Черен бъз (Sambucus nigra)

Череният бъз представлява храст или ниско дърво, което принадлежи към семейство Мешковицови (Adoxaceae). Растението се нарича още с имената свирчовина, драмбъз, селешник, мимер.

Разпространение на черен бъз

Смята се, че черният бъз произхожда от Северна Европа и Северна Америка. Сега се среща из целия свят, включително Африка, Северна и Южна Америка, Европа и Западна Азия.

Селешникът предпочита влажни зони, но расте и в най-различни условия, включително сухи плодородните почви. Среща се в покрайнините на горите, шубраци, гъсталаци, крайпътни местности, ливади, ниви, брегове на реки и езера, блата и други зони  до 1500 м. надморска височина. Може да толерира морска експозиция и замърсяване на атмосферата.

Черният бъз се среща често и в крайградските квартали и по селските дворове. Вирее в слънчеви и сенчести места, из храсталаци и градини, покрай огради и често се използва като жив плет.

Цветовете и плодовете на черния бъз имат много сходно действие.
Черният бъз е широколистен храст или дърво, който се развива с бързи темпове (бързорастящ). Достига около 6-8 м. височина, рядко 10 метра. Стъблото и клоните са сиво-кафяви, с тънка, грапава кора. При младите дървета кората е светлокафява и гладка. При по-възрастните потъмнява и става надлъжно набраздена, с дълбоки лобове.

Сърцевината на дървесината е много мека и пореста. Тя лесно се избутва и от клоните се правят свирки и лули (виж "Интересно за черен бъз").

Кореновата система е плитка и силно разклонена.

Листата са сложни, перести. Подредени са в срещуположни двойки, достигащи 20-30 сантиметра дължина. Всеки лист се състои от 5 до 7 (рядко 9) листчета (петури), назъбени по края.

На цвят листата са тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу. Формата им е елипсовидна.

В края на есента листата окапват, но понякога се случва да изсъхнат на дървото и да презимуват там.

Миризмата на листата е особено неприятна и остра.

Черният бъз има нежни, жълтеникаво-бели (с цвят на слонова кост) цветове, които са събрани в сложни съцветия под формата на метлица. Всички цветчета (а по-късно и плодчетата) попадат в една равнина, поради което се казва, че съцветието е плоско.

Цветовете на черния бъз са изградени от 5 венчелистчета, изцяло разделени едно от друго, напълно разтворени, откриващи изцяло тичинките, които също са пет на брой. Плодникът е къс. Цветовете достигат 5-6 мм в диаметър, а цялото съцветие около 10-25 сантиметра.

Черния бъз цъфти през пролетта до есента. Цветята са хермафродитни. Опрашват се от пчели, мухи и други дребни насекоми. Цветчетата имат тежка, сладникава, слабо наркотична миризма.

На вкус цветчетата са горчиво-сладки.

На мястото на всяко едно цветче се развива малко плодче, достигащо 3-5 мм в диаметър. Отначало плодовете имат зеленикаво-червен цвят, който преминава през различни нюанси на червено-синьо-лилавото, докато достигне окончателният синьо-черен цвят на зрелия плод. Узряването на плодовете става в края на есента.

Плодовете са сочни, месести, с характерен аромат и кисел вкус.

Плодовете на черния бъз са сформирани във висящи клъстери, като това е най-лесно отличаващия го белег от бъзака, чиито плодчета растат изправени.

Използваема част на черен бъз

Използват се главно цветовете на черния бъз, като се берат през май-юни преди пълното им разцъфтяване; сушат се на сянка или в сушилня до 40 °С; от него се приготвят чайове, отвари, настойки, масла, мехлеми, кремове, тинктури, сиропи, елексири; плодовете - събирането на плодовете започва през първите есенни дни; берат се рано сутрин, само добре узрелите плодчета, тъй като неузрелите съдържат токсични цианогенни гликозиди; те се използват за храна, под формата на сладка и конфитюри, както и за приготвянето на сиропи, тинктури, еликсири, чайове, отвари, таблетки за смучене, бои и други; листата - намират приложение под различни форми, най-вече с терапевтична цел; корените на черния бъз, кората.



Химичен състав на черен бъз

Плодовете съдържат:

    провитамин А;
    багрила;
    каротин;
    витамини от групата В;
    ябълчена и винена киселина;
    желязо;
    захари;
    флавоноиди - антоцианиди, рутин;
    фолиева киселина;
    калий и други.

Цветовете съдържат:

    гликозиди;
    етерично масло;
    витамин С;
    дъбилни и слузещи вещества;
    смоли;
    органични киселини;
    следи от алкалоиди.

Лечебни свойства и приложение на черен бъз.
Благодарение високото съдържание на флавоноиди, плодовете действат общоукрепващо и имуностимулиращо, чрез увеличаване на белите кръвни клетки, противовъзпалителните вещества и цитокини. Черният бъз е сред най-често използваните имуностимулатори. Приемът на черен бъз подобрява отхрачването при възпаления на дихателните пътища. Понижава кръвното налягане и подпомага функцията на черния дроб. Продължителната употреба на бъзов цвят действа успокояващо върху нервната система. Всички части на черния бъз се използват с цел регулиране обмяната на веществата.

