Ларингит

Ларингитът представлява остро възпаление на лигавицата, покриваща отвътре ларинкса, което може да протече като самостоятелно заболяване или като част от инфекция на горните дихателни пътища. Най-често се съпровожда от загуба на гласа(афония), дрезгав глас(дисфония), суха мъчителна кашлица и сухо гърло. Може да премине и без особено лечение при вирусни инфекции, но може и да наложи употребата на антибиотични препарати и дори болнично лечение при настъпване на усложнения.

Причините за развитие на ларингит може да са няколко:

  • Вирусни инфекции – най-честите причинители. Тук спадат риновируси, аденовируси, ЕСНО-вируси и др.
  • Бактериални инфекции – стрептококи, пневмикоки, смесени инфекции;
  • Гъбични инфекции – причиняват ларингит най-често при увредена имунна система;
  • ГЕРБ;
  • Пренапрежение на гласа у певци, преподаватели, запалянковци или при силна кашлица;
  • Вредности – пушене, замърсена работна среда, прахове, газове, температурни промени, употреба на алкохол и др.;
  • Алергии;
  • Инхалация на кортикостероиди – най-вече при лечение на астма.

Вследствие на възпалителния процес лигавицата, покриваща ларинкса, набъбва(става оточна) и се зачервява. Може да започне отделянето на секрет. Тези промени много често обхвашат и гласните връзки, на което се дължат основните симптоми – дрезгав глас или загуба на гласа. Отеклата лигавица води и до дразнене, усещане за сухота, дразнеща суха кашлица, която преминава във влажна и др. Възможно е върху гласните връзки и лигавицата на ларинкса да се образуват налепи, които могат да се видият при оглед(ларингоскопия). Профилактично би следвало да се щади гласът, основно при певци, учители, спортни запалянковци. Избягването на замърсени среди, отказването на цигарите може да се окажат достатъчни за предотвратяване на рецидив или хронифициране на заболяването. Важно е и предпазването от простуда през студените и мъгливи месеци на годината.

Ларингитът протича най-често със следните симптоми:

  • дрезгав глас (дисфония, прегракване);
  • загуба на глас (афония);
  • усещане за сухо гърло;
  • затруднено преглъщане;
  • усещане за подуване в областа на ларинкса;
  • грипоподобни симптоми, като кашлица, която може да бъде и причина за настъпване на ларингит;
  • увеличени лимфни възли в областта на шията;
  • повишена температура;
  • храчки, примесени с кръв;
  • затруднено дишане – предимно при деца;
  • затруднено хранене;
  • повишено слюноотделяне.

Билкови рецепти при ларингит.

Фарингит - Pharingitis acuta

Фарингитът, по-известен като възпалено гърло, е едно от най-често срещаните заболявания. Причинява се най-често от вирус и много по-рядко от бактерии. Заразяването става предимно по въздушно-капков път – кашляне, кихане. Фapингитът мoжe cъщo тaĸa дa пpичини дpaзнeнe в гъpлoтo и зaтpyднeнo пpeглъщaнe. Болестните промени се изразяват в оток и зачервяване на лигавицата на гърлото, в редки случаи могат да се наблюдават и налепи. Πoвeчe cлyчaи нa фapингит ce пoявявaт пpeз пo-cтyдeнитe мeceци нa гoдинaтa.

Видове фарингит

  • Aлepгичният фapингит e възпaлитeлнo зaбoлявaнe нa фapингeaлнaтa лигaвицa, чecтo c pинит, ĸaшлицa и дpyги, ĸoитo ce пoявявaт eднoвpeмeннo, e чecтo cpeщaнo явлeниe в гъpлoтo нa aлepгични зaбoлявaния, чecтo втopични пpи ocтъp pинит, cинyзит, ocтъp фapингит. Пaциeнтитe c aлepгичeн фapингит cа приели aлepгeни пpeз диxaтeлнaтa cиcтeмa oт нocнaтa ĸyxинa, ycтaтa дo гъpлoтo, cтимyлиpa ce фapингeaлнaтa лигaвицa, имa oтoĸ нa гъpлoтo, cyxa ĸaшлицa, гъpлo със cъpбeж.
  • Остър катарален фарингит – външно се характеризира с появата на подуване и хиперемия (зачервяване) на лигавиците на фаринкса. В същото време на гърба му се образува много червени фоликули, както и прозрачна или леко мътна слуз. Има оток, зачервяване на езика. Гнойни форми на остър фарингит – придружени са от появата на повърхността на гърба на фарингеалните стенни клъстери на гнойни маси с възможно образуване на язви. Острият фарингит може да протича самостоятелно и също така да бъде придружен от остро възпаление, което покрива горните дихателни пътища: ринит или възпаление на лигавицата назофаринкс.
  • Хроничният фарингит се явява като последица на често повтарящите се възпаления на гълтача, заболявания на други органи и истеми в тялото /гастрит, ринит, синузит, проблеми при обмяната на веществата/. Формите на хроничния фарингит се различават в дълбочината на увреждане на структурата на лигавиците на фаринкса: катарален, хипертрофичен и атрофичен. Дългогодишната работа с газове, различни вредни прахове, физични или термични фактори също могат да провокират хронифицирането на фарингита. Много често се появява в резултат от остри възпаления на фаринкса и носа, както и редица хронични процеси. Алкохол и тютюнопушене са едни от най-важните рискови фактори за появата на заболяването, както и честото пребиваване в помещения с топъл и сух въздух.

