Home

Жълт енчец, златна пръчица, горски енчец, златник — Solidago virga-aurea L .

Категория: Билки

Жълт енчец, златна пръчица, горски енчец, златник — Solidago virga-aurea L .

Сем . Сложноцветни

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците и редките широко листни и иглолистни гори, по тревистите и скалистите места в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо 30—100 см метличесто разклонено в горната си част стъбло. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, елип­тични, назъбени, а горните ланцетни, с къси дръжки или присед­нали. Цветовете (периферните са езичести, а вътрешните — тръбести) са златистожълти, събрани в съцветия кошнички, които са групирани на върха на стъблото в сложта мегличести съцветия.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на цъфтежа — юлн-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и жълти цветни кошнички, без миризма и с горчив вкус. Допустима влаж­ност 12 % . Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неизучени алкалоиди, сапонини, дъ­билни вещества, етерично масло, горчила, слуз, смоли, багрило, витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката притежава подчертано пикочогонно и зат ягащ о (противодиарично) действие. Прилага се при бъбречни ст радания (хронични нефрити, албумин, уремиен задух), при заст ой на течности в организма, увгличение на простатата, диарии, захарна болест, кръвохрачене и др.
Българската народна медицина препоръчва жълтия енчец при чернодробни заболявалия, незолио напиказане, силна и продължи­телна менструация и др. Външно билката се прилага под формата на запарка заедно с растението пст очарка ( N astu rtiu m officin alis R. Вг.) за жабурене при разклатени зъби. Пресни или изсушени листа се използват за налагане при гнойни рани. Във ветеринар­ната медицина отварата от растението се дава на животните при диария и трудно уриниране.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Жаблек, конски ребра, диво салкъмче

Категория: Билки

Жаблек, конски ребра, диво салкъмче

Сем . Бобови — L egum inosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Нарядко из цялата страна по влажните места — в изкопи, край каналите и по речните брегове, край сен­честите гори.
О п и с а н и е . Многогодишно голо тревисто растение с раз­клонено, високо до 1 м набраздено стъбло. Листата са прилистници, текоперести, 11—51 линейно елиптични листчета. Цветовете са синкаволилави, рядко бели, със звънчеьидна 5-делна чашка, 5-листно венче, сьставено от тъпа ладийка, флагче и две крилца, 10 тичинки и един плод­
ник. Те са събрани в едри гроздовидни съцветия. Плодът е многосеменен боб.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелен двят на стъблата и ли­стата и син или белезникав на цветовете, без миризма, със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа алкалоидите d-1-пеганин и 2, 3-хиназолон, сапонини, танини, горчиви вещества мазнини и др. В семената на растението са открити галегин, лутеолин и неговият гликозид галутеолин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката има пикочогонни и пот огоини свойства, намалява съдържанието на кръвната зах а р . Употребява се при захарна болест и за увеличаване на млякото у кърмачките. Българската народна медицина препоръчва жаблека още при пастинка, възпаление на пикочните пътища и външно за налагане при мокри лишеи.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Ефедра — Ephedra distachya L. [Е. vulgaris (L.) Rich.]

Категория: Билки

Ефедра — Ephedra distachya L. [Е. vulgaris (L.) Rich.]

С ем . Е ф едрови — E ph ed ra cea e
Р а з п р о с т р а н е н и е . Рядко растение по скалистите и каме­нистите места на черноморското крайбрежие — Балчишко, Вар­ненско, между Айтос и Бургас, по варовитите скали около Михайловград и Белоградчик по склоновете на Родопите (над Асенов­рад), край р. Велека в Странджа.
О п и с а н и е . Малко храстче със силно разклонени изправении прешленести стъбла, високо до 50 см. Листата са 2—4, ципести, сраснали в основата си във вид на влагалище. „Цветовете“ са жълти, дребни, еднополови. Мъжките са на групи по много, покрити с иде ципести листчета, а женските са събрани по две по върховете
на клонките и са обхванати с 2 до 4 покривни листчета, които при узряването на семената стават месести и червени.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Надземната част, брана по време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лю­тив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа алкалоидите d-псевдоефедрин, 1-ефедрин, метилефедрин, дъбилни вещества, пирокатехин, флобафен, смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците.
Нашият народ употребява ефедрата и при задух, копривна треска, бронхит, магарешка кашлица, хрема, ниско кръвно наля­гане, някои очни болести, ревматизъм и др. Външно билката се прилага за компреси при кожни обриви и за налагане при възпа­ление на носната лигавица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се вари 5 мин. в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.