Върбинка — Verbena officinalis L.
Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътища, из буренливи места, в ливади и речни долини, а също като плевел из окопните култури.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с разклонено и високо до 100 см четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, пересто нарязани, средните са триразделни, едро назъбени, а горните—цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са розови или светлолилави, почти двуустни, събрани на върха на стъблото и по върховете на неговите разклонения в класовидни съцветия.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при jt° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозиди, вербеналин и вербенин, .малко етерично масло, алкалоид, горчиво вещество, слуз, танини, инвертин, емулсии и др.
Л е ч е б н о . д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Върбинката е често употребявана билка при много заболявания.Тя притежава главно нервоуспокоително, общоукрепващо и
противо температурно действие. Прилага се при простуда, отпадналост , умора (нервна и физическа), при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др. Българската народна медицина препоръчва върбинката още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в оцет, се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода,—за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, също за гаргара при лош дъх на устата.
Н а ч и н на у п о т р е б а . 2 супени лъжици нарязани стръкове се варят 5 мин. в 0,5 л вода. След като отварата изстине, прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
