Витамин Б3 (ниацин) - Vitamin B3

Ниацинът е един от осемте витамина B и се нарича витамин B3. Има две основни химически форми и всяка от тях притежава различно въздействие върху тялото. И двете форми се намират в храната и както добавки.

Никотинова киселина - като добавка, никотиновата киселина е форма на ниацин, използвана за намаляване на нивата на холестерола и понижаване на риска от сърдечни заболявания.

Ниацинамид или никотинамид - за разлика от никотиновата киселина, ниацинамида не понижава холестерола. Въпреки това, той може да помогне за лечение на псориазис и да намали риска от немеланомен рак на кожата.

Ниацинът е водоразтворим, така че тялото не го съхранява. Това означава, че организмът може да отделя излишните количества от витамина, ако не са необходими.

Тялото получава ниацин чрез храната, но също така изработва малки количества от аминокиселината триптофан.

Както при всички витамини от група В, ниацинът помага за превръщането на храната в енергия чрез подпомагане на ензимите.

По-специално, ниацинът е основен компонент на NAD и NADP - два коензима, участващи в клетъчния метаболизъм. Освен това, той играе роля в клетъчното сигнализиране и възстановяване на ДНК-то, действа и като антиоксидант.

При дефицит се наблюдават загуба на паметта и умствено объркване, умора депресия, главоболие, диария, роблеми с кожата.

Дневните нужди ниацин:

Бебета

0–6 месеца: 2 mg / ден
7–12 месеца: 4 mg / ден

Деца

1–3 години: 6 mg/ден
4–8 години: 8 mg/ден
9–13 години: 12 mg/ден
Момчета от 14 години и повече: 16 mg/ден
Момичета на 14 и повече години: 14 mg/ден
Бременни жени: 18 mg/ден
Кърмещи жени: 17 mg/ден

Ползи за здравето от приема на ниацин

1. Намалява LDL холестерола

Ниацин се използва от 50-те години за лечение на висок холестерол. Всъщност той може да понижи нивата на „лошия” LDL холестерол с 5-20%. Въпреки това ниацинът не може да е основно лечение за висок холестерол поради възможните странични ефекти. Той се използва предимно като понижаващо холестерола лечение за хора, които не могат да понасят статини.

  • 2. Увеличава HDL холестерола

    В допълнение към понижаване на “лошия” LDL холестерол, ниацинът също така повишава “добрия” HDL холестерол.

    Проучванията показват, че ниацинът повишава нивата на HDL с 15–35%.

    3. Понижава триглицеридите

    Ниацинът може също така да понижи триглицеридите с 20-50%.

    Той прави това, като спира действието на ензим, който участва в синтеза на триглицериди.

    Следователно, това намалява производството както на LDL, така и на липопротеините с много ниска плътност (VLDL).

    4. Може да помогне за предотвратяване на сърдечни заболявания

    Ефектът на ниацин върху холестерола може да помогне за предотвратяване на сърдечни заболявания, но по-новите изследвания предполагат допълнителен механизъм, чрез който той е от полза за сърцето ви.

    Той може да помогне за намаляване на оксидативния стрес и възпалението, които предизвикват атеросклероза или втвърдяване на артериите.

  • 5. Може да помогне за лечение на диабет тип 1

    Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което тялото ви атакува и унищожава инсулин-създаващите клетки в панкреаса.

    Има изследвания, които предполагат, че ниацинът може да помогне за защитата на тези клетки и дори да намали риска от диабет тип 1 при деца в риск.

    Въпреки това, за хората с диабет тип 2 ролята на ниацин е по-сложна.

    От една страна, може да помогне за понижаване на високите нива на холестерола, които често се наблюдават при хора с диабет тип 2.

    От друга страна, има потенциал да повиши нивата на кръвната захар.

    В резултат на това хората с диабет, които приемат ниацин за лечение на висок холестерол,  трябва внимателно да наблюдават кръвната си захар .

    6.Увеличава функцията на мозъка

    Вашият мозък се нуждае от ниацин – като част от коензимите NAD и NADP – за да получи енергия и да функционира правилно.

    Всъщност, мозъчната мъгла и дори психиатричните симптоми са свързани с дефицит на ниацин. Мозъчната мъгла често е описвана като “замаяно” усещане. Често срещани симптоми на мозъчната мъгла са слабата памет, трудност при концентрация и проблеми с артикулацията.