Хроничният фарингит бива атрофичен хроничен фарингит и хиператрофичен хроничен фарингит. Възпаление на гърлото се появява под формата на силна инфилтрация с опасни възпалителни клетки, разширени капиляри и твърде уголемени слузни жлези. Това е първият хипертофичен стадий. Следва преминаване в следващ стадий на заболяването, през който настъпват фибросклеротични изменения и намаляването на жлезите и кръвоносните съдове. Лигавицата в областта изтънява прекалено много и става суха, покрита със слой засъхнал ексудат. Това е вторият атрофичен стадий на заболяването. Въпреки че увреждането на лигавицата е много тежко, хроничният фарингит не прераства в по-тежки или злокачествени заболявания. Голяма част от болните развиват силен страх от ракови образувания, поради постоянно повтарящите се оплаквания в областта на гърлото.

Симптоми:

При обикновената настинка се наблюдават следните симптоми – чувството на сухота в гърлото; болка и дискомфорт при преглъщане; главоболие; нормална телесна температура; кашлица, хрема и кихане. Ако причинителят е грипен вирус най-верочтно заболяването ще протече с висока температура – 38-39°С, отпадналост и болки в мускулите.

Инĸyбaциoнният пepиoд oбиĸнoвeнo e oт двa дo пeт дни. Cимптoмитe, ĸoитo пpидpyжaвaт фapингит, вapиpaт в зaвиcимocт oт ocнoвнoтo cъcтoяниe:

  • възпaлeнo, cyxo или издpacĸвaщo гъpлo
  • ĸиxaнe
  • xpeмa
  • глaвoбoлиe
  • ĸaшлицa
  • yмopa
  • бoлĸи в тялoтo
  • втpиcaнe
  • тpecĸa (ниcĸa cтeпeн нa пoвишeнa тeмпepaтypa c cтyдeнa и пo-виcoĸa тeмпepaтypa c гpип)

B дoпълнeниe ĸъм възпaлeнo гъpлo cимптoмитe нa мoнoнyĸлeoзa вĸлючвaт:

  • пoдyти лимфни възли
  • тeжĸa yмopa
  • тpecĸa
  • мycĸyлни бoлĸи
  • oбщo нepaзпoлoжeниe
  • зaгyбa нa aпeтит
  • oбpив

Cтpeптoĸoĸ в гъpлoтo, дpyг вид фapингит, мoжe cъщo дa пpичини:

  • зaтpyднeнo пoглъщaнe
  • чepвeнo гъpлo c бeли или cиви пeтнa
  • пoдyти лимфни възли
  • тpecĸa
  • втpиcaнe
  • зaгyбa нa aпeтит
  • гaдeнe
  • нeoбичaeн вĸyc в ycтaтa
  • oбщo нepaзпoлoжeниe
  • Диагностициране:

    Диагнозата се поставя по характерните симптоми. При съмнение за бактериална инфекция може да се вземе секрет за микробиологично изследване. Ако резултатите са отрицателни, лечението е само симптоматично – билки (чай), таблетки за смучене и др. Най-често вирусният фарингит преминава за няколко дни. Ако се установи бактериален фарингит, лечението е антибиотично и се назначава след проведена антибиограма.

  • Билкови рецепти при фарингит
  •  

    Има няколко билкови отвари, които могат да се използват както за поглъщане, така и за гаргара.

