БРЕЙ, водогон, брешлял, дадалан – Tamus communis L.
Семейство Брейови
Разпространение. Из храсталаците и младите светли гори главно в южната част на България до 1300 м.н.в.
Описание. Многогодишно тревисто растение с тънко увивно стъбло, дълго до 3 метра и с едра грудковидно задбелена подземна част. Листата са едри, сърцевиднизаострени, с дълги дръжки и с дъговидно жилкуване, отгоре тъмно-, отдолу светлозелени. Двудомно, цветовете са днополови, събрани в гроздовидни съцветия.
Използваема част. Подземната част, която се вади рано на пролет – април – или през есента – септември, октомври. Суши се на сянка или в сушилня при температура 60 градуса. Изсушената билка е светло или тъмнокафява отвън и жълтеникава отвътре, без миризма и с горчив вкус.
Химичен състав. Неизследвани вещества, калциев оксалат, гликозиди, сапонини, скорбяла и др.
Лечебно действие и приложение. Има външно, дразнещо кожата действие, вседствие на което подобрява кръвоснабдяването на наложеното място. Ето защо се употребява главно при ставни и други болки с различен произход – ревматизъм, ишиас, плеврит, простуда и др.
В българската народна медицина подзмната част на брея се употребява още при хмероиди, туберкулоза. Използван е и за багрене на вълнени тъкани и пржди в червено.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от нарязаната подземна част се вари 10 мин в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 ракиена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Външно - 200 гр прясно настъргана подземна част се кисне 20 дни в 1 л зехтин, или 0,5 л силна ракия и 0,5 л зехтин (за мазане). За същата част могат да се използват листата и плодовете на брея.
Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!