    Някои видове шизофрения могат да бъдат лекувани с ниацин, тъй като помага да се премахне увреждането на мозъчните клетки, което възниква в резултат на дефицит .

    Предварителните проучвания показват, че това може да помогне да се запази здравият мозък в случаите на болестта на Алцхаймер. Резултатите обаче са противоречиви.

    7. Подобрява функцията на кожата

    Ниацинът помага за предпазване на кожните клетки от увреждане от слънцето, независимо дали се използва орално или се прилага като лосион.

    Последните изследвания показват, че може да помогне и за предотвратяване на някои видове рак на кожата.

    Едно проучване установи, че приемането на 500 mg никотинамид – форма на ниацин – два пъти дневно намалява нивата на немеланомния рак на кожата сред високорисковите индивиди .

    8. Може да намали симптомите на артрит

    В едно предварително проучване се казва, че ниацинът спомага за облекчаване на някои симптоми на остеоартрит, подобрява мобилността на ставите и намалява необходимостта от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

    Друго проучване с лабораторни плъхове установи, че инжекция с витамин намалява възпалението, свързано с артрит.

    9. Третира пелагра

    Тежък дефицит на ниацин причинява състояние, наречено пелагра .

    Приема на добавка с ниацин е основното лечение за пелагра.

    Симптоми на предозиране.

    Зачервяване: Добавка с никотинова киселина може да предизвика зачервяване на лицето, гърдите или врата, които са резултат от разширяване на кръвоносните съдове. Може също да изпитате изтръпване, парене или болка .

    Дразнене на стомаха и гадене: Може да възникне гадене, повръщане и дразнене на стомаха, особено когато хората приемат никотинова киселина с бавно освобождаване. Изглежда, че това е свързано с повишени чернодробни ензими.

    Увреждане на черния дроб: Продължителното лечение с ниацин за намаляване на холестерола може да причини увреждане на черния дроб. По-често се среща при никотинова киселина с бавно освобождаване, но може да се получи и от формата за незабавно освобождаване .

    Контрол на кръвната захар: Големите дози от 3–9 грама ниацин са свързани с нарушен контрол на кръвната захар както при краткосрочна, така и при продължителна употреба .

    Здраве на очите: Един рядък страничен ефект е замъглено зрение, както и други негативни ефекти върху здравето на очите.

    Подагра: Ниацинът може да повиши нивата на пикочна киселина в тялото ви, което води до подагра.

    Витамин Б1
  • Витамин Б2
  • Витамин Б6
  • Витамин Б12
  • Витамин Б5
  • Витамин Б7
  • Витамин С

ВИТАМИН Б1 - ТИАМИН

Витамин В1, известен още като тиамин има основно значение за здравето на организма. Първоначално е бил прилаган за лечение на заболявания на централната нервна система, засягащи хора от определени региони на света (например болестта бери-бери, която възниква в резултат на повишена консумация на ориз). След пълното изучаване на полезните му свойства започва да се използва в редица други терапии, укрепващи здравето.

Витамин В1 се смята за витамина на бодрия дух и оптимизма. Причините са в благотворното му влияние върху организма - той регулира работата на нервната система, повлиява положително умствените способности, участва в метаболизма на въглехидратите и снабдява мозъка с глюкоза. Освен това подобрява работата на сърдечно-съдовата, ендокринната и стомашно-чревната система. При недостиг на този ценен витамин паметта и способностите за концентрация рязко се понижават.

Витамин В1 e водоразтворим, което означава, че излишъците, които приемаме с храната не се складират в организма и той трябва да се набавя ежедневно. Витамин В1 се съдържа в голяма част от храните, които присъстват в нашето традиционно меню - ориз, грах, овесени ядки, свинско месо и др. Това, което го отличава от другите витамини е силната му неустойчивост високи температури. Витамин В1 лесно се разпада при термична обработка.

Естествени врагове на тиамина са никотинът, захарта и алкохола. При попадане в организма те предизвикват високи преразходи на тиамина. Пушачите и хората, които употребяват често алкохол, бременните и кърмачките имат силна нужда от витамин В1. Дори и да сме напълно здрави, за да бъдем сигурни, че си доставяме необходимите количества е добре да приемаме витамин В1 под формата на хранителни добавки.

Витамин В1 се използва в лечението и профилактиката на следните заболявания:

• Заболявания на периферната нервна система - неврит, радикулит, периферна парализа.

• Заболявания на храносмилателната система - стомашна язва и язва на дванадесетопръстника.

