди, че биотинът участва в структурни връзки в молекулите на кератина – основният белтък, изграждащ тези тъкани.

Прочети още на: Витамин B7 - знаем го и като биотин | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktsenti-c-16/vitamin-b7-znaem-go-i-kato-biotin-n-327

Биотинът не се синтезира в организма и трябва да се набави чрез диетата или хранителни добавки. Съдържа се в редица храни, но за съжаление много фактори могат да възпрепятстват абсорбцията му: възпалителни процеси в дебелото черво, лечение с антибиотици, редовен прием на алкохол, тютюнопушене и др. Първите симптоми при дефицит на биотин включват умора, чуплива коса, косопад, суха кожа, нарушено храносмилане.

Дневните дози варират в зависимост от възрастта и някои физиологични особености:

    новородени: 5 микрограма
    деца от 7 месеца до 3 години: между 6 и 8 микрограма
    деца от 4 до 13 години: между 12 и 20 микрограма
    юноши до 18 години: 25 микрограма
    възрастни: 30 микрограма
    бременни жени: 30 микрограма
    кърмачки: 35 микрограма