БЯЛА БРЕЗА – Betula pendula Roth.

Семейство Брезови

Разпространение. Из смесени иглолистни гори, в сечищата, най-често в иглолистната зона на всички по-високи планини. Отглежда се и като декоративно растение в парковете, градините, край пътищата.

Описание. Високо 10-20 м дърво с гладка бяла кора на стъблото и на старите клони, отделяща се на хоризонтални ивици. Листата са последователни с дълги дръжки, триъгълно ромбични или сърцевидни, заострени, двойно остро назъбени, отдолу по-светлозелени, а отгоре по-тъмни и лъскави. Цветовете са еднополови и събрани в дълги реси. Мъжките реси са кафяви и се появяват в края на лятото, а женските са зелени и се развиват напролет. Плодът е много дребно орехче, снабдено с две ципести крилца.

Използваема част. Пъпките, листата и кората. Пъпките се берат рано напролет – април-май преди разпукването им. Те се отрязват заедно с клончетата и се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 30 градуса. След изсушаването пъпките се отронват от клончетата. Те са с приятна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Листата се берат след пълното им развитие, преди или през време на цъфтежа – април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Изсушените листа отгоре са тъмни, а отдолу светлозелени, без особена миризма и със слабо горчив вкус. Корите се белят напролет, когато започне сокодвижението, и се сушат на слънце или в сушилна при температура до 45 градуса.

Химичен състав. Пъпките съдържат до 5% етерично масло, което се състои от бетулен, бетулол, бетуленова киселина; витамин С, сапонини, горчиви вещества, смоли, жълто багрило. Листата съдържат етерично масло, витамин С, бетулоретинова киселина, дъбилни вещества, сапонини, никотинова киселина. Корите съдържат гликозиди, бетулозид, и гаултерин, алкалоиди, дъбилни вещества, бетулин, етерична масло и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа силно отводняващо, разтваря камъни в бъбреците и пикочния мехур и преодолява спазмите на гладката мускулатура (стомах, черва). Прилага се при отоци от различен произход, ревматизъм, ишиас. Външно се използва за лапи или бани (пресните листа) при кожни болести.

В българската народна медицина листата на бялата бреза се препоръчват при възпаление на пикочния мехур, камъни в тях, при подагра, атеросклероза. Корите – като средство за апетит, против малокръвие, а външно – за компреси при кожни болести. Катранът от брезата действа също против кожни болести и екземи. При възпаление, болки в стомаха и червата се прилага настойка от пъпките в червено вино (1:10 киснати 8 дни).

Начин на употреба. 1 супена лъжица пъпки или 2 супени лъжици нарязани листа се заливат с 500 мл вряла вода, като се прибавя малко сода за хляб за разтваряне на смолите, и се оставят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно. От корите се приготвя отвара, като 1 супена лъжица от тях се вари 10 мин в 0,5 л вода. Пие се по същия начин.