    • Като напитка в остри състояния, препоръчително е да се използва отвара от малинови листа, чай от лайка, мента, къпина.
    • За подготовката на билкови комбинации, които са ефективни при лечението на фарингит и се използват за изплакване, можете да вземете листа от градински чай и мента, цветове от лайка, семена от копър на равни части. Една супена лъжица от нарязаната смес трябва да се залее с чаша завряла вода и да престои за двадесет минути.
    • По подобен начин се подготвя друга колекция, която включва корен от аир, ленени семена, цветове на лайка, сладка детелина.
    • Лечението на фарингит с народни средства също включва използването на някои билкови отвари и инфузии за инхалации. За тази цел, често се използва инфузия на лайка, дъбова кора, градински чай, борови връхчета, невен. За да приготвите инфузии от билки, които се използват за вдишване, трябва да вземете 10 грама смачкани суровини за една чаша вряла вода. Такива инхалации траят пет минути, могат да се правят няколко пъти на ден, като се използват различни билки.
    • Тинктурата от мащерка има добър омекотяващ ефект. Сипете лъжичка от билката в 200 мл завряла вода, престоява за 1,5 часа, изплаква се гърлото.
    • Освен това при всяка форма на фарингит народната медицина препоръчва гаргара със суров картофен сок, инфузия от боровинкови листа и отвара от плодове.
    • Ако човек страда от атрофичен фарингит, инхалации с масло може да подобри състоянието му. За такова вдишване е подходящо масло от праскови, маслини, ментолово масло. Приготвянето на разтвора за инхалация може да се направи с 5-10 капки масло в чаша завряла вода. Вдишвайте парата през тръба с формата на фуния няколко пъти на ден.
    • Маслена инхалация. Добавете 10 капки масло (от зехтин, праскова, ментол, ела, морски зърнастец, лавандула и от портокалово) в чаша завряла вода. Вдишвайте през фуния (или чрез инхалатор) 5-10 минути 2 пъти на ден.
    • Инхалацията със сода (една чаена лъжичка сода на чаша вода) значително намалява сухотата в гърлото. На всеки 3 часа се прави гаргара на гърлото със солена и хладка вода. В 1 ч.ч. вода се слага ¼ ч.л. готварска сол. Когато отокът е по-силен може да се приложи и гаргара с топла лимонена вода.
    • По три стръка джоджен и меча пита и сваряват в 500 мл вода. Отварата се прецежда и след като изстине се правят гаргари по няколко пъти дневно, като може и да се пият по една или две глътки.
    • Всяка сутрин се прави парна баня в областта на главата с чай от лайка. Продължителността на процедурата е от 5 до 10 минути.

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Захарният диабет е най-разпространеното ендокринно заболяване, от което страда около 3% от населението в света.
          Това е хронично заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар, поради нарушено производство на инсулин от задстомашната жлеза и недостатъчната му ефективност.
          Инсулинът е хормон, който се отделя от т. нар. бета клетки на панкреаса (задстомашната жлеза), като неговата основна задача е да понижава нивото на кръвната захар до нормалните и стойности (3,5 – 5,5 ммол/л).

Съществуват два типа захарен диабет:
          Диабет тип 1 – характеризира се с нарушение в производството на инсулин от панкреаса. Поради това този тип диабет е инсулинозависим. Той засяга 10 - 15% от диабетиците и се появява по-често по време на детството;
          Диабет тип 2 – характеризира се с нарушена чувствителност на клетките към действието на инсулина (инсулинова резистентност), забавяне или недостиг на секрецията му. Този тип диабет в повечето случаи е инсулинонезависим. Това е по-разпространената форма на диабет, тъй като тя засяга 85 - 90% от диабетиците. След години, с давността на диабета в някои случаи инсулиновите резерви се изчерпват и захарният диабет тип 2 става инсулинозависим.
          Храненето при диабетно болните играе важна роля в поддържането на кръвната захар в нормални стойности. Необходимо е да се знае, че препоръките за хранене на диабетно болните не се различават от тези за здравите хора.
          Правилният прием на въглехидрати (захари) е от първостепенно значение за нормализиране на кръвната захар. Въглехидратното съдържание на храната се измерва в хлебни единици (ХЕ).

1 хлебна единица = 12 грама въглехидрати.

          Диабетно болният трябва да познава храните, съдържащи въглехидрати; да знае от колко ХЕ дневно се нуждае и да разпределя правилно дневните ХЕ в 3 основни и 2 междинни хранения.