• Заболявания на кожата и черния дроб.

• Сърдечно-съдови заболявания, включително за преодоляване на постоперативните неразположения.

• Препоръчва се на хора, подложени на тежки физически натоварвания, спортисти и лица, подложени на продължителен стрес.

Симптоми на дефицит.
Дефицита на витамин В1 предизвиква чувство на отпадналост, повишена умора, раздразнителност и липса на апетит. Настъпват нарушения в работата на стомашно-чревния тракт, появява се мускулна слабост и умора. В съвременното общество недостигът на витамин В1 е все по-често явление и се спряга като една от т.нар. „болести на цивилизацията”. Причини за него са небалансираното хранене, нарастващото потребление на тестени продукти, които са бедни на тиамин.

Източници на витамин В1.
Витамин В1 е широко разпространен в природата. Особено богати с този витамин са житните растения и дрождите. Най-големи количества витамин B1 се съдържат в бирената мая, различните видове дрожди, семената на маслодайните растения, пшеничните и оризовите трици, бобовите храни, спанака, плодовете, орехите. Важно е да знаем, че тиамина се натрупва предимно в обвивката на зърнените продукти. Така например съдържанието му в кафявия ориз е многократно по-високо, отколкото в обработения. В жълтъка на яйцата, кравето мляко, свинското и говеждото месо също има значими количества от този витамин.

Препоръчителни дози
Оптималната дневна доза зависи от възрастта, здравословното състояние и дневните енергозагуби на организма. При мъжете препоръчителната доза е в рамките 2 - 3 милиграма дневно. При жените – 1,5 - 2,5 милиграма, а при децата - 0,5 - 2 милиграма дневно. При витамин В не съществува риск от предозиране, тъй като той е водноразтворим и ненужното количество се извежда бързо от организма. Препоръчва се комбинирания му прием с други витамини от В-групата – витамин В2 и витамин В6.

Витамин Б2 - рибофлавин

Витамин Б5 - пантотенова киселина

Витамин Б6 - пиридоксин

Витамин Б7 - биотин

Витамин Б12

Пиридоксин - витамин Б6

Витамин В6 представлява група от близки по структура съединения, наречени пиридоксин, пиридоксал и пиридоксалфосфат. Този водноразтворим витамин действа като кофактор на повече от 60 ензима и участва в обмяната на мазнините, въглехидратите и белтъците.

Витамин В6 взема участие в обмяната на триптофана, в превръщането на серина в глицин, в образуването на гама-аминомаслената киселина, в синтеза на хема и др.

Витамин Б6 - пиридоксин

Пиридоксинът е полезен при лечението на голям брой проблеми, свързани със сърцето, кожата, нервната система, както и с депресия, умора и много други.

Витамин Б6 играе важна роля в стимулирането на имунната система на човешкото тяло и в предпазването му от редица инфекции.

Витамин Б6 допринася за лечението на предменструалния синдром. Пиридоксинът намалява през този период, което води до промени в настроението, загуба на либидо и други проблеми. Ето защо приемането на диета, богата на пиридоксин е най-ефективното решение.

Витамин Б6 е отговорен за лечението на редица емоционални разстройства. Дефицитът му може да повлияе на образуването на някои хормони и да се наруши хормоналния баланс, което в крайна сметка води до емоционални нарушения. Адекватният прием на пиридоксин е необходим за контролиране на тези хормони и лечение на емоционални разстройства.

Витамин Б6 допринася за поддържането на доброто състояние на кожата. Помага при лечение на редица кожни проблеми, като екзема, пърхот, акне, косопад и суха кожа.

Витамин Б6 контролира мазнините, депозирани в съдовете и по този начин предпазва от редица сърдечни заболявания. Освен това, той пречи на образуването на камъни в бъбреците.

Витамин Б6 е полезен и при лечение на други проблеми като: анемия, ревматоиден артрит, епилепсия, безсъние. Той подпомага отслабването, намалява болката, намалява риска от рак, контролира нивото на кръвната захар.


