Категория: статии

Хемороидите представляват разширени кръвоносни съдове в областта на ануса и ректума (правото черво – крайната част на дебелото черво). По-точно разширението е на т.нар. кавернозни тела (разположени на прехода между артериалните и венозните съдове), които нормално съществуват в тази зона. Тези съдови сплетения съдържат артериална кръв, която е ясна и алено червена. Те са толкова разпространени, че се смята, че през живота си 90 % от хората понякога се срещат с това заболяване. Хемороидите са по-често срещани в индустриалните страни. По статистически данни повече от 10 % от възрастното население страда от хемороиди. Заболяването засяга хората в активна възраст, като възниква след 20-годишна възраст. Най-засегнатата група са хората между 40 и 65 години. Хемороидите засягат и двата пола, като има малък превес в полза на мъжете.
Заболяването има хронично прогресиращо развитие и често води до нетрудоспособност. Въпреки широкото си разпространение, само малък брой хора търсят медицинска помощ за това заболяване, като повечето страдат дълги години преди да потърсят лекарска намеса. Само 500 000 хиляди човека са били лекувани от хемороиди, а от тях 10 % до 20% са преминали оперативна намеса.
Не е известна все още конкретна причина, поради която се появяват хемороидите. Знае се, че изправеното положение, което тялото заема, оказва доста високо налягане в ректалните вени, а това води от своя страна до тяхното болестно разширяване. Съществуват редица причини, които водят до появата на хемороиди.

Сред най-честите причини за поява на хемороиди са:

Запекът е един от най-важните фактори за появата на хемороидите.

Усилието при дефекация довежда до повишаване на налягането във венозните плексуси, като по този начин се затруднява оттичането на кръвта от тях и това довежда до разширяването им.

Честите диарии също могат да доведат до появата на хемороиди.

Хемороидите често се появяват вследствие на дълго седене, което не позволява оттичане на венозната кръв.

Специално внимание трябва да отделим и на бременността като специфично състояние, често съпътствано от образуване на хемороиди.

Поради настъпващите хормонални промени, отслабващи съдовите стени, и уголемяването на матката, която механично притиска кръвоносните съдове и пречи на нормалната циркулация в областта на аналния канал, бременността обикновено благоприятства образуването на хемороиди или изострянето на симптоматиката.

При професии, свързани с продължително седене (шофьори, хора работещи в офиси и др.), поради липсата на движение се затруднява венозното оттичане. Това довежда до появата на хемороиди.

Разбира се, има и генетично предразположение.

Генетично заложената еластичност на съединителната тъкан, от която са изградени вените, обуславя дали човек ще страда от хемороиди и до каква степен би могло да се обостри състоянието. Комбинацията хемороиди, плоско стъпало и разширени вени е типична при вродена слабост на съединителната тъкан.

Хранителният режим е друга важна причина за поява на хемороиди. Мазната храна, лютите и пикантните ястия, както и пържената храна дразнят лигавицата на дебелото черво. Негативно влияние оказват и алкохолът, газираните напитки, тютюнът. Ограниченият прием на течности също може да стане причина за поява на хемороиди. Хора, които не употребяват алкохол или храна, дразнеща чревната лигавица, също страдат от хемороиди. Това се дължи на неправилна комбинация на консумираните храни.

Недостатъчна хидрация (причинена от недостатъчно поемане на вода или пиене на прекомерно количество диуретични течности, като кафе или кола) може да втвърди изпражненията, което довежда до дразнене на хемороидите.

С напредване на възрастта се намалява еластичността на тъканите, променят се диетата и начинът на живот, а това довежда до появата на хемороиди.

При физически усилия се повишава интраабдоминалното (вътрекоремното) налягане, а това довежда до венозен застой и поява на хемороиди.
Хроничните чернодробни заболявания довеждат до венозен застой в областта на ректума и по този начин се появяват хемороидите.

Според разположението си хемороидите се делят на външни и вътрешни. Външните хемороиди се развиват отвън около ануса и се намират под кожата. Те могат да бъдат почувствани, когато се подуят и предизвикват симптоми, като сърбеж, болка и кървене.

Вътрешните хемороиди се разполагат под лигавицата на ректума (правото черво) и в нормално състояние не могат да бъдат почувствани. Обикновено са неболезнени и основният симптом при тях е кървенето по време и след дефекация. Възможно е при по-напреднало заболяване вътрешните хемороиди да пролабират през аналния отвор и да не могат да се върнат обратно и това да доведе до силна болезненост.

При хемороидалната болест се различават четири стадия на развитие.

Стадий I – хемороидалните възли са над линеа дентата и не се виждат отвън. Клинически се проявява с кървене и сърбеж, като обикновено няма болка.

Стадий II – При напън хемороидалните възли пролабират навън. Те се репонират (намесват) спонтанно, като се наблюдават начални фибротични промени. Клинически се наблюдава рядко кървене. Понякога има парене и слузна секреция.

Стадий III – Хемороидалните възли пролабират при напън и дефекация, но не могат да се прибират спонтанно, а трябва да се репонират с помощ. Има повишен тонус на аналния сфинктер и напредваща фиброза. Клиничните прояви са слузна секреция, болка, сърбеж и разраняване на лигавицата.

