Горска ягода, звоници, пламеница, планици, плюскавица, планушка — Fragaria vesca L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae


Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите, горските поляни и храсталаци докъм 2000 м надм. височина в цялата страна.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, с късо кафяво коренище и с високо 5—20 см право, окосмено, почти безлистно стъбло, завършващо с малоцветно щитовидно съцветие, а освен това с дълги пълзящи вкореняващи се столони. Всички листа приосновни, с дълги дръжки и триделни, отгоре тъмнозелени, с редки прилегнали власинки, отдолу синкавозелени, окосмени. Листчетата приседнали, елиптични или ромбични, едро назъбени. Цветовете са бели, с две 5-листни чашки, 5-листно венче и мно-
гобройни тичинки и плодници. От разрастването на цветното легло се образува сочен месест лъжлив плод (лъжеягода) с червен цвят и приятен аромат, върху чиято повърхност са разположени плодчетата. Медоносно растение.

 И з п о л з в а е м а ч а с т . Листата заедно с дръжките. Берат се, докато са още зелени, веднага след прибирането на плода. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са със светлозелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаквват се в чували или бали. Допустима влажност 12%. Изна­сяна билка. В народната медицина се употребява и градинската ягода. Берат се също листата, но без дръжките. Сушат се по същия начин. Билките се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат следи от алкалоиди, витамин С, дъбилни вещества, флавоноидите кверцетин и кверцитрин, силициева киселина и др. Плодовете на ягодата съдържат  витамин С и Bj, провитамин А, плодови киселини, дъбилни вещества, антоцианогн съединения. ете;#ично масло, ароматни естери,  фосфорни соли, захари и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . При опити  е установено, че отварата от листата понижава кръвното налягане, усилва амплитудата на сърдечните съкращения и съкращенията на  мускулатурата на матката, разширява периферните кръвоносни съдове. В българската народна медицина билката се упртребява при
главоболие, маточни кръвоизливи, кожни обриви, възпаление на стомаха и червата, пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката. Външно се прилага за лапи при хемороиди. Плодовете се вземаг при малокръвие, неврастения и при заболяванията, посо­чени по-горе.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици изсушени листа се заливат с 0,5 л вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.