Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух

Сърдечната недостатъчност е заболяване, което започва бавно и прогресира постепенно. Умората и задъхването при усилие са най-честите признаци. Сърцето е помпа, която разпределя кръвта в тялото. Когато кръвният поток стане недостатъчен, тялото и особено мускулите и основните жизнено важни органи не получават достатъчен приток на кръв, което води до недостиг на кислород и хранителни вещества – така наречената сърдечна недостатъчност. Появата на болка в гърдите при усилие може да се дължи на сърдечна недостатъчност. Оттичането на краката и глезените може да бъде един от първите признаци на сърдечна недостатъчност.

В началния етап, в който отделните части на тялото не получават достатъчно кръв, се задействат компенсаторни механизми:

• увеличават се стресовите хормони
• сърдечният ритъм се ускорява
• кръвоносните съдове се стесняват
• кръвта не достига до някои тъкани и органи
• тялото задържа натрия и течностите, за да поддържа обема на кръвта в кръвоносната система

Всички тези промени помагат на сърцето да доставя сравнително оптимални нива кръв до тъканите и органите. В дългосрочен план обаче, тези компенсаторни механизми не могат да насмогнат и сърцето все повече отслабва.

В началото сърдечната недостатъчност засяга само едната половина от сърцето. Ако засегне лявата половина на сърдечния мускул, кръвта се блокира в белите дробове, което води до задух и кашлица. При засегната дясна половина, кръвта се задържа в тъканите и в резултат се появяват отоци по тялото.

Наличието на сърдечна недостатъчност води до две основни нарушения:

1. недостиг на кислород в тъканите и органите
2. натрупване на течности в белите дробове и тъканите 
3. Една от най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, за да се намали рискът от усложнения, са промените в храненето, включително ограничаване приема на алкохол и на сол. Доказано е, че преминаването към здравословна диета подпомага фармацевтичното лечение и предпазва сърцето от последващи увреждания.

4. Важно е да се знае, че понижаването на теглото също играе първостепенна роля за контрола над заболяването – с редуцирането на излишните килограми, се намалява и напрежението върху сърдечния мускул и се забавя прогресията на заболяването.

5. За да се лекува застойната сърдечна недостатъчност се следват три основни принципа:  
   
   Етиологично лечение (таргет са причините за развитие на заболяването), отстраняване на провокиращите състоянието фактори и контрол на симптомите на заболяването. Водещо е етиологичното лечение особено, когато се отнася за клапен порок или коригируеми състояния, като анемия или тиреотоксикоза.
   За подобряване на качеството на живот се провежда ежедневно симптоматично лечение. Първа стъпка в лечебните мероприятия са промените в стила на живот - ограничава се физическата активност, преминава се към нискосолева диета и ограничаване на обема на поеманите течности, особено в напредналите стадии.
   Медикаментозното лечение е средство на избор в по-напредналите етапи на състоянието. Диуретиците са значителен елемент от терапевтичния план на тези болни. Те увеличават отделянето на натрий и вода и с това намаляват обема на циркулиращата кръв и съответно натоварването на сърцето. Използват се бримкови и тиазидни диуретици.
   Други важни лекарства са АСЕ- инхибиторите. Ползата им се крие в това, че те разширяват съдовете и намаляват прогресията на това заболяване.
   Бета-блокерите са особено полезни при болни с прекаран миокарден инфаркт. Сърдечните гликозиди са средство на избор при пациенти със изявени симптоми  и особено придружаващо предсърдно мъждене. Тези медикаменти увеличават сърдечния контрактилитет и подобряват работата на сърцето. Вазодилататори – изосирбид динитрат  и други нитрати намаляват венозния спазъм, а с това и претоварването на сърцето и белодробния застой. Кислород се прилага особено при обостряне на симптомите.