ГЛУХАРЧЕ — Taraxacum officinale Web.
Р а з п р о с т р а н е н и е . Из ливади, пасища, паркове, градини, стари посеви, край пътища, в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със силно скъсено стъбло и добре развит вретеновидно задебелен корен. Листата са разположени във форма на розетка. Те са плитко или по-дълбоко пересто врязани. От средата на розетката израства голо и кухо безлистно стъбло, високо до 30 см, завършващо с едра цветна кошничка. Всички цветове са златистожълти, езичести. Семената са вретеновидни, снабдени с хвърчилка.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Цялото растение (заедно с корените) или само корените. Цялото растение се събира малко преди цъфтежа или през време на цъфтежа — май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Добре изсушеното растение има зелен цвят на листата със слаб виолетов оттенък, светло- до тъмнокафяв цвят на корените, без миризма и има слабо горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Корените се вадят, коhато листната розетка започне да увяхва — август-септември —или рано напролет, преди да започне цъфтежът — април-май. Сушат се на слънце или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Надземната част съдържа тараксантин, флавоксантин, лутеин, а също така арнидол и фаладиол, витамин В, С и D, провитамин А, лактоцерол, аспарагин, холин. Млечният сок (пресните листа) съдържа горчивото вещество тараксацин и др. Корените съдържат тритерпеновите съединения тараксерол, тараксастерол и псевдотараксастерол, стерините Р-систоотерин и стигмастерин, тараксол, тараксацин, инулин, каучук, мазнини, съставени от глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата, церотиновата и други киселини, холин, инозит, манит и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Основно действие — подобрява функциит е на черния дроб. Освен това билката притежава жльчкогонно, пикочогонно и
противоглистно действие, възбужда апетита. Прилага се при чернодробни страдания (жълтеница от чернодробен произход, камъни в жлъчката), болести на пикочните пътища (възпаление на пикочния мехур и бъбреците, камъни в бъбреците и мехура), хемороиди , стомашни и чревни смущения, захарна болест. Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите млади листа могат да се използват рано напролет като салата при малокръвие и
кожни болести.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица изсушени надземни части се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Една кафена лъжичка ситно нарязани корени се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по същия начин
и при същите случаи.
