Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират – през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете – малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части – през есента след увяхването на надземната част на растението или рано напролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента след узряването на плодовете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди развитието на растeнието); пъпките – рано напролет преди разпукването им, а семената – малко преди или при пълното им узряване.

Тези правила са се наложили, тъй като билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи. От друга страна количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време, от почвените условия, от географската ширина и др.  да се определя точно времето, когато започва или когато завършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно, понеже това зависи от много фактори – географско разпространение, климат, годишно време, почвени условия и др.

Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.

При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на отровни билки. Отровните билки се берат отделно от неотровните.

Самата беритба стана не чрез скубане и късане, а рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. По правило при всяко излизане се бере само един вид билка. По този начин се избягва смесването. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се претъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват.

Билките трябва да се сушат не по-късно от 5-6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилня. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото (без вентилация) – до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества.

На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза, змийската хурка, белият крем и др се употребяват в прясно състояние.

Надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат, докато средния дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не образуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват.за по-бързо изсушаване месестите и дебели корени предварително се нацепват.

Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30-40 градуса по Целзий. Останалите могат да се сушат и при температура 45-70 градуса по Целзий, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и др) – при температура 60-100 градуса по Целзий.

Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им.