Гликемичен индекс (Gl)

          Някои въглехидратни храни повишават по-бързо и рязко кръвната глюкоза след хранене в сравнение с други такива. Първата група храни има висок гликемичен индекс, а втората – нисък.
          Диабетиците могат успешно да контролират нивото на кръвната си захар, като избират и предпочитат храни с нисък гликемичен индекс (сурови зеленчуци и плодове, варива, спагети, пълнозърнест хляб, овес, нискомаслено мляко).
          Примери:
          1. Една филийка бял хляб и една филийка пълнозърнест хляб съдържат еднакво количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но белият хляб има по-висок гликемичен индекс (по-бързо и рязко повишава кръвната захар след хранене) в сравнение с пълнозърнестия;
          2. Половин филийка хляб и една сурова необелена ябълка съдържат едно и също количество въглехидрати – по 1 ХЕ, но ябълката повишава по-бавно и плавно кръвната захар – т. е. има по-нисък гликемичен индекс в сравнение с хляба.
          Не се преизчисляват в хлебни единици: нетлъсти меса (говеждо, телешко, свинско филе, заек, пиле без кожата, дивеч); нетлъсти риби (бяла риба, пъстърва, калкан, мерлуза, копърка); сирене (предимно краве); яйца; зеленчуци; чай, кафе (без захар) и минерална вода”.

          Други фактори, влияещи върху нивото на кръвната захар са:

          • Кулинарната обработка на храните – суровите плодове, печените и леко сварените ястия са с по-нисък гликемичен индекс от естествените плодови сокове или компоти, пържените и преварените храни;
          • Комбинирането на храните – приемът на въглехидрати заедно с мазнини и белтъчини забавя постъпването на глюкозата в кръвта;
          • Технологичното рафиниране на храните – пълнозърнестото брашно има по-нисък гликемичен индекс от бялото брашно;
          • Степента на зрялост на плодовете – леко узрелите плодове имат не само по-малка сладост, но и по-нисък гликемичен индекс в сравнение с презрелите;
          • Съдържанието на фибри (целулоза, хемицелулоза, пектин, лигнин, слизести вещества и други) в хранителните продукти – плодовете, зеленчуците, зърнените храни, варивата и пълнозърнестият хляб са богати на фибри и имат нисък гликемичен индекс.

Нашето здраве в болшинството от случаите е в нашите ръце, но при захарния диабет - не е точно така. Учените все още не са разбулили напълно тайната, стояща в основата на това страдание. Знае се, че всеки от нас носи своята наследственост, която за съжаление при диабета е определяща. Тя обаче не е достатъчна, за да станем диабетици. Ние не унаследяваме самото заболяване, а тенденцията за неговата изява. Срещата ни с редица външни фактори като вируси, химикали, стресови ситуации и други могат да отключат поредица от автоимунни процеси в нашия организъм, които да увредят и унищожат клетките на панкреаса, отделящи хормона инсулин. По този начин се развива т. нар. младежки тип диабет. В по-късна възраст, ако увеличим прекомерно теглото си вероятността да се разболеем от диабет нараства многократно.
          Ние не можем да променим нашата наследственост, но сме в състояние да променим своя начин на живот. Ако се погрижим за здравето си навреме чрез здравословно хранене, ежедневна двигателна активност и успеем да придобием умения за справяне със стреса, можем сами да намалим вероятността да се разболеем от диабет.

ТРЯБВА ДА СЕ КОНСУЛТИРАМЕ С ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКАР:

          АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ ДО 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
          • често уриниране, дори и нощем;
          • сухота в устата и приемане на много течности – над 10 чаши дневно;
          • повишен апетит, съпроводен със загуба на тегло;
          • намалена работоспособност и затруднена умствена концентрация;
          • чести кожни инфекции и трудно зарастващи рани;
          • замъглено зрение;
          • сексуални проблеми и др.

          АКО СМЕ НА ВЪЗРАСТ НАД 40 ГОДИНИ И СЕ ОПЛАКВАМЕ ОТ:
          • наднормено тегло – обиколката на талията ни е над 1/2 от височината;
          • упорит сърбеж и чести възпаления в областта на половите органи;
          • гнойни инфекции на кожата;
          • гъбични заболявания;
          • трудно зарастващи рани;
          • сексуални проблеми и др.

