В лекарствните растения се съдържат редица химични вещества, които могат да влияят в различни посоки върху жизнените процеси, протичащи в организма на човека и животните. Някои от тези вещества и досега не са надминати по действито им от веществата, синтезирани по химичен път. Голямо значение за определяне на лечебните свойства на тези растения имат следните групи съединения, които се съдържат в тях.

АЛКАЛОИДИ

В голямата си част това са съединения, които съдържат азот, а също и кислород.В растенията се срещат под формата на соли на различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксалова, янтарна и др.). Досега са известни на д 900 вида алкалоиди, като ролята им в животаа на растенията не е изяснена. По всяка вероятност те имат голямо биологично значение за растителните организми. Интересен е фактът, че при нараняване или болестиколичеството на алкалоидите в растенията силно се увеличава. Съдържанието на алкалоиди е най-високо в листата и корените, а по-ниско – в кората, семената и стъблата. Почти всички алкалоиди имат горчив илли парлив вкус и са без миризма.

ГЛИКОЗИДИ

Гликозидите играят ролята на регулатори в много биохимични процеси, а с парещия си и горчив вкус вероятно предпазват растенията от тревопасните животни. Те се съдържат във всички части на растнията. Гликозидите освен въглерод, водород и кислород съдържат в молекулата си азот и сяра. В по-голямата си част са безцветни, кристални вещества, добре разтворими във водаа. Много малко от тях са оцветени – антоцианите. При загряване с разредедени киселини при овлажняване и под действието на ултравиолетовите лъчи и на ферменитете гликозидите се разпадат на захарна част и агликон. Именно на съдържащия се в тях агликон се дължи лекарственото им действие.

САПОНИНИ

Те са сложно устроени гликозиди. Срещат се заедно с мазнините, смолите, етеричните масла и по-рядко алкалоидите. Сапонините не съдържат азот и сяра в молекулата си. Значението за растителния организъм не е установено. Предполага се, че служат като резервни вещества и играят известна защитна роля против тревопасните животни. С водата образуват пяна като сапуните, откъдето произлиза и името им. В чист вид са некристални и повечето от тях са лесно разтворими във вода. Притежават своството да хемолизират кръвта. Хемолизата на кръвта се обяснява с това, че външният слой на червените кръвни клетки при допир със сапонните се разкъсва и съдържящият се в тях хемоглобин преминава в кръвния серум, в резултат на което кръвта става прозрачно червена.Поради това им свойство сапонините не се прилагат венозно. Сапонините помагат за резорбцията на мазнините, въглехидратите и на други вещества в организма. Някои от тях имат и свойството да понижават кръвното налягане или да влияят на обмяната на веществата.

ВИТАМИНИ

Те са органични вещества с различен химичен състав, които играят важна роля в жвота на човека и животните. Самите витамини не са източници на еенегрия, но влияят каталитично върху редица биохимичини процеси. Приемането им в недостатъчно количество затруднява защитните сили на организма и настъпват болестни състояния, известни като хиповитаминози или авитаминози. Взети обаче в по-големи количества предизвикват хипервитамнози.

Витамните се образуват в листата на растенията. Ролята и значението им за растенията досега не са напълно установени. Знае се, че някои от тях влизат акто активни групи в състава на фрментите, а други играят важна роля като междинни звена при окислителните процеси.Едни от витамините имат основен или киселинен характер, други са неутрални. Повечето от тях са разтворими във вода – витамините от група В, витамини С, К, РР, Р, а други в мазнини – А, D, E, K, F.

ЕНЗИМИ ИЛИ ФЕРМЕНТИ

Всичк ферменти, съдържящи се в растенията, са белтъчни вещества или имат белтъчна съставка, наречена апофермент, и небелтъчна част – кофермент. Най-благоприятна температура за проявяване на ферментното действие е 40 – 50 градуса по целзий. Всички ферменти са разтворми във вода освен фермента липаза. Характерно за ферментите е, че не претърпяват никакво изменение при реакциите, в които участват. Освен това, когато продуктът, образувал се в резултат на тазеи реакции, достигне определена концентрация, спира действието на ферментите. По такъв начин живата клетка се предпазва от вредното действие на някои от получените при обмяната на веществата продукти.

Растителните ферменти имат значение както за храненето на човека и животните, така и за синтезирането на собствени ферменти в организма им.

ЕТЕРИЧНИ МАСЛА

            Досега са открити над 2500 растения, съдържащи етерични масла, повечето от които са с приятна миризма. Предполага се, че етеричните масла, от една страна, привличат насекомите, нужни за опрашването на цветовете, а, от друга, предпазват растенията от прегряване, като се изпаряват в атмосферат и разсейват слънчевите лъчи. В някои случаи те са защитно средство на растенията против вредното действие на болестотворните бактерии, насекомите и различните гризачи.

