Категория: статии

Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират – през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете – малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части – през есента след увяхването на надземната част на растението или рано напролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента след узряването на плодовете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди развитието на растeнието); пъпките – рано напролет преди разпукването им, а семената – малко преди или при пълното им узряване.

Тези правила са се наложили, тъй като билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи. От друга страна количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време, от почвените условия, от географската ширина и др.  да се определя точно времето, когато започва или когато завършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно, понеже това зависи от много фактори – географско разпространение, климат, годишно време, почвени условия и др.

Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.

При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на отровни билки. Отровните билки се берат отделно от неотровните.

Самата беритба стана не чрез скубане и късане, а рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. По правило при всяко излизане се бере само един вид билка. По този начин се избягва смесването. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се претъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват.

Билките трябва да се сушат не по-късно от 5-6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилня. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото (без вентилация) – до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества.

На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза, змийската хурка, белият крем и др се употребяват в прясно състояние.

Надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат, докато средния дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не образуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват.за по-бързо изсушаване месестите и дебели корени предварително се нацепват.

Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30-40 градуса по Целзий. Останалите могат да се сушат и при температура 45-70 градуса по Целзий, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и др) – при температура 60-100 градуса по Целзий.

Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им.

Категория: статии

В лекарствните растения се съдържат редица химични вещества, които могат да влияят в различни посоки върху жизнените процеси, протичащи в организма на човека и животните. Някои от тези вещества и досега не са надминати по действито им от веществата, синтезирани по химичен път. Голямо значение за определяне на лечебните свойства на тези растения имат следните групи съединения, които се съдържат в тях.

АЛКАЛОИДИ

В голямата си част това са съединения, които съдържат азот, а също и кислород.В растенията се срещат под формата на соли на различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксалова, янтарна и др.). Досега са известни на д 900 вида алкалоиди, като ролята им в животаа на растенията не е изяснена. По всяка вероятност те имат голямо биологично значение за растителните организми. Интересен е фактът, че при нараняване или болестиколичеството на алкалоидите в растенията силно се увеличава. Съдържанието на алкалоиди е най-високо в листата и корените, а по-ниско – в кората, семената и стъблата. Почти всички алкалоиди имат горчив илли парлив вкус и са без миризма.

ГЛИКОЗИДИ

Гликозидите играят ролята на регулатори в много биохимични процеси, а с парещия си и горчив вкус вероятно предпазват растенията от тревопасните животни. Те се съдържат във всички части на растнията. Гликозидите освен въглерод, водород и кислород съдържат в молекулата си азот и сяра. В по-голямата си част са безцветни, кристални вещества, добре разтворими във водаа. Много малко от тях са оцветени – антоцианите. При загряване с разредедени киселини при овлажняване и под действието на ултравиолетовите лъчи и на ферменитете гликозидите се разпадат на захарна част и агликон. Именно на съдържащия се в тях агликон се дължи лекарственото им действие.

САПОНИНИ

Те са сложно устроени гликозиди. Срещат се заедно с мазнините, смолите, етеричните масла и по-рядко алкалоидите. Сапонините не съдържат азот и сяра в молекулата си. Значението за растителния организъм не е установено. Предполага се, че служат като резервни вещества и играят известна защитна роля против тревопасните животни. С водата образуват пяна като сапуните, откъдето произлиза и името им. В чист вид са некристални и повечето от тях са лесно разтворими във вода. Притежават своството да хемолизират кръвта. Хемолизата на кръвта се обяснява с това, че външният слой на червените кръвни клетки при допир със сапонните се разкъсва и съдържящият се в тях хемоглобин преминава в кръвния серум, в резултат на което кръвта става прозрачно червена.Поради това им свойство сапонините не се прилагат венозно. Сапонините помагат за резорбцията на мазнините, въглехидратите и на други вещества в организма. Някои от тях имат и свойството да понижават кръвното налягане или да влияят на обмяната на веществата.

ВИТАМИНИ

Те са органични вещества с различен химичен състав, които играят важна роля в жвота на човека и животните. Самите витамини не са източници на еенегрия, но влияят каталитично върху редица биохимичини процеси. Приемането им в недостатъчно количество затруднява защитните сили на организма и настъпват болестни състояния, известни като хиповитаминози или авитаминози. Взети обаче в по-големи количества предизвикват хипервитамнози.

