ВИШНЯ – Cerasus vulgaris Mill.
Семейство Розоцветни
Разпространение. Култивирано растение из цяла България.
Описание. Високо до 6 м дърво с лъскава кора. Листата са тъмнозелени, кожести, назъбени, с прилистници и дълги дръжки. Цветовете са бели, с дълги дръжки, 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сочен, тъмночервен със сладко-кисел вкус. Медоносно растение.
Използваема част. Дръжките на зрелите плодове. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената билка е със светлокафявозелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Използват се още свежите плодове и костилките.
Химичен състав. Листата и плодните дръжки съдържат танини, лимонова киселина, декстроза, захароза, кверцетин, кумарин и др. плодовете – инвертна захар, азотни съединения, танини, свободни киселини, червено багрило, захароза, фермент оксидаза и др.
Лечебно действие и приложение. Дръжките на плодовете притежават много добро пикочогонно действие, а плодовете – слабително. Прилагат се при воднянка, камъни в бъбреците и пикочния мехур, диария, кашлица.
Българската народна медицина препоръчва дръжките на вишнята още при вода в коремната област, нередовна или изобилна менструация, трудно уриниране, полово безсилие, възпаление на простатната жлеза и др. плодовете действат добре при ревматизъм и подагра. Костилките, счукани на прах и взимани по 1 чаена лъжичка преди ядене 3 пъти дневно, са добро средство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при полово безсилие.
Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани плодни дръжки се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винане чаша преди ядене 4 пъти дневно.
