Затлъстяване
Затлъстяването е заболяване, което се дължи на прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма на човека. В зависимост от степента на това натрупване, състоянието се определя като наднормено тегло или като затлъстяване. Затлъстяването е резултат на нарушен енергиен баланс – сътношението между енергийната стойност на храната и енергоразхода на човека – т. е. хората наддават на тегло, когато поемат повече калории, отколкото изгарят. Излишните калории се складират в тялото под формата на тлъстини. Затлъстелите хора носят на гърба си огромно количество излишни мазнини и рисковете за тяхното здраве са сериозни. Затлъстяването е не само естетичен, но и здравословен проблем! То е причина за развитието на редица заболявания: сърдечно-съдови (атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт), захарен диабет тип 2, злокачествени новообразувания, подагра, ставни и дихателни заболявания, и други. В резултат на всичко това затлъстяването съкращава живота и води до преждевременна смърт.
Причини и рискови фактори
За развитието на заболяването играят роля няколко различни групи фактори:
Генетични фактори. При наличие на един родител със затлъстяване вероятността детето да развие затлъстяване достига 40%, при двама родители вероятността достига 80%. Без фамилна обремененост този процент е 10.
Фактори на средата. В много случаи средата на живот не благоприятства здравословния начин на живот. Примери за това са липсата на достъпни съоръжения за спорт, паркове и велосипедни алеи; големите размери на порциите; състава на храната и др.
Физиологични фактори. В тази група фактори са нарушенията в обмяната на мастната тъкан, хормонални промени и др.
Психологически фактори: При някои хора емоционалното състояние оказва влияние върху храненето. В тази група фактори се включват хранителните разстройства.
Състояния и заболявания като инсулинова резистентност, хипотиреоидизъм, синдром на Кушинг и др.
Медикаменти. Приемът на някои медикаменти се свързва с увеличение на телесната маса: антидепресанти, антиконвулсанти, някои медикаменти, използвани в лечението на диабет, някои хормонални препарати, кортикостероиди и др.
Видове затлъстяване:
В зависимост от разпределението на подкожната мастна тъкан се различават три типа на затлъстяване:
· генерализирано - дебелината на подкожната мастна тъкан нараства по цялото тяло;
· женски тип (гиноидно) или периферно - отлагането на мазнините е предимно в долната част на тялото/ханша/; тялото придобива форма на круша;
· мъжки тип (андроидно) или централно - най-голямо количество мастна тъкан е отложена по корема и гърдите; тялото придобива форма на ябълка.
КАК МОЖЕ ДА ОЦЕНИТЕ ТЕЛЕСНОТО СИ ТЕГЛО?
• Чрез Индекса на телесната маса (ИТМ), който се определя като се раздели теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат.
Класификация на наднорменото тегло в зависимост от ИТМ
Класификация
|
ИТМ (кг/м2)
|
Здравен риск
|
нормално тегло | 18.5 - 24.9 | нисък |
наднормено тегло | 25 - 29.9 | леко повишен |
затлъстяване | >=30 | |
|
30.0 - 34.9 | умерено висок |
|
35.0 - 39.9 | висок |
- трета степен |
> 40 | много висок |
• Чрез измерване на обиколката на талията, която нормално не трябва да надхвърля 94 см при мъжете и 80 см при жените. Обиколка на талията при мъжете над 102 см и над 92 см при жените говори за значително повишен здравен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система (инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт). Установено е, че с нарастването на обиколката на талията се увеличава и кръвното налягане.
• Чрез измерване на съотношението талия/ханш, което дава представа за разпределението на телесните мазнини. Нормално съотношението талия/ханш трябва да е по-малко от 1,0 за мъжете и от 0,85 за жените. Доказано е, че честотата на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите инциденти расте с повишаване на съотношението талия/ханш и при двата пола.
За определяне на теглото и телесния състав в съвременната медицина се използват и професионални анализатори, които дават информация за ИТМ, процентното съдържание на мазнините в организма, мускулната маса, общото количество вода и други.
Методи за лечение
Съществуват различни методи за лечение: диетолечение, двигателна активност, поведенческа терапия; лечение с медикаменти, хирургични методи и др.
Тъй като затлъстяването е резултат от нарушен енергиен баланс – повишен енергиен внос и/или намален енергиен разход, основните принципи на лечение включват тези два аспекта.
Намаляване на енергийния внос може да се постигне чрез: гладуване; нискокалоричен режим; диети със специален засищащ режим; промяна на хранителното поведение; психологически методи на въздействие – лечение на стреса, социална подкрепа и др.; средства, потискащи апетита.
Всяко лечение е индивидуално и е под наблюдение на специалист диетолог.
КАК МОЖЕ ДА ИЗБЕГНЕТЕ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО?
Като промените хранителните и двигателните си навици, макар това да не е никак лесно.
За да поддържате здравословно телесно тегло, спазвайте следните правила:
• Приемайте храна с енергийна стойност, съответстваща на Вашия енергоразход. Съвременният човек в активна трудова възраст (30 – 60 години) упражнява ниска или умерена физическа активност, поради което средната енергийна потребност за мъжете е съответно 2583 ккал/ден и 2927 ккал/ден, а за жените - съответно 1988 ккал/ден и 2252 ккал/ден.
• Хранете се често и умерено (разпределете храната в 3 основни приема с 2-3 междинни закуски и намалете обема на порциите);
• Спазвайте определени часове на хранене; вечеряйте не по-късно от 2-3 часа преди лягане;
• Увеличете консумацията на плодове и зеленчуци; редовно консумирайте варива и зърнени храни. Тези продукти са бедни на мазнини и богати на хранителни влакнини, които увеличават обема на храната и засилват усещането за ситост;
• Избягвайте пикантните подправки и солта;
• Пийте най-малко 1,5 л вода и течности дневно;
• Намалете консумацията на мазнини и алкохол, тъй като те са висококалорични;
• Ограничете консумацията на сладкарски и тестени изделия (пасти, торти, шоколадови десерти, баници и други), тъй като освен въглехидрати те съдържат и голямо количество мазнини;
• Движете се ежедневно, като ходите пеша или упражнявате леки физически упражнения.
МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ
Още през 1940 година за пръв път се предполага, че обменните нарушения са предпоставка за възникване и на сърдечно-съдови заболявания. Тази връзка вече е доказана и е дефинирана като заболяване, наречено метаболитен синдром. Заболяването е известно още като синдром Х или дисметаболитен синдром.
Метаболитният синдром е едно от най-често срещаните заболявания на обменните процеси. Последните проучвания на Световната Здравна Организация (СЗО) са изключително тревожни, тъй като доказват, че всеки четвърти човек, т.е. 25% от населението, страда от тази болест. С възрастта възможността за развитието на метаболитен синдром у отделния индивид тенденциозно се увеличава.
Синдромът представлява съвкупност от обменни нарушения, които при едновременна изява, увеличават многократно (до 30 пъти) риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, диабет и онкологични заболявания, които са „бичът” на 21 век.
Метаболитният синдром включва:
1. наднормена обиколка на талията;
2. високо кръвно налягане (хипертония);
3. повишен общ холестерол или нисък HDL (т.н. „добър” холестерол);
4. повишени триглицериди;
5. повишена кръвна захар на гладно или инсулинова резистентност.
За поставянето на диагнозата „Метаболитен синдром” е необходимо определянето на: обиколка на талията, индекс на телесно тегло, количество подкожни мазнини, биохимични кръвни показатели. Особено показателна е обиколката на талията.
Съгласно критериите на СЗО при наличието на затлъстяване, съпътствано дори от два от останалите показатели (нарушен глюкозен толеранс, нарушена кръвна захар на гладно, инсулинова резистентност, хипертония, високи стойности на холестерол или триглицериди) може да се постави диагнозата „Метаболитен синдром”.
Точният механизъм на развитие на метаболитния синдром не е напълно изяснен, но е доказано, че затлъстяването в горните отдели на тялото и особено в коремната област, предразполага към диабет, атеросклероза, подагра и камъни в бъбреците и жлъчката. Към основните рискови фактори за Метаболитния синдром се отнасят: наднорменото тегло, фамилната обремененост, хормоналните нарушения (напр. синдромът на поликистозните яйчници при жените), липсата на физическа активност, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, приема на храни, съдържащи голямо количество мазнини и въглехидрати.
С подходяща промени в начина на живот (хранене, физическа активност, редуциране на телесното тегло), разпространението на синдрома може да бъде ограничено.
Основните стратегии за предотвратяване на развитието на метаболитния синдром включват:
Повишена физическа активност (напр. ходене пеша 30 минути всеки ден) и формиране на навици за упражняване на спорт и физическа активност;
Здравословна и нискокалорична диета, изграждане на здравословни хранителни навици при малките деца; контрол от страна на родителите върху хранителния режим на подрастващите;
Здравословен начин на живот от най-ранна детска възраст