ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
Захарният диабет е най-разпространеното ендокринно заболяване, от което страда около 3% от населението в света.
Това е хронично заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар, поради нарушено производство на инсулин от задстомашната жлеза и недостатъчната му ефективност.
Инсулинът е хормон, който се отделя от т. нар. бета клетки на панкреаса (задстомашната жлеза), като неговата основна задача е да понижава нивото на кръвната захар до нормалните и стойности (3,5 – 5,5 ммол/л).
Съществуват два типа захарен диабет:
Диабет тип 1 – характеризира се с нарушение в производството на инсулин от панкреаса. Поради това този тип диабет е инсулинозависим. Той засяга 10 - 15% от диабетиците и се появява по-често по време на детството;
Диабет тип 2 – характеризира се с нарушена чувствителност на клетките към действието на инсулина (инсулинова резистентност), забавяне или недостиг на секрецията му. Този тип диабет в повечето случаи е инсулинонезависим. Това е по-разпространената форма на диабет, тъй като тя засяга 85 - 90% от диабетиците. След години, с давността на диабета в някои случаи инсулиновите резерви се изчерпват и захарният диабет тип 2 става инсулинозависим.
Храненето при диабетно болните играе важна роля в поддържането на кръвната захар в нормални стойности. Необходимо е да се знае, че препоръките за хранене на диабетно болните не се различават от тези за здравите хора.
Правилният прием на въглехидрати (захари) е от първостепенно значение за нормализиране на кръвната захар. Въглехидратното съдържание на храната се измерва в хлебни единици (ХЕ).
1 хлебна единица = 12 грама въглехидрати.
Диабетно болният трябва да познава храните, съдържащи въглехидрати; да знае от колко ХЕ дневно се нуждае и да разпределя правилно дневните ХЕ в 3 основни и 2 междинни хранения.
Гликемичен индекс (Gl)
Някои въглехидратни храни повишават по-бързо и рязко кръвната глюкоза след хранене в сравнение с други такива. Първата група храни има висок гликемичен индекс, а втората – нисък.
Диабетиците могат успешно да контролират нивото на кръвната си захар, като избират и предпочитат храни с нисък гликемичен индекс (сурови зеленчуци и плодове, варива, спагети, пълнозърнест хляб, овес, нискомаслено мляко).
Примери:
1. Една филийка бял хляб и една филийка пълнозърнест хляб съдържат еднакво количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но белият хляб има по-висок гликемичен индекс (по-бързо и рязко повишава кръвната захар след хранене) в сравнение с пълнозърнестия;
2. Половин филийка хляб и една сурова необелена ябълка съдържат едно и също количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но ябълката повишава по-бавно и плавно кръвната захар – т. е. има по-нисък гликемичен индекс в сравнение с хляба.
Не се преизчисляват в хлебни единици: нетлъсти меса (говеждо, телешко, свинско филе, заек, пиле без кожата, дивеч); нетлъсти риби (бяла риба, пъстърва, калкан, мерлуза, копърка); сирене (предимно краве); яйца; зеленчуци; чай, кафе (без захар) и минерална вода”.
Други фактори, влияещи върху нивото на кръвната захар са:
• Кулинарната обработка на храните – суровите плодове, печените и леко сварените ястия са с по-нисък гликемичен индекс от естествените плодови сокове или компоти, пържените и преварените храни;
• Комбинирането на храните – приемът на въглехидрати заедно с мазнини и белтъчини забавя постъпването на глюкозата в кръвта;
• Технологичното рафиниране на храните – пълнозърнестото брашно има по-нисък гликемичен индекс от бялото брашно;
• Степента на зрялост на плодовете – леко узрелите плодове имат не само по-малка сладост, но и по-нисък гликемичен индекс в сравнение с презрелите;
• Съдържанието на фибри (целулоза, хемицелулоза, пектин, лигнин, слизести вещества и други) в хранителните продукти – плодовете, зеленчуците, зърнените храни, варивата и пълнозърнестият хляб са богати на фибри и имат нисък гликемичен индекс.
Нашето здраве в болшинството от случаите е в нашите ръце, но при захарния диабет - не е точно така. Учените все още не са разбулили напълно тайната, стояща в основата на това страдание. Знае се, че всеки от нас носи своята наследственост, която за съжаление при диабета е определяща. Тя обаче не е достатъчна, за да станем диабетици. Ние не унаследяваме самото заболяване, а тенденцията за неговата изява. Срещата ни с редица външни фактори като вируси, химикали, стресови ситуации и други могат да отключат поредица от автоимунни процеси в нашия организъм, които да увредят и унищожат клетките на панкреаса, отделящи хормона инсулин. По този начин се развива т. нар. младежки тип диабет. В по-късна възраст, ако увеличим прекомерно теглото си вероятността да се разболеем от диабет нараства многократно.