            От химична гледна точка етерични масла са органични хетероциклични, хидроароматни и ароматни съединения от мастния ред. Приети от човека вътрешно, те се отделят чрез бъбреците, белите дробове, жлъчката и червата. Някои от тях действат главно нервоуспокоително, болкоуспокоително, противоглистно, противомикробно, като кожни дразнители и др.

ФИТОНЦИДИ

            Те представляват летливи фракции на етеричните масла, способни да убиват микробите. Изразени фитонцидни свойства има лукът, чсънът, хрянът, боровите връхчета, лимонът, равнецът и др. Фитонцидите са способни за няколко минути да убият причинителите на туберколозата, дифтерията, тифа и други болести.

МАЗНИНИ

            За растенията те са главно резервни хранителни вещества. В химично отношение прествляват естери на глицерина с висшите мастни киселини. Съдържат се протоплазмата на растението. В организма на човека приетите растителни мазнини се разпадат в червата, като сее осапуняват под дествието на фрмента липаза, отделян от задстомашната жлеза, в резултат на което се получават глицерин и мастни киселини. Мазнините се всмукват лесно от кожата на човека, поради което се включват в състава на редица лечебни мехлеми.

ФОСФАТИДИ ИЛИ ЛИПИДИ

            Фосфатидите се срещат главно в семената на растенията. Те са необходими при обмяната на веществата с клетките. Без тях протоплазмата не функционира правилно. В лечебната практика се използват като усилващи средства.

ВОСЪЦИ

            За растенията восъците имат предимно защитна функция и обикновено се намират на повърхността на стъблата, листата и плодовете им. Използват се за приготвянето на различини лечебни мази, помади, пластири и др.

ВЪГЛЕХИДРАТИ

            Образуват се в растенията при фотосинтезата и се делят на монозахариди и полизахариди. Монозахариди са гликозата и фруктозата. Полизахаридите се делят на захароподобни и незахароподобни. Захароподобните са захарозата, малтозата, рафинозата и др, които се съдържат в сока на много растения. Към незахароподобните спадат инулинът, целулозата, лгнинът, пектинът, а също скорбялата, растителните смоли и гуми, растителните слузи. От тях в медицината по-често се употребява скорбялата, която се прилага при кожни възпаления, диарии, за приготвяне на лекарствени таблетки и др. Растителните смоли и гумисе съдържат главно в кората и плодовете на растенията. Едни от тях са разтворими във вода, а други само набъбват в нея като образуват лепливи колоидни разтвори. В медицината се използват за приготвяне на пластири, настойки, като слабителни средства.

            Слузните вещества се смятат за продукт от преобразуването на клетъчните стени или скорбялата. Точният им химичен състав в повечето случаи не е установен. В мдицината се употребяват като омекотяващи средства.

ДЪБИЛНИ ВЕЩЕСТВА

            Те участват в обмяната на веществата и в процеса на отделянето на вътрешноклетъчната енергия.Освен това играят защитна роля защото действат отровно на много гъби и бактеерии, нападащи растенията. Вкусът им е стипчив. Употребяват се за щавене на кожи, а в медицинската практика като запичащо средство при стомашни  ичревни заболявания. Поради свиващото им действие се употребяват също при кожни заболявания и като кръвоспиращо средство.

ОРГАНИЧНИ КИСЕЛИНИ

            Обикновено на тях се дължи киселият вкус на редица растния. По-често срещани киселини в растнията са яблъчната, янтарната, фумаровата, глутаровата, малоновата, винената, лимоновата, бензоената и др. В медицината растителните сокове, съдържащи тези киселини, се употребяват главно като противотемпературни, витаминни и диетични средства.

БЕЛТЪЧИНИ

            Те са азотни съединения със сложен състав и високо молекулно тегло. Белтъчините в растнията биват градивни и резервниПод действието на протеолитични ферменти и разредени киселини белтъчните се разпадат на изграждащите ги аминокиселини. Като лечебно средство те се употребяват пи недостиг или нарушение на обмяната в организма на човека.

РАСТИТЕЛНИ ХОРМОНИ

            Те се делят на две групи – биоси, които активират клетъчното делене и ембрионалния растеж на растенията, и ауксини, които се образуват главно във върховете на растящите органи и стимулират общия растеж на клетките. Липсата им задържа развитиеето на растенията. Значението им за човека не е изяснено.

НЕОРГАНИЧНИ ВЕЩСТВА

            В растенията неорганичните вещества са представени във вид на окиси, карбонати, сулфати, хлориди, фосфати, силикати и др. Значението им не е напълно установено, но при липса на някои от тях се нарушава растежът на растението.

            В растенията има още множество химични съставки, които макар и в малки количества, играят важна роля в живота не само на растителните видове, но и за живота на хората и животните. Те служат не само като храна, но и като средство за опазване на тяхното здраве и за лекуване.