Симптоми при дефицит на витамин Б6.
При дефицит на витамин Б6 настъпват нарушения в обмяната на белтъците, мастна инфилтрация на черния дроб, дегенеративни промени в нервната система.
Могат да се наблюдават следните симптоми: анемия, дерматит, глосит (възпаление на езика), стоматит (възпаление на лигавицата на устната кухина), напукани устни, депресия, безсъние.
Поради намалено образуване на основния задръжен медиатор в ЦНС – гама-аминомаслена киселина могат да възникнат гърчове.
Повишен риска за възникване на дефицит на витамин Б6 има при хора с болести, при които е нарушена абсорбцията (болест на Крон, улцерозен колит), с ревматоиден артрит, алкохолизъм, цироза. При продължително лечение над 6 месеца с нестероидни противовъзпалителни средства също може да възникне витаминен дефицит.
Риск от хипервитаминоза Б6
При хипервитаминоза на Б6 може да настъпи увреждане на нервите и поява на изтръпване на крайниците. Високите дози могат да причинят свръхчувствителност към слънчевата светлина, което да доведе до поява на кожни обриви, както и гадене, повръщане, болки в корема, безапетитие.
Храни са богати на витамин Б6
Основни източници на витамин Б6 са зърнените храни и месото. Съдържа се още в бирената мая, яйцата, рибата, орехи, боб, банани, моркови, спанак, картофи.

Витамин Б5 - пантотенова киселина

Витамин Б7 - биотин

Витамин Б12

Рибофлавин - витамин Б2

Витамин B2 е част от витамин В комплекс и е известен още като рибофлавин. Цялата група обхваща микроелементи, важни за засилването на метаболизма в човешкото тяло и са фундаментални за основния хранителен режим. Витамин В2 играе изключително важна роля в синтеза на хемоглобин, както и в метаболизма на мазнините и въглехидратите. Открит е през 1879 година, но голямото му значение става ясно едва през 1930 година. Пет години по-късно започва да се произвежда по синтетичен път.
Витамин B2 е много чувствителен към слънчевата светлина. Излагането на слънце или изсушаването на храните на открито, унищожава количеството на витамина в тях. Обикновената термична обработка не може да наруши структурата на витамина, но готвенето в твърде големи количества вода може да причини загуба на голяма част от полезното му съдържание.
Рибофлавинът е основна съставна част на кръвта, като участва в производството на червените кръвни телца. По този начин В2 съдейства за движението на кислородните молекули в кръвта. На цвят е наситено жълт или оранжево-жълт, което е предпоставка често да се ползва като оцветител. По опаковките на продуктите се обозначава като Е101.
Витамин В2 е важен за организма, защото участва активно в обмяна на мазнините, белтъците и въглехидратите. Той е от съществено значение за доброто зрение и защитата на кожата от ултравиолетовите лъчи. Витамин В2 увеличава чувствителността на ретината затова има значение за здравето на човешкото зрение.
Рибофлавинът е от главно значение за спортистите и затова те трябва да си набавят допълнително количество витамин В2. Рибофлавинът е един от витамините, които спомагат за "извличането" на енергия от аминокиселините. Той е важен и за активирането на витамин В6 и влиза поддържането в добро състояние на нашата кожа и коса.
Витамин В2 помага на растежа и възпроизвеждането. Освен, че осигурява здравината на кожа, нокти и коса той допринася за елиминиране на възпалителните процеси в областта на устата, устните и езика. Рибофлавинът действа ползотворно на зрението и облекчава умората на очите. Той функционира съвместно с други вещества за правилното асимилиране на въглехидратите, мазнините и белтъчините.
Тъй като витамин В2 е топлоустойчив той трудно може да бъде загубен при термичната обработка на продуктите, освен ако не се третират с твърде много вода. Основни унищожители на витамин В2 са содата бикарбонат, светлината, особено ултравиолетовата. В2 е особено важен, ако искате здрави кожата и косата, а ноктите ви да са твърди. Освен това предпазва от инфекции на устата, езика и устната кухина.
Източници на витамин В2
В2 е водноразтворим - излишните количества от тялото се изхвърлят с водата. Той лесен за абсорбация и подобно на останалите В-витамини не се акумулира и трябва редовно да бъде набавян чрез пълноценни храни и добавки.
Витамин В2 се съдържа предимно в говеждото месо, яйца, кашкавал и извара, бира, бирената мая, черния дроб, мляко и млечни продукти, гъби, соя, спанак и други листни зеленчуци, банани, бадеми и др. Единственото доказано научно предимство на бирата е, че в нея се съдържат дози от витамин В2.
Препоръчителната дневна доза Витамин В2
Препоръчителната дневна доза за деца, в зависимост от теглото е между 0.6 до 0.9 милиграма, за жени – 1.1 милиграма, а за бременни или жени, които кърмят приемът трябва да стига до 1.5 милиграма дневно. За мъже – 1, 3 милиграма, а за активните спортисти препоръчителното количество на ден е 1.5 - 2.4 милиграма на ден или 300 - 500 грама, които се набавят от хранителните продукти, които го съдържат.
Дефицит на витамин В2
Дефицит на витамин В2 може да се получи ако не спазвате рационален хранителен режим. Ако изключвате от менюто си протеини от животински произход, както и пресни зеленчуци, дефицитът ще е налице. Липсата на витамин В2 води до нарушено усвояване на желязо. Симптоми на липсата на рибофлавин са умората без видима причина, болките и кръвоизливите в очите.
Липсата на Витамин В2 предизвиква проблемно зрението, изсъхване на устните, бръчки в областта на ъгълчетата на устата, както и косопад. При недостатъчно количество на този витамин се наблюдават кожни проблеми, нарушения в растежа на децата - това се дължи на факта, че белтъчния метаболизъм се затруднява при недостиг на витамин В2.

