-
Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят...
-
Гърбач, сърмашик — Periploca graeca L. Сем. Устрелови — Asclepiadaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Из крайречните храсталаци...
-
Астаксантин - Astaxanthin Астаксантинът е органично химично съединение от групата на ксантофили - каротеноид,...
-
Рецепти при болести на дихателната система Остър бронхит, остър трахеобронхит Rp. Стрък мащерка – 40...
-
Хемороидите представляват разширени кръвоносни съдове в областта на ануса и ректума (правото черво –...
-
Витамин C, наричан още аскорбинова киселина или L-аскорбат, е водоразтворим витамин. Поради големия брой...
-
Възпалние на венците и устната кухина (Gingivostomatitis) Rp. Лист смрадлика – 100 гр Лист градински чай – 50 гр Кори...
-
Енурезата си остава с много неизвестни и до днес. Няма общоприета теория за същността й. Произходът на...
Home
Дъбови шикалки, къркълешки — Gallae turcicae
- Категория: Билки
Дъбови шикалки, къркълешки — Gallae turcicae
Р а з п р о с т р а н е н и е . По младите клонки и листа на дъба.
О п и с а н и е . Дъбовите шикалки представляват патологични нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Q u ercu s lusHanica Lam. var. in fe c to ria D. C.) от сем. Букови — Fagaceae, които растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалко-творката ( C y n ip s g a lla e tu rcica e Н.) от семейство Cynipidiae. С течение на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствиена дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място възниква валчеста подутина — шикалка, която може да стигне до 3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна. В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена -с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикалките остава малък отвор.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Шикалките, брани през есента — септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 70% галотанини, свободна галова киселина, елагова киселина и др.
Действие и п р и л о ж е н и е . Кръвоспиращо и стомашно. Българската народна медицина препоръчва шикалките при диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния и др.; външно — за налагане при мокри екземи и за боядисване на косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани шикалки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпространените у нас дъбове Q u ercu s ro b u r, Q u ercu s s e ssiliflo r a , съдържат по-малко танини.
Дюля — Cydonia vulgaris Pers.
- Категория: Билки
Дюля — Cydonia vulgaris Pers.
Сем . Розоцветни — Rosaceae
Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде подивява. Отечеството й е Западна Азия.
О п и с а н и е . Силно разклонено овощно дърво, стигащо на височина до 5 м. Листата са яйцевидни, целокрайни, с къса дръжка от долната страна сивобяло наплъстени, а отгоре тъмнозелени. Цветовете единични, едри, бледорозови, с 5-листна чашка, 5-листно венче, многобройни тичинки и долен 5-гнезден яйчник, обхванат от разрасналото се цветно легло, което след оплождането нараства и се превръща в полулъжлив плод. Плодовете са едри, покрити с ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Семената на узрелите плодове. Изваденото семе се суши на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност 13%. Опакова се в торби. Пази се в сухи в проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат значително количество слузно вещество (състоящо се от метилирани уронови киселини, уронова киселина и ксилоза), гликозида амигдалин, мазнини, протеини, емулзин, танини, фосфорна киселина и др. Зрелите плодове съдържат захари, дъбилни вещества, протопектини, плодови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа енантово-етилов и пеларгоново-етилов естер, на които се дължи характерната миризма на дюлята.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Плодовете притежават запичащо действие, а семената — противовъзпалително. Прилагат се за лечение при диарии, възпаления на тънкит е черва, кръ вохрачен е и бяло течение. Българската народна медицина препоръчва семената на дюлята при кашлица (особено при децата), бронхит, задух, язва в стомаха и дванадесетопръстника и др., а външно — за компреси при изгорено, напукани устни, напукани зърна на гърдите у кърмачките, кожни възпаления и др. Отварата от кората на плодовете се използува за жабурене за заякчаване на венците. Плодовете се дават при диария и възпаление на тънките черва. Мъхът от плодовете има кръвоспиращо действие.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка цели семена се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Подсладената с мед или с небет шекер запарка се пие по 1 кафена чашка 4 пъти дневно при всички видове кашлица.
Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)
- Категория: Билки
Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)
Сем . Зърнастецови
Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и каменливи места, в храсталаците и из горските поляни, в по-топлите части на страната.
О п и с а н и е . Силно бодлив храст, стигащ на височина до 3 м. Листата са последователни, елиптични до яйцевидни, лъскави, а прилистниците са превърнати в твърди, закривени шипове. Цветовете са жълтозелени, двуполови, с 5-делна чашка, 5-листно венче. 5 тичинки и 2—3 стълбчета; събрани са в гроздовидни съцветия, които се развиват в пазвите на листата на младите клонки. Плодът е суха и крилата кокичка с 3 гнезда, в които има по 1 семе. Цъфти през май-юни.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Плодовете, брани през есента — август-септември. Берат се, като се очукват с пръчка. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените плодове са със светлокафяв цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неуточнен.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката действа затягащо, дезинфекционно и откашлящо. Българската народна медицина препоръчва плодовете на драката при обикновена и магарешка кашлица, диария, дизентерия, екзема, задух и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . ' ! супена лъжица плодове се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Или 1 чаена лъжичка плодове се варят в 250 мл вода. Пие се като топъл чай, подсладен с мед или небет-шекер.
Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.
- Категория: Билки
Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.
С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae
Р а з п р о с т р а н е н и е . По сенчестите и влажните места из горите и храсталаците в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, набраздено, кухо стъбло, стигащо до 1,5 м, и късо коренище с многобройни светлокафяви нишковидни корени, излъчващи силна характерна миризма. Листата са нечифтоперести, с 5 до 11 чифта яйцевидно ланцетни, едро назъбени листчета. Цветовете са светлорозови до бели и са събрани в сложни полусенниковидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Цъфти през юни-юли.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Коренищата с корените, които се вадят през есента, когато стъблата увехнат, или рано напролет — през март-април. Извадените коренища с корените след почистването се сортират, по-едрите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушепата билка има светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 16%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от валериано-борнеолов естер, изовалерианова киселина, борнеол, 1-мир-тенол, 1-камфен, а-пинен, d-терпинеол, 1-лимонен, борнеолов естер на мравчената, оцетната и маслената киселина и др.), алкалоидите валерин, хатинин (с противомикробно действие), гликозида валерид, дъбилни вещества, органични киселини, смолисти вещества, а-метилпирилкетон и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Притежава нервоуспокоително действие, преодолява спазмите на гладката мускулатура и регулира срдечнат а дейност . Прилага се при възбудена нервна систем , нервна преумора , нарушение в сърдечния ритъм (главно от нервен произход), при стомашни и чревни болки, климактерични смущения и др.
В българската народна медицина дилянката се препоръчва и при главоболие, безсъние, епилепсия, гуша, виене на свят, високо кръвно налягане, нервни припадъци, хистерия и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Страница 3 от 4