Черният бъз притежава основно:

    пикочогонно,
    потогонно,
    слабително,
    температуропонижаващо,
    антимикробно,
    противовъзпалително,
    имуностимулиращо,
    антитусивно (противокашлично),
    отхрачващо,
    антихистаминно,
    деконгестантно (отбъбващо),
    пречиства кръвта,
    жлъчегонно,
    стягащо,
    антиоксидантно,
    тонизиращо за сърдечно-съдовата, дихателната и лимфната система,
    аналгетично,
    успокояващо действие.
Черният бъз често се прилага при настинка, грип, бронхит и синузит
    грип,
    настинка,
    бронхит,
    синузит, които причиняват набъбване на лигавиците и образуване на секрети (слуз), които запушват носа и бронхите, затрудняват дишането и водят до усещане за тежест в гърдите. Той успокоява кашлицата и възпаленото гърло, спомага за елиминирането на секретите и подсилва организма, за да се справи с инфекцията.
Бъзът се прилага още и при: задух, пневмония, туберкулоза, хемороиди, затлъстяване, копривна треска, подагра, простатит, нефрит, цистит, воднянка, ушни и очни инфекции, херпес.

      Приложения на кората

Вътрешната част на кората се събира от млади дръвчета през есента, като се препоръчва да се изсуши на слънце. Тя е диуретик, силно очистително, а в по-големи количества действа като средство за повръщане. Използва за лечение на запек и артритни състояния.

Приготвена на мехлем, смесена с вазелин, тя се използва за лечение изгаряния, херпес, стари рани, кожни раздразнения и други.

      Приложения на листата

Листата на черния бъз може да се използват пресни и сушени

Листата могат да се използват както пресни, така и изсушени. За сушене те се събират в периоди на ясно време, през юни и юли.

Приети вътрешно листата действат успокояващо и като силно очистително, но са по-дразнещи от кората. Инфузия от листата се прилага при воднянка.

Листата имат потогонно, диуретично, отхрачващо, очистително и хемостатично действие (кръвоспиращо) при външна употреба.

Има данни за приложение на сокът от пресни листа при възпаления на очите, макар рискът от раздразнение да е съществен.

Унгвент приготвена от пресни зелени листа (традиционно известен като Unguentum Sambuci Viride) може да се използва за лечение на подути, измръзнали места, навяхвания, контузии и рани. Той действа омекотяващо на кожата.

При сваряване на листата в ленено масло се правят успокояващи компреси за хемороиди.

Старите билкари препоръчват прилагането на пресни листа от черен бъз при нервно главоболие. За тази цел листата се загряват между две горещи плочи и след това се поставят върху челото.

Прясно смачкани листа се поставят в носа, за да се спре кървенето.

      Външни медицински приложения на черния бъз

Външното приложение на бъза се изразява в правене на бани и компреси при заболявания и състояния като:

    ревматизъм,
    подагра,
    възпаление на очите,
    червенка,
    изгаряния,
    хемороиди,
    дерматити,
    болки в ушите,
    навяхвания и натъртвания.

Промивките са особено ефективни, когато инфекцията е с бактериален, вирусен или гъбичен произход.

За външна употреба се използват предимно цветовете на черния бъз, макар и някои лечебни рецепти да включват прилагане на сварени плодове под формата на лапа. Те също така се използват за получаване на успокояващи лосиони.

Начин на употреба на черен бъз.

Препоръчително е цветовете и плодове да се консумират след топлинна обработка. Освен неприятния им вкус в сурово състояние, те съдържат токсични химикали (включително цианогенни гликозиди), които се неутрализират при термична обработка.

Чай от цветовете на черния бъз - запарка - около 1 супена лъжица изсушени цветове се запарва с 300 мл. вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка, преди ядене, 3 пъти на ден.

При запек се взема по 1 чаена лъжичка, няколко пъти на ден мармалад (сладко), приготвен от плодовете на бъза.
От кората на бъза се приготвя мехлем, който е изключително ефикасен при стари рани, екземи, омекотяване на кожата и други. Сварява се зелената част на кората, докато се получи мек екстракт. След това се смесва с вазелин.

Бране и сушене на листа.

Бране и сушене на пъпки.

Бране и сушене на плодове, белене на кори.

  • Вълнест напръстник - Digitalis lanata Ehrh.

    Вълнест напръстник Семейство Живеничеви Разпространение. Из цялата страна. По сухите каменисти склонове и...

    Read more...

  • Вратига, оборчлива билка - Tanacetum vulgare L.

    Вратига, оборчлива билка - Tanacetum vulgare L. Семейство Сложноцветни Разпространение. Из цялата страна край...

    Read more...

  • Черен бъз (Sambucus nigra)

    Черен бъз (Sambucus nigra) Череният бъз представлява храст или ниско дърво, което принадлежи към семейство...

    Read more...

  • ВОЛСКИ ЕЗИК, еленов език – Phyllitis scolopendrium L.

    ВОЛСКИ ЕЗИК, еленов език – Phyllitis scolopendrium L. Семейство Многоножкови Разпространение. Из сенчестите и влажни...

    Read more...