Витамин Б5 - пантотенова киселина

Витамин Б6 - пиридоксин

Витамин Б7 - биотин

Витамин Б12

 

Витамин Б12

В12 е единственият витамин, съдържащ елемент кобалт, от който идва и научното му название: кобаламин. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват. Някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.
За да си набавите В12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да взимате добавки. Но за много хора дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.
Въпреки че човек се нуждае от много малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, болшинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина, но организмът им не го абсорбира или използва. Това е така, защото за да достигне до кръвта, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да снижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:
1. В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.
2. Стомахът произвежда и т. нар. вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го пренася към последната част от тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.
Този сложен метаболизъм на В12  може да се прекъсне във всеки един момент. Най-известният (но не и най-разпространеният) проблем е пернициозната анемия – автоимунно, наследствено заболяване, което някога е осъждало жертвите си на физически и умствен упадък, следван от ужасна смърт. Болестта възниква, когато организмът не успява да произвежда вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) и така приеманият с храната витамин В12 остава безполезен. През 1912 г. двама лекари, Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи, откриват, че даването на четвърт килограм черен дроб дневно на пациентите с пернициозна анемия драстично намалява симптомите. С животоспасяващото си откритие тези лекари, заедно с д-р Джордж Хойт Уипъл (който преди това открил, че черният дроб намалява симптомите на пернициозна анемия при кучета), през 1934 г. са удостоени с Нобеловата награда за медицина.
Не е известно дали хората в началото на XX век са умирали от „пернициозна анемия“, която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други причини за дефицит на В12. Важното е, че дори днес нелекуваният недоимък на В12 може да бъде опасен и дори смъртоносен.
Много по-честа причина за дефицита на В12, особено при хора над петдесетгодишна възраст, е т. нар. атрофичен гастрит – възпаление и влошаване на състоянието на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит понижава секрецията на стомашни киселини, необходими за отделянето на витамин В12 от протеините – проблем, който често се влошава от инхибитори на протонната помпа, антиациди и други медикаменти (вж. Втора глава). Освен това по-възрастните хора имат по-малко клетки, произвеждащи вътрешен фактор.
В риск са обаче не само хората в напредналата възраст. Всяка стомашна операция с цел отслабване (гастритен байпас) или частична или пълна стомашна резекция по други причини също са кандидати за дефицит на В12. Причината е в загубата на клетки, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните операции с частична или пълна резекция (отстраняване) на илеума също водят до недостиг на В12, защото там се намират рецепторите, необходими за усвояването на В12.
Освен това дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването може да бъде нарушено от стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдромът на сляпата бримка или цьолиакия. Същото важи за алкохола и много лекарства, предписвани за най-различни състояния от гастроинтестинален рефлукс и язва до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична операция (включително дентална) или при употреба на наркотици също може да деактивира В12. Токсини като живака пречат на способността на В12 да преминава кръвно-мозъчната бариера и да достига до нуждаещите се неврони. И накрая, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки етап от вродени проблеми, които ще разгледаме в следващите глави. Затова хората, които казват: „Не мога да имам дефицит, всеки ден пия витамини“, всъщност грешат.
Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едва около 10 mcg (8,333 % от препоръчителния дневен прием). Индивид с дефицит на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.
Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална агресивна терапия с инжекции с В12. Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че методът работи.

Витамин Б5 - пантотенова киселина

Витамин Б7 (Н)- биотин