Витамните се образуват в листата на растенията. Ролята и значението им за растенията досега не са напълно установени. Знае се, че някои от тях влизат акто активни групи в състава на фрментите, а други играят важна роля като междинни звена при окислителните процеси.Едни от витамините имат основен или киселинен характер, други са неутрални. Повечето от тях са разтворими във вода – витамините от група В, витамини С, К, РР, Р, а други в мазнини – А, D, E, K, F.

ЕНЗИМИ ИЛИ ФЕРМЕНТИ

Всичк ферменти, съдържящи се в растенията, са белтъчни вещества или имат белтъчна съставка, наречена апофермент, и небелтъчна част – кофермент. Най-благоприятна температура за проявяване на ферментното действие е 40 – 50 градуса по целзий. Всички ферменти са разтворми във вода освен фермента липаза. Характерно за ферментите е, че не претърпяват никакво изменение при реакциите, в които участват. Освен това, когато продуктът, образувал се в резултат на тазеи реакции, достигне определена концентрация, спира действието на ферментите. По такъв начин живата клетка се предпазва от вредното действие на някои от получените при обмяната на веществата продукти.

Растителните ферменти имат значение както за храненето на човека и животните, така и за синтезирането на собствени ферменти в организма им.

ЕТЕРИЧНИ МАСЛА

            Досега са открити над 2500 растения, съдържащи етерични масла, повечето от които са с приятна миризма. Предполага се, че етеричните масла, от една страна, привличат насекомите, нужни за опрашването на цветовете, а, от друга, предпазват растенията от прегряване, като се изпаряват в атмосферат и разсейват слънчевите лъчи. В някои случаи те са защитно средство на растенията против вредното действие на болестотворните бактерии, насекомите и различните гризачи.

            От химична гледна точка етерични масла са органични хетероциклични, хидроароматни и ароматни съединения от мастния ред. Приети от човека вътрешно, те се отделят чрез бъбреците, белите дробове, жлъчката и червата. Някои от тях действат главно нервоуспокоително, болкоуспокоително, противоглистно, противомикробно, като кожни дразнители и др.

ФИТОНЦИДИ

            Те представляват летливи фракции на етеричните масла, способни да убиват микробите. Изразени фитонцидни свойства има лукът, чсънът, хрянът, боровите връхчета, лимонът, равнецът и др. Фитонцидите са способни за няколко минути да убият причинителите на туберколозата, дифтерията, тифа и други болести.

МАЗНИНИ

            За растенията те са главно резервни хранителни вещества. В химично отношение прествляват естери на глицерина с висшите мастни киселини. Съдържат се протоплазмата на растението. В организма на човека приетите растителни мазнини се разпадат в червата, като сее осапуняват под дествието на фрмента липаза, отделян от задстомашната жлеза, в резултат на което се получават глицерин и мастни киселини. Мазнините се всмукват лесно от кожата на човека, поради което се включват в състава на редица лечебни мехлеми.

ФОСФАТИДИ ИЛИ ЛИПИДИ

            Фосфатидите се срещат главно в семената на растенията. Те са необходими при обмяната на веществата с клетките. Без тях протоплазмата не функционира правилно. В лечебната практика се използват като усилващи средства.

ВОСЪЦИ

            За растенията восъците имат предимно защитна функция и обикновено се намират на повърхността на стъблата, листата и плодовете им. Използват се за приготвянето на различини лечебни мази, помади, пластири и др.

ВЪГЛЕХИДРАТИ

            Образуват се в растенията при фотосинтезата и се делят на монозахариди и полизахариди. Монозахариди са гликозата и фруктозата. Полизахаридите се делят на захароподобни и незахароподобни. Захароподобните са захарозата, малтозата, рафинозата и др, които се съдържат в сока на много растения. Към незахароподобните спадат инулинът, целулозата, лгнинът, пектинът, а също скорбялата, растителните смоли и гуми, растителните слузи. От тях в медицината по-често се употребява скорбялата, която се прилага при кожни възпаления, диарии, за приготвяне на лекарствени таблетки и др. Растителните смоли и гумисе съдържат главно в кората и плодовете на растенията. Едни от тях са разтворими във вода, а други само набъбват в нея като образуват лепливи колоидни разтвори. В медицината се използват за приготвяне на пластири, настойки, като слабителни средства.