Ние не можем да променим нашата наследственост, но сме в състояние да променим своя начин на живот. Ако се погрижим за здравето си навреме чрез здравословно хранене, ежедневна двигателна активност и успеем да придобием умения за справяне със стреса, можем сами да намалим вероятността да се разболеем от диабет.
ТРЯБВА ДА СЕ КОНСУЛТИРАМЕ С ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКАР:
АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ ДО 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
• често уриниране, дори и нощем;
• сухота в устата и приемане на много течности – над 10 чаши дневно;
• повишен апетит, съпроводен със загуба на тегло;
• намалена работоспособност и затруднена умствена концентрация;
• чести кожни инфекции и трудно зарастващи рани;
• замъглено зрение;
• сексуални проблеми и др.
АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ НАД 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
• наднормено тегло – обиколката на талията ни е над 1/2 от височината;
• упорит сърбеж и чести възпаления в областта на половите органи;
• гнойни инфекции на кожата;
• гъбични заболявания;
• трудно зарастващи рани;
• сексуални проблеми и др.
АКО КРЪВНАТА НИ ЗАХАР Е:
• над 7,0 ммол/л на гладно
или
• над 11,1 ммол/л 2 часа след нахранване
Когато сме болни от диабет могат да настъпят остри и хронични усложнения.
Към острите се отнасят резките промени в нивото на кръвната захар, които могат да бъдат:
ПОНИЖАВАНЕ под 4 ммол/л
Тогава ще почувстваме: безпокойство, главоболие, сърцебиене, изпотяване, тремор, чувство на глад, които могат да прогресират до помрачаване на съзнанието.
Трябва да помним, че това е най-опасното за живота на диабетика състояние. Ето защо е необходимо винаги да носим в себе си захар (напр. 3-4 бучки в кутийка или 3 пакетчета захар за кафе), която да приемем, когато усетим появата на посочените симптоми.
ЗНАЧИТЕЛНО ПОВИШАВАНЕ
Тогава ще почувстваме: гадене, повръщане, повишена жажда, учестено уриниране, обща слабост, коремна болка, зрителни смущения, и замъгляване на съзнанието.
В този случай е необходимо веднага да потърсим лекарска помощ.
Към късните усложнения на диабета се отнасят уврежданията на кръвоносните съдове на очите, бъбреците, крайниците, сърцето и мозъка. С развитието на болестта може да почувстваме: намаление на зрението; главоболие; изтръпване на долните крайници; изстиване на краката; намаление на мускулната сила; болки в сърдечната област и други. Тези оплаквания алармират, че късните усложнения в нашия организъм вече са настъпили. Ето защо е необходимо да вземем мерки преди това - стриктно да изпълняваме съветите на своя лекар и ежегодно да се консултираме със специалист.
ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ЖИВЕЕМ ПЪЛНОЦЕННО Е НЕОБХОДИМО......
да спазваме предписаното ни медикаментозно лечение;
да се храним здравословно като:
• изключим захарта и захарните изделия от ежедневното си меню;
• разпределим храната в 3 основни и 2-3 междинни приема, като спазваме часовете за хранене;
• намалим консумацията на мазнини и особено на животинските, които съдържат холестерол;
• ограничим консумацията на месо и почти изключим колбасите от менюто си;
• консумираме нетлъсти меса в количества 50-100 г дневно, 2-4 пъти седмично;
• използваме варене, печене и задушаване на ястията без допълнителна мазнина;
• консумираме млека с ниска масленост – до 2%;
• консумираме хляб и тестени изделия от пълнозърнести брашна;
• консумираме 2-3 пъти седмично варива, картофи и ориз за сметка на хляба от съответното хранене;
• консумираме сурови и готвени зеленчуци няколко пъти дневно;
• консумираме 2-3 плода дневно или 1-2 шепи малини, къпини, ягоди, боровинки;
• ограничим консумацията на готварска сол;
• внимаваме с т. нар. храни за диабетици, които не могат да се консумират без ограничения и често са богати на скрити мазнини и захари;
• използваме за подслаждане заместители на захарта;
• ограничим консумацията на алкохол и не го приемаме “на гладно”;
• прекратим тютюнопушенето;
• пием 1,5 л вода дневно, ако лекарят не е назначил друго.
да упражняваме физическа активност ежедневно – гимнастика, разходки, туризъм и други.