          АКО КРЪВНАТА НИ ЗАХАР Е:
          • над 7,0 ммол/л на гладно
или
          • над 11,1 ммол/л 2 часа след нахранване

Когато сме болни от диабет могат да настъпят остри и хронични усложнения.
          Към острите се отнасят резките промени в нивото на кръвната захар, които могат да бъдат:

          ПОНИЖАВАНЕ под 4 ммол/л
          Тогава ще почувстваме: безпокойство, главоболие, сърцебиене, изпотяване, тремор, чувство на глад, които могат да прогресират до помрачаване на съзнанието.
          Трябва да помним, че това е най-опасното за живота на диабетика състояние. Ето защо е необходимо винаги да носим в себе си захар (напр. 3-4 бучки в кутийка или 3 пакетчета захар за кафе), която да приемем, когато усетим появата на посочените симптоми.

          ЗНАЧИТЕЛНО ПОВИШАВАНЕ
          Тогава ще почувстваме: гадене, повръщане, повишена жажда, учестено уриниране, обща слабост, коремна болка, зрителни смущения, и замъгляване на съзнанието.
          В този случай е необходимо веднага да потърсим лекарска помощ.

          Към късните усложнения на диабета се отнасят уврежданията на кръвоносните съдове на очите, бъбреците, крайниците, сърцето и мозъка. С развитието на болестта може да почувстваме: намаление на зрението; главоболие; изтръпване на долните крайници; изстиване на краката; намаление на мускулната сила; болки в сърдечната област и други. Тези оплаквания алармират, че късните усложнения в нашия организъм вече са настъпили. Ето защо е необходимо да вземем мерки преди това - стриктно да изпълняваме съветите на своя лекар и ежегодно да се консултираме със специалист.

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ЖИВЕЕМ ПЪЛНОЦЕННО Е НЕОБХОДИМО......

          да спазваме предписаното ни медикаментозно лечение;
          да се храним здравословно като:
          • изключим захарта и захарните изделия от ежедневното си меню;
          • разпределим храната в 3 основни и 2-3 междинни приема, като спазваме часовете за хранене;
          • намалим консумацията на мазнини и особено на животинските, които съдържат холестерол;
          • ограничим консумацията на месо и почти изключим колбасите от менюто си;
          • консумираме нетлъсти меса в количества 50-100 г дневно, 2-4 пъти седмично;
          • използваме варене, печене и задушаване на ястията без допълнителна мазнина;
          • консумираме млека с ниска масленост – до 2%;
          • консумираме хляб и тестени изделия от пълнозърнести брашна;
          • консумираме 2-3 пъти седмично варива, картофи и ориз за сметка на хляба от съответното хранене;
          • консумираме сурови и готвени зеленчуци няколко пъти дневно;
          • консумираме 2-3 плода дневно или 1-2 шепи малини, къпини, ягоди, боровинки;
          • ограничим консумацията на готварска сол;
          • внимаваме с т. нар. храни за диабетици, които не могат да се консумират без ограничения и често са богати на скрити мазнини и захари;
          • използваме за подслаждане заместители на захарта;
          • ограничим консумацията на алкохол и не го приемаме “на гладно”;
          • прекратим тютюнопушенето;
          • пием 1,5 л вода дневно, ако лекарят не е назначил друго.
          да упражняваме физическа активност ежедневно – гимнастика, разходки, туризъм и други.

Билкови рецепти при захарен диабет

Възпаление на венците

Податлива на инфекции е почти всяка част от вашето тяло, включително устната кухина. А в случай, че сте получили възпаление, е важно незабавно да се предприеме лечение. Когато говорим за устната кухина, възпалените венци могат не само да бъдат много болезнени, но е възможно и да подсказват за наличието на по-сериозен проблем, например напреднало периодонтално заболяване, известно също и като периодонтит.

Периодонтитът засяга онази част от устната кухина, която се намира точно под линията на венеца, във v-образната бразда между зъбите и венците, наричана сулкус. Състоянието повлиява на закрепянето на зъбите и причинява разрушаване на околната тъкан. Щом тъканта се окаже увредена, сулкусът се превръща в своеобразна „торбичка“ за събиране на бактерии. Това води до възпаление на венеца. Тъй като основно венците осигуряват опора за нашите зъби, е важно да се поддържа доброто им здраве, както и състоянието по линията на венеца.

 

Признаци за възпаление на венците

Тежки възпаления на венците не се срещат често, но все пак е важно проблемът да се лекува навреме, защото може да доведе до сериозни усложнения. Повечето от нас искат зъбите и венците им да са здрави, но ако не получават необходимата грижа, те могат да станат податливи на възпаления. Установяването на предупредителните симптоми, които могат да доведат до възпаления на венците, е най-добрият начин да се предотврати задълбочаването на заболяването и всички последващи странични ефекти.

