БЛАТЕН ТЪЖНИК, Брестолистно отвратниче – Filipendula ulmaria

Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Разпространение. Край изворите и потоците, по замочурените ливади и тресавищата на всички наши планини.

Описание. Многогодишно, тревисто растение, високо до метър и половина, с неразклонено или разклонено само в горната си част облистено стъбло и с пълзящо коренище. Цветовете му са бели до жълтеникавобели  са събрани в едри, приятно миришещи съцветия на върха на стъблото. Чашката е 5-делна, венчето 5-6-листно, а тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни, дребни орехчета. Медоносно растение.

Използваема част. Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа – юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Коренищата се вадят през есента – септември-октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Стръковете и коренищата съдържат гликозиди, които при хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини, естери на салициловата киселина, фосфор, витамин С, провитамин А, желязо, сяра и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно, противовъзпалително. Прилага се при ставните форми на ревматизма, при задръжка на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.

В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух и др.

Външно се прилага за промивка при бяло течение, при ухапване от насекоми и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете се и кснат в 0,5 литра гореща вода 1 час. Запарката се прецежда  исе пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 литра вода, но се варят 10 минути. Пие се по същия начин.

В нашата медицина се употребява  орехчето, наречено още клинава трева, отвратниче – Filipendula hexapetala L., което расте из поляните, ливадите и светлите храсталаци. То е високо 30-80 см тревисто растение с облистено главно в долната част стъбло и с многобройни приосновни, прекъснато нечифтоперести листа. Цветовете му са бели до бледорозови или кремави и са събрани във връхна сенниковидна метлица. Корените на орехчето са грудесто или вретеновидно задебелени. Употребява се при същите болести, както и за бани при ревматизъм.

 

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...