Стадий IV – Както при трети стадий има пролапс на хемороидалните възли, но в този стадий те са нерепонабилни. В този стадий има най-различни оплаквания, като обикновено има силна болка и разранявания на лигавицата.

Най-честите симптоми, които се срещат при хемороидалната болест, са:

Сърбеж и парене около ануса се появяват най-вече след дефекация. Дължат се на дразнене на околната кожа.

Дискомфорт при изхождане се появява периодично и се усеща най-вече в лявата низходяща част на червото.
Болката се среща по-често при външните хемороиди и се провокира най-вече от травмиране в областта, особено при запек и при твърди фекалии. Болката е характерна и когато се наблюдава усложняване на хемороидите с поява на тромбоза или инкарцерация (заклещване). Също се наблюдава болка, когато има съчетание на хемороиди с анална фисура.

Кървенето настъпва в края на акта на дефекация, като може да е от няколко капки до струйно кървене. Обикновено то не е придружено с болка. Кървенето настъпва поради изтъняване на покриващата лигавица и разкъсване на стените на кавернозните тела. Открива се при около 80 % от болните. Последица от кървенето може да бъде и хронична желязодефицитна анемия.

Кръвта, която излиза, е ясна, аленочервена. Характерно е по-често за вътрешните хемороиди.

Секретът зацапва бельото и понякога води до възпаление на кожата в съседство.

Пролабирането се случва, когато вътрешните хемороиди излизат през ануса вследствие на тяхното нарастване. В началото те излизат при напън и физическо усилие и те се репонират (връщат обратно), но в по-напреднали стадии те излизат спонтанно и остават навън, без да могат да се върнат (заклещване). Пролабирането довежда до поява на чувство за тежест, зацапване със слуз, кожни екскориации и вторични инфекции на кожата. При пролабирането може да се достигне до некрози, гангрени и вторични фистули.

Билкови рецепти при хемороиди

Категория: статии

Астаксантин - Astaxanthin

Астаксантинът е органично химично съединение от групата на ксантофили - каротеноид, принадлежащ към същия клас вещества (терпени), към които приравняваме и бета-каротина, лутеина, ликопена. Това е метаболит на катаксантин и зеаксантин. Както при много други каротеноиди, астаксантинът е разтворим в мазнини. Молекулата на астаксантина съдържа конюгирани множествени връзки, които обуславят цвета на веществото, както и неговите антиоксидантни свойства. Именно пигментът астаксантин придава розовия цвят на скаридите и северноатлантическия крил. Може да се добива и синтетично. Естествените и синтетичните форми имат разлики в структурата на молекулата си - те са изомери. Антиоксидантната активност на астаксантин е над 800 пъти по-висока от тази на коензим Q10 и над 500 пъти по-висока от катехините, съдържащи се в зеления чай. Мощният антиоксидантен ефект се състои в бързо и ефективно намаляване нивата на свободните кислородни радикали във всички органи и структури на организма (тъй като е мастноразтворима, субстанцията преминава безпрепятствено през всички бариери, включително достига и до очите, мозъка, сърцето, кръвоносните съдове). Оксидативният стрес е причина и участва в комплексното развитие на голяма част от познатите на човечеството заболявания, включително и туморите, като ускорява появата на определени заболявания при предразположени пациенти, влошава протичането на хроничните болести и повишава риска от развитие на различни по тежест дългосрочни последици и усложнения. Този каротеноид оказва положително влияние върху здравето на кожата и очите. Хора, които са го употребявали и тествали, споделят, че имат усещането за възможност да седят по-дълго време на силно слънце. Някои учени смятат, че това се дължи на способността на астаксантина да предпазва кожата от UV лъчите в по-голяма степен. Друг ефект върху кожата е, че се подобрява и нейната еластичност. Очите пък биват предпазвани, тъй като астаксантинът е един от малкото антиоксиданти, които могат лесно да преминат очната бариера на ретината. Това помага в превенцията на заболявания като катаракта, макуларна дегенерация, глаукома и други.

Астаксантинът може да се открие в водорасли, фитопланктон, както и в някои растения, бактерии или гъби. Морските животни, които се хранят с тях (напр. Сьомга, омар или скариди), обикновено са розови или червеникави цвят. Астаксантинът за разлика от много други каротеноиди не се трансформира до витамин А в човешкото тяло. Това помага да извлечем всичките му ползи, без да бъде токсичен за организма ни. Той помага за укрепване на имунната система на организма, подпомага защита на очите и мозъка от свободни радикали и оксиданти, дава енергия, повишава силата и издръжливостта, подобрява състоянието на кожата.

Стандартната доза е от порядъка на 6 мг на ден и се смята за напълно безопасна за дългосрочен прием. Дефицит на астаксантин в тялото не може да се забележи, тъй като той не е жизнено необходим за хората. При наличие на ревматоидни заболявания, протичащи с изразен болков синдром, силно влошени липидни показатели (висок лош холестерол и триглицериди, риск от атеросклероза) и някои други състояния след консултация със специалист може да приемате и по-високи дози, от порядъка на 9 до 12 милиграма. Рядко се назначава доза, по-висока от 12 милