Енурезата си остава с много неизвестни и до днес. Няма общоприета теория за същността й.
Произходът на названието енурезис ноктурна е гръцки и буквално означава „нощно напикаване“. Но най-характерното за енурезата е, не че се случва през нощта, а че се случва по време на сън. А сънят при енуретиците е много дълбок. Ако те спят през деня, ще се изпуснат отново, но ако са будни, без значение дали е ден или нощ, те не се изпускат.
От нощно напикаване страдат предимно деца и подрастващи, най-вече момчета. Ако до навършването на 2-2 1/2– 3 години детето ви продължава да се напикава по време на сън, консултирайте се с с лекар специалист по детски или неврологични заболявания. По наши данни 95,11% от здравите деца спират да се напикават по време на сън с навършването на двегодишна възраст. Само 4,89 % имат единични напикавания до края на третата година.
Но все пак няма детайлна медицинска статистика по случая. Основната причина е укриването на заболяването, както от родителите, така и от самите страдащи.
Нощното напикаване не заплашва здравето на детето и сравнително рядко е симптом на сериозно заболяване, но пък влошава силно психическото му състояние и самочувствието и води до притеснения и тревоги за родителите.
За децата до около три години се приема за нормално невъзможността да контролират пикочния си мехур и да се подмокрят нощем, дори когато вече са сухи през деня. До около петата година се очаква това състояние да се израсте. Ако и след тази възраст изпускането на сън продължава, е добре да се потърси лекар.
Явлението съвсем не е рядкост – според статистиката се случва на около 20% от 5 годишните. С напредването на възрастта нощното подмокряне се израства, но за около 1% от подрастващите може да продължи до пубертета, понякога и малко след това. Лекарите наричат явлението enuresisnocturna – нощна енуреза.
Първично и вторично нощно напикаване
- Първично – когато детето не е преставало да се изпуска нощем, независимо от честотата, с която това се случва.
- Вторично – когато започне доста след като детето е спряло да се напишква на сън – поне след половин година и по-късно. То се случва много по-рядко (при около 10%) и обикновено е последица на инфекции и увреждания на отделителната система, на диабет или друго заболяване. Преодолява се с лечение на основната причина. Специалистите смятат, че може да е предизвикано и от силни негативни емоции и стрес.
Първичното нощно напикаване не е болест. При изследвания децата са клинично здрави. Като основна причина се посочва по-късното съзряване на връзката мозък (център за уриниране) – пикочен мехур, нарушения в чувствителността на пикочния мехур, генетична обусловеност, емоционални проблеми.
При хормонални изследвания се установява нарушено производство на вазопресин. Нормално през деня той е в по-ниски концентрации, така че количеството на отделяната урина е високо. През нощта концентрацията му се увеличава и производството на урина намалява. При деца с първична нощна енуреза нивото на вазопресина нощем е ниско и съответно се отделя повече урина, която препълва пикочния мехур и се изпуска навън.
По-голямата част от тези деца спят много дълбоко и не усещат позивите за уриниране. Но пък има и такива, които спят твърде леко и неспокойно.
Преодоляване на нощното напикаване
Мокренето нощем не зависи от самото дете и караниците, натякванията и наказанията само задълбочават проблема. То по-скоро има нужда от подкрепа и разбиране, окуражаване, че скоро ще го израсте. Някои промени в дневния режим и приемането на течности (намаляването им няколко часа преди лягане и изключването им през нощта) могат да облекчат състоянието. Добре е също да се избягват час-два преди сън дейности и преживявания, които предизвикват бурни емоции.
Ако вие или друг в семейството е имал мокри нощи в детството си, споделете това с детето си. Наблегнете по-скоро на факта, че в един момент е престанало и никога повече не се е случвало. Това ще го окуражи. Тази информация задължително съобщете и на лекаря.
Спори се, дали трябва децата да бъдат събуждани нощем, за да се изпишкват в тоалетната. В повечето случаи това се оказва много травмиращо и за вас, и за тях, така че преценете сами, дали да го правите.
Прилага се лечение, коригиращо нивата на вазопресин, използват се и други медикаменти. Но те трябва да се назначат от специалиста, който проследява лечението. Самолекуването е опасно.
