Вълча ябълка, ябълчина — Aristolochia clematitis L.

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътищата и оградите, из затревените места и храсталаците, а също като плевел из окопните култури, лозята и др. в цялата страна докъм 700 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, на­браздено, високо до 40—60 (100) см голо стъбло и късо пълзящо коренище. Листата са сърцевидно яйцевидни, целокрайни, последо­вателни. Цветовете са жълтозеленикави, събрани по няколко в паз­вите на листата, с гол тръбест, в основата мехуресто подут, а на върха
езичесто удължен околоцветник. Плодът е крушовидна 6-гнездна кутийка, изпълнена с дребни семена.

Aristolochia clematitis bgiu
И з п о л з в а е м а ч а с т . Коренищата на растението, а също и надземната част. Коренищата се вадят след узряването на семената — през август-септември. Сушат се на сянка или в су­шилня при t° до 40°С. Допустима влажност 11%. Опаковат се в торби. Надземната част се бере през време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в бали. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Коренищата съдържат алкалоидите ристолохин и магнофлорин, етерично масло, горчиви и дъбилни вещества, аристолохиева и нораристолохиева киселина. В листата са открити аристолохин, аристолохиева киселина, етерично масло, санонини, органични киселини. Семената съдържат аристолохин, аристолохиева киселина и мазнини.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Установено е, че съдържащият се в растението аристолохин увеличава силата на сърдечните съкращения, разширява кръвоносните съдове. Има пикочогонно действие и понижава силата на маточните съкращения. По тези съображения растението се препоръчва за лечение на първите
стадии на хипертоничната болест (повишено кръвно налягане), при воднянка, като средство за заздравяване на рани. Българската народна медицина препоръчва коренищата и над­земната част на вълчата ябълка още при треска, ревматизъм, по­дагра, скрофули, запек, за засилване на матката, кашлица, начална туберкулоза и др. Външно те са добро средство за промивки на рани при ухапване от отровна змия и насекоми, за лапи при гнойни рани, екземи и др. Настойката от семената на растението се изпол­зува за регулиране на сърдечния ритъм — увеличава амплитудата на сърдечните съкращения.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от коренищата или надземната част се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
О т р о в н о ! Д а се в з и м а по л е к а р с к о п р е д п и ­с а н и е!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...