 

Признаците за възможно наличие на възпаление на венците включват:

  • Подути, чувствителни или кървящи венци
  • Отдръпване на венеца
  • Гной, изтичаща от венеца
  • Постоянен лощ дъх
  • Разклатени зъби
  • Чувствителна промяна в начина, по който зъбите ви се напасват един към друг при захапване.

Ако забелязвате някой от изброените симптоми, е важно да посетите вашия стоматолог, за да се определи остротата на възпалението и необходимите действия, които трябва да се предприемат за справяне с проблема.

 

Методи за лечение на възпаленията на венците

Трябва да се консултирате със стоматолог веднага, щом забележите наличието на възпаление на венеца. Когато то се установи със сигурност, ще имате различни възможности за лечение в зависимост от сериозността на инфекцията. Ето някои от най-разпространените методи за лечение на възпаления на венците:

  • Антибиотично лечение: Както може да се предположи при наличието на какъвто и да било вид инфекция, за лечение на възпалени венци често се употребяват антибиотици. Вашият стоматолог може да избере използването на антибиотично хапче или да инжектира директно във възпаления участък от венеца.
  • Почистване на зъбния камък и механична обработка на корените: При този метод за лечение на напреднало възпаление на венците се извършва почистване на пространството между венеца и зъбите в дълбочина – чак до корените.
  • Гингивектомия: Гингивектомията е форма на лечение на възпалени венци, която включва отстраняване на венечна тъкан.
  • Присаждане: В случай на тежко възпаление на венците може да се наложи присаждането на кост или тъкан.

 

Как да предотвратим появата на възпаление на венците

Поддържането на здрави венци и предотвратяването на възпаления може да бъде лесна задача, ако устната хигиена се превърне във ваш ежедневен приоритет. Ежедневното четкане и почистване на зъбите с конец значително намалява риска от заболявания на венците и възпаления на венците, както и от появата на кариеси и други проблеми, свързани със здравето на устната кухина. Започнете прилежно да прилагате подходяща всекидневна процедура, придържайте се към нея, и ще се радвате на резултатите от здравословните си навици.

  • Мийте зъбите си два пъти дневно. Четкайте два пъти дневно зъбите с флуоридна паста за зъби. Тези продукти, създадени специално за предпазване от гингивит, нежно неутрализират събралите се около линията на венеца бактерии и спомагат за клинично доказаното поддържане на по-здрави венци.
  • Ежедневно почиствайте зъбите си с конец. Усърдно прониквайте в пространствата между абсолютно всички зъби, за да премахнете остатъците от храна, които причиняват образуването на плака, зъбен камък и евентуално могат да доведат до възпаление на венеца.
  • Използвайте вода за уста с действие срещу поява на гингивит.

Посещавайте стоматолог поне два пъти годишно за професионално почистване.  По този начин ще се отстранява наслояването на зъбен камък, за който не можете да се погрижите сами в домашни условия. Наслояването на зъбен камък може да доведе до натрупването на повече плака върху и около зъбния камък в труднодостъпни за почистване зони, а това може да се отрази зле на венците. Превенцията е най-добрият начин да се избегне възпаление на венците, затова е важно да превърнете грижата за зъбите и венците си в задача от първостепенно значение. Спазването на гореописаните инструкции ще ви помогне да поддържате здравето на зъбите и венците си и да предотвратите появата на възпаления.

Билкови рецепти при възпаление на венците

Затлъстяване

Затлъстяването е заболяване, което се дължи на прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма на човека. В зависимост от степента на това натрупване, състоянието се определя като наднормено тегло или като затлъстяване. Затлъстяването е резултат на нарушен енергиен баланс – сътношението между енергийната стойност на храната и енергоразхода на човека – т. е. хората наддават на тегло, когато поемат повече калории, отколкото изгарят. Излишните калории се складират в тялото под формата на тлъстини. Затлъстелите хора носят на гърба си огромно количество излишни мазнини и рисковете за тяхното здраве са сериозни. Затлъстяването е не само естетичен, но и здравословен проблем! То е причина за развитието на редица заболявания: сърдечно-съдови (атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт), захарен диабет тип 2, злокачествени новообразувания, подагра, ставни и дихателни заболявания, и други. В резултат на всичко това затлъстяването съкращава живота и води до преждевременна смърт. 

