Градински чай, какула, лечебен конски босилек — Salvia officinalis L.
Р а з п р о с т р а н е н и е . Родината на градинския чай е Средиземноморието. У нас се отглежда ограничено из градините в южните части на страната и по Черноморието, където на някои места подивява.
О п и с а н и е . Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто, разклонено (в основата вдървеняло), окосмено стъбло, високо до 1 м. Листата са срещуположни, долните о дръжки, връхните приседнали, закръглено плитко назъбени, окосмени по-силно отдолу, с набръчкана повърхност; младите листа са сребристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях. Цветовете са синьовиолетови и едри, събрани на върха на стъблото по 6— 10 в лъжливи прешлени и образуващи рехави класосовидни съцветия. Цъфти през юни-август. Цялото растение има приятна миризма.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Листата, които се берат малко преди цъфтежа — през май— и след цъфтежа — през септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Когато растението се използува за получаване на етерично масло, берат се целите цъфтящи стръкове — през юни-август. Най-високи добиви се получават от 2—6-годишните растения. Изсушените листа от горе са белезникави, отдолу — почти сиви до сивозелени, с приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Д о 2,5% етерично масло, състои се о т цинеол, 1-а-туйон, d-р-туйон, d-а-пинен, салвен, d-борнеол, d-камфора. В листата се съдържат още алкалоиди, дъбилни вещества, органични киселини, уваол, парадифенол, горчиво вещество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини, витамин С, провитамин А, фитонциди и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Градинският чай е много добро средство за регулиране секреторнитг функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи — възпаление на глътката (ларингити), ангина, кашлица, — при диария и болести на жлъчните пътиша и черния дроб. Българската народна медицина препоръчва градинския чай още при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при боледуване от туберкулоза, при хемороиди, виене на свят, продължителна менструация, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за намаляване на млякото у кърмачките (при отбиване на кърмачетата), при бяло течение, екземи и др. Външно се препоръчва също за
гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при възпаление и ядки на Гърдите на кърмачките, гнбйни рани и др. Намира приложение Също така в пию зарната, рибната и парфюмерийната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други видове растения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула (Salvia aethiopis L.), чиито пресни листа служат за налагане при гнойни рани, циреи и рани' от порязване; жълтата какула (S. glutinosa L.), чиито изсушени- листа служат за пушене против задух; бъзоеяекът (S. pratensis L.), употребяван главно против стомашни и •чревни болки, против кашлица и др.; мечата пета ( S . sclarea L.), чиито листа се употребяват за налагане при рани и циреи и за
пиене като запарка при.гуша; бабичето ( S . verticillata L.), което се използува против диария, болки в корема и кръвохрачене н външно за лапи против рани и циреи.