            Слузните вещества се смятат за продукт от преобразуването на клетъчните стени или скорбялата. Точният им химичен състав в повечето случаи не е установен. В мдицината се употребяват като омекотяващи средства.

ДЪБИЛНИ ВЕЩЕСТВА

            Те участват в обмяната на веществата и в процеса на отделянето на вътрешноклетъчната енергия.Освен това играят защитна роля защото действат отровно на много гъби и бактеерии, нападащи растенията. Вкусът им е стипчив. Употребяват се за щавене на кожи, а в медицинската практика като запичащо средство при стомашни  ичревни заболявания. Поради свиващото им действие се употребяват също при кожни заболявания и като кръвоспиращо средство.

ОРГАНИЧНИ КИСЕЛИНИ

            Обикновено на тях се дължи киселият вкус на редица растния. По-често срещани киселини в растнията са яблъчната, янтарната, фумаровата, глутаровата, малоновата, винената, лимоновата, бензоената и др. В медицината растителните сокове, съдържащи тези киселини, се употребяват главно като противотемпературни, витаминни и диетични средства.

БЕЛТЪЧИНИ

            Те са азотни съединения със сложен състав и високо молекулно тегло. Белтъчините в растнията биват градивни и резервниПод действието на протеолитични ферменти и разредени киселини белтъчните се разпадат на изграждащите ги аминокиселини. Като лечебно средство те се употребяват пи недостиг или нарушение на обмяната в организма на човека.

РАСТИТЕЛНИ ХОРМОНИ

            Те се делят на две групи – биоси, които активират клетъчното делене и ембрионалния растеж на растенията, и ауксини, които се образуват главно във върховете на растящите органи и стимулират общия растеж на клетките. Липсата им задържа развитиеето на растенията. Значението им за човека не е изяснено.

НЕОРГАНИЧНИ ВЕЩСТВА

            В растенията неорганичните вещества са представени във вид на окиси, карбонати, сулфати, хлориди, фосфати, силикати и др. Значението им не е напълно установено, но при липса на някои от тях се нарушава растежът на растението.

            В растенията има още множество химични съставки, които макар и в малки количества, играят важна роля в живота не само на растителните видове, но и за живота на хората и животните. Те служат не само като храна, но и като средство за опазване на тяхното здраве и за лекуване.

Категория: статии

За много наши съвременници лекуването с билки е нещо остаряло, отживелица от дълбока древност. Безспорно успехите на синтетичната химия дават възможност в лабораториите да се създават стотици нови, несъществуващи в природата органични съединения, с които сега се лекуват много болести, от които страда човекът.

Тази вяра в неограничените възможности на химията е разколебана с откриването на нови видове лекарствени вещества, получени от растенията.Касае се за т.нар. антибиотици – лекарствени препарати, получени от определени видове гъби и някои родствени на тях организми. Разбира се, не бива да се подценяват успехите на синтетичната химия и нейните възможности, но не бива също и да се мисли, че растенията са дали всичко, което те могат да дадат за здравето на човечеството.

Една от основните задачи на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствените растения в чист вид. При това обаче се премахват и много други полезни вещества, които се съдържат в тях  биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С например в шипките, които освен него съдържат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и др. вещества.

Според Гамерман предимството на лекарствените растения пред веществата, създавани от фармацевтичната химия, се състои в това, че растителното вещество се образува в растителната клетка. Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната единица – клетките – от които са изградени телата и на растенията, и на животните, имат много общи неща, изразяващи се в сходството на някои важни биохимични процеси, които протичат в клетките, както на животните, така и на растенията. Ето защо активните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори когато са отровни, не рушат рязко и силно хода на процесите в живата клетка на човека и животните, както това правят някои вещества, получeни по химичен път. Това се дължи на обстоятелството, че в продължение на милиони години, животните, хранейки се с висшите растения,са се приспособявали към веществата, съдържащи се в тези растения, и са изграждали тялото си от тях. Тази непосредствена хранителна връзка между растенията и животните е причината и за тясната химична връзка между съставните части на растенията и нормалната работа на органите на животните и човека. От това се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества над химичните.   

От данните, с които човечеството разполага за лекарствените растения и перспективите на използването им, може увeрeно да кажем, че още дълго време скромните билки, които растат из горите и полята, ще служат за укрепване здравето на човека.