Причини и рискови фактори

За развитието на заболяването играят роля няколко различни групи фактори:

Генетични фактори. При наличие на един родител със затлъстяване вероятността детето да развие затлъстяване достига 40%, при двама родители вероятността достига 80%. Без фамилна обремененост този процент е 10.

Фактори на средата. В много случаи средата на живот не благоприятства здравословния начин на живот. Примери за това са липсата на достъпни  съоръжения за спорт, паркове и велосипедни алеи; големите размери на порциите; състава на храната и др.

Физиологични фактори. В тази група фактори са нарушенията  в обмяната на мастната тъкан, хормонални промени и др.

Психологически фактори: При някои хора емоционалното състояние оказва влияние върху храненето. В тази група фактори се включват хранителните разстройства.

Състояния и заболявания като инсулинова резистентност, хипотиреоидизъм, синдром на Кушинг и др.

Медикаменти. Приемът на някои медикаменти се свързва с увеличение на телесната маса: антидепресанти, антиконвулсанти, някои медикаменти, използвани в лечението на диабет, някои хормонални препарати, кортикостероиди и др.

 

Видове затлъстяване:

В зависимост от разпределението на подкожната мастна тъкан се различават три типа на затлъстяване:

·        генерализирано - дебелината на подкожната мастна тъкан нараства по цялото тяло;

·        женски тип (гиноидно) или периферно - отлагането на мазнините е предимно в долната част на тялото/ханша/; тялото придобива форма на круша;

·        мъжки тип (андроидно) или централно - най-голямо количество мастна тъкан е отложена по корема и гърдите; тялото придобива форма на ябълка.

 

КАК МОЖЕ ДА ОЦЕНИТЕ ТЕЛЕСНОТО СИ ТЕГЛО?


        • Чрез Индекса на телесната маса (ИТМ), който се определя като се раздели теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат.


        Класификация на наднорменото тегло в зависимост от ИТМ

Класификация
ИТМ (кг/м2)
Здравен риск
нормално тегло 18.5 - 24.9 нисък
наднормено тегло 25 - 29.9 леко повишен
затлъстяване >=30  

- първа степен

30.0 - 34.9 умерено висок

- втора степен

35.0 - 39.9 висок
- трета степен
> 40 много висок


        • Чрез измерване на обиколката на талията, която нормално не трябва да надхвърля 94 см при мъжете и 80 см при жените. Обиколка на талията при мъжете над 102 см и над 92 см при жените говори за значително повишен здравен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система (инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт). Установено е, че с нарастването на обиколката на талията се увеличава и кръвното налягане.
        • Чрез измерване на съотношението талия/ханш, което дава представа за разпределението на телесните мазнини. Нормално съотношението талия/ханш трябва да е по-малко от 1,0 за мъжете и от 0,85 за жените. Доказано е, че честотата на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите инциденти расте с повишаване на съотношението талия/ханш и при двата пола.
        За определяне на теглото и телесния състав в съвременната медицина се използват и професионални анализатори, които дават информация за ИТМ, процентното съдържание на мазнините в организма, мускулната маса, общото количество вода и други.

Методи за лечение

Съществуват различни методи за лечение: диетолечение, двигателна активност, поведенческа терапия; лечение с медикаменти, хирургични методи и др.

Тъй като затлъстяването е резултат от нарушен енергиен баланс – повишен енергиен внос и/или намален енергиен разход, основните принципи на лечение включват тези два аспекта.

Намаляване на енергийния внос може да се постигне чрез: гладуване; нискокалоричен режим; диети със специален засищащ режим; промяна на хранителното поведение; психологически методи на въздействие – лечение на стреса, социална подкрепа и др.; средства, потискащи апетита.

Всяко лечение е индивидуално и е под наблюдение на специалист диетолог.

        КАК МОЖЕ ДА ИЗБЕГНЕТЕ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО?

