БРОШ, броч, гаранца, марена, бояджийски брош – Rubia tinctorum L.

Семейство Брошови

 

Разпространение. Из храсталаците, край сградите и из дворовете, предимно в Източна и Южна България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с дебело до 1 см кафявочервено пълзящо коренище с многобройни коренчета и лежащо или катерещо се четириръбесто, грапаво стъбло, стигащо дължина до 1,5 м. листата са разположени по 4-6 в прешлени и са ланцетни до яйцевидно ланцетни, по ръба и отдолу по жилката с къси кукесто закривени шипчета за залавяне на растението за околните предмети. Плодът е сочен, при зреенето отначало червен, след пълното узряване черен, с две семена. Цъфти през май-юли.

Използваема част. Корнищата с корените, вадени през есента – септември, октомври, след узряването на плодовете, и то предимно от 3-4 годишни растения. След изваждането коренищата заедно с корените се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените части отвън са тъмно или жълточервени, а отвътре яркочервени, без миризма и със слабо горчив вкус.

Химичен състав. Окси- и оксиметилантрахинони и техните производни, пурпурин, псевдопурпурин, ксантопурпурин, ализарин, рубиадин ди- и триоксиянтарна киселина, гликозиди, лимонена, ябълчена и винена киселина, белтъчини и пектинови вещества.

Лечебно действие и приложение. Притежава пикочогонни и маточно-очистителни свойства. Подпомага лечението на каменна болест на бъбреците и пикочния мехур.

В българската народна медицина се употребява още при шипове, далачни страдания, костна туберкулоза и туберкулозни язви в червата, при абсцеси, скрофули, жълтеница. Коренището и плодовете се използват и в бояджиството.

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка ситно нарязнаи корени се варят 10 мин в 400 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен за приготвяне на отвара коренището може да се използва и във вид на прах, който се взима колкото царевично зърно с малко вода преди ядене 3 пъти дневно.

 

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...