ВОДНА ДЕТЕЛИНА, богородична жлъчка, воден трилистник, горчивче, горчива детелина – Menyathes trifoliate L.

Семейство Тинтявови

Разпространение. По-масово из заблатените места и торфищата в Западните и Средните Родопи, Рила, Южен Пирин и сред някои от блатата във високите котловинни полета в Югозападна България (Самоковско, Дупнишко).

Описание. Многогодишно тревисто растение с дебело и дълго пълзящо членесто коренище, в горната част възходящо. Листата са месести, триделни, с обратно яйцевидни дялове и с дълги дръжки, в основата са разширени във вид на дълго влагалище, което обхваща стъблото. Цветовете са бледорозови, събрани в дълги гроздовидни съцветия на върха на безлистно стъбло с 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка с 6-8 жълтеникави, лъскави, яйцевидни семена.

Използваема част. Листата с малка част от дръжките, брани през време на цъфтежа – май-юли. За препоръчване е листата да се режат с ножици. Събират се добре развилите се листа. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Бавното сушене води до почерняването им. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Листата съдържат горчивите гликозиди мелиатин и мениантин, алкалоида генцианин, флавоноиди, рутин, хиперозид, дъбилни вещества, витамин С, органични киселини, холин, мазнини, йод и др.

Лечебно действие и приложение. Билаката възбужда апетита и стимулира стомашната секреция, понижава температурата и действа газогонно. Прилага се при гастрит, безапетитие, треска, газове в червата, жлъчен и чернодробен застой.

Българската народна медицина препоръчва водната детелина още при малария, воднянка, главоболие, студени ръце и крака, шипове, малокръвие, стомашни  ичревни болки, придружени със запек и др. употребява се също така във ветеринарната медицина и пивоварната промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.