        Като промените хранителните и двигателните си навици, макар това да не е никак лесно.
        За да поддържате здравословно телесно тегло, спазвайте следните правила:

        • Приемайте храна с енергийна стойност, съответстваща на Вашия енергоразход. Съвременният човек в активна трудова възраст (30 – 60 години) упражнява ниска или умерена физическа активност, поради което средната енергийна потребност за мъжете е съответно 2583 ккал/ден и 2927 ккал/ден, а за жените - съответно 1988 ккал/ден и 2252 ккал/ден.
        • Хранете се често и умерено (разпределете храната в 3 основни приема с 2-3 междинни закуски и намалете обема на порциите);
        • Спазвайте определени часове на хранене; вечеряйте не по-късно от 2-3 часа преди лягане;
        • Увеличете консумацията на плодове и зеленчуци; редовно консумирайте варива и зърнени храни. Тези продукти са бедни на мазнини и богати на хранителни влакнини, които увеличават обема на храната и засилват усещането за ситост;
        • Избягвайте пикантните подправки и солта;
        • Пийте най-малко 1,5 л вода и течности дневно;
        • Намалете консумацията на мазнини и алкохол, тъй като те са висококалорични;
        • Ограничете консумацията на сладкарски и тестени изделия (пасти, торти, шоколадови десерти, баници и други), тъй като освен въглехидрати те съдържат и голямо количество мазнини;
        • Движете се ежедневно, като ходите пеша или упражнявате леки физически упражнения.

МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

        Още през 1940 година за пръв път се предполага, че обменните нарушения са предпоставка за възникване и на сърдечно-съдови заболявания. Тази връзка вече е доказана и е дефинирана като заболяване, наречено метаболитен синдром. Заболяването е известно още като синдром Х или дисметаболитен синдром.
        Метаболитният синдром е едно от най-често срещаните заболявания на обменните процеси. Последните проучвания на Световната Здравна Организация (СЗО) са изключително тревожни, тъй като доказват, че всеки четвърти човек, т.е. 25% от населението, страда от тази болест. С възрастта възможността за развитието на метаболитен синдром у отделния индивид тенденциозно се увеличава.
        Синдромът представлява съвкупност от обменни нарушения, които при едновременна изява, увеличават многократно (до 30 пъти) риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, диабет и онкологични заболявания, които са „бичът” на 21 век.

        Метаболитният синдром включва:
                1. наднормена обиколка на талията;
                2. високо кръвно налягане (хипертония);
                3. повишен общ холестерол или нисък HDL (т.н. „добър” холестерол);
                4. повишени триглицериди;
                5. повишена кръвна захар на гладно или инсулинова резистентност.

        За поставянето на диагнозата „Метаболитен синдром” е необходимо определянето на: обиколка на талията, индекс на телесно тегло, количество подкожни мазнини, биохимични кръвни показатели. Особено показателна е обиколката на талията.
        Съгласно критериите на СЗО при наличието на затлъстяване, съпътствано дори от два от останалите показатели (нарушен глюкозен толеранс, нарушена кръвна захар на гладно, инсулинова резистентност, хипертония, високи стойности на холестерол или триглицериди) може да се постави диагнозата „Метаболитен синдром”.
        Точният механизъм на развитие на метаболитния синдром не е напълно изяснен, но е доказано, че затлъстяването в горните отдели на тялото и особено в коремната област, предразполага към диабет, атеросклероза, подагра и камъни в бъбреците и жлъчката. Към основните рискови фактори за Метаболитния синдром се отнасят: наднорменото тегло, фамилната обремененост, хормоналните нарушения (напр. синдромът на поликистозните яйчници при жените), липсата на физическа активност, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, приема на храни, съдържащи голямо количество мазнини и въглехидрати.
        С подходяща промени в начина на живот (хранене, физическа активност, редуциране на телесното тегло), разпространението на синдрома може да бъде ограничено.

Основните стратегии за предотвратяване на развитието на метаболитния синдром включват:

         Повишена физическа активност (напр. ходене пеша 30 минути всеки ден) и формиране на навици за упражняване на спорт и физическа активност;
         Здравословна и нискокалорична диета, изграждане на здравословни хранителни навици при малките деца; контрол от страна на родителите върху хранителния режим на подрастващите;
         Здравословен начин на живот от най-ранна детска възраст

Билкови рецепти при затлъстяване

  • Ларингит (остро възпаление на гръкляна)

    Ларингит Ларингитът представлява остро възпаление на лигавицата, покриваща отвътре ларинкса, което може да...

    Read more...

  • Фарингит - Pharingitis acuta

    Фарингит - Pharingitis acuta Фарингитът, по-известен като възпалено гърло, е едно от най-често срещаните заболявания....

    Read more...

  • Възпаление на венците

    Възпаление на венците Податлива на инфекции е почти всяка част от вашето тяло, включително устната...

    Read more...

  • Захарен диабет

    ЗАХАРЕН ДИАБЕТ Захарният диабет е най-разпространеното ендокринно заболяване, от което страда около 3% от...

    Read more...