ГОРИЦВЕТ — Adonis vemaUs L

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сухите ливади и пасища, по камен­ливите склонове на хълмовете, предимно на варовити почви, по-масово в Североизточна България, Източна Стара планина, Юго­западна България и Тунджанската хълмиста равнина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо до 40 см разклонено, гъсто облистено стъбло, в основата обвито с кафяви люспи. Листата приседнали, 2—4 пъти пересто наделени, с тясно линейни, целокрайни делчета. Цветовете са разположени поединично по върховете на стъблата, едри, яркожълти, съставени от 5—8-листна чашка, 10—24-листно венче, многобройни тичинки и много плодници.

goricvet3
И з п о л з в а е м а ч а с т . Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа — април-май. Суши се бързо на сенчесто и проветриво място или в сушилня при t° до 40°С. Изсу­шената билка е със зелен цвят на листата и златистожълт на цвето­вете, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували или шперплатови каси. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в. Сърдечно действуващите гликозиди цимарин, адонитоксин, флавоновия гликозид адонивернит, адонидозид и адонивернозид, сапонини, фитостерин, адонит, смола, холин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Горицветът притежава свойството бързо да засилва работата на сърцето по­ добно на вълнестия напръстник, без обаче да притежава неговото вредно влияние и без да се натрупва. Горицветът засилва сърдеч­ните съкращения, като увеличава ударния и минутния обем на сърцето, отстранява застойните явления у сърдечно болните. Някои от неговите гликозиди действуват нервоуспокоително. Горицветът се приема при сърдечни заболявания (сърдечна недо­
статъчност), хронична сърдечна слабост (сърдечна декомпенса­ция, аритмия, сърдечна невроза, сърдечен оток, сърдечни смущения в резултат на различни болести и др.). Препоръчва се също при сърдечни оплаквания у пълни хора, понижено кръвно налягане, неврастения и др. Българската народна медицина препоръчва горицвета още при
болки и подуване на стомаха и червата, атеросклероза, епилепсия и др. Във ветеринарната медицина се дава като прибавка към яр­мата на овцете при стомашни разстройства.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се валива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о  е  о т р о в н о , да се в з и м а само под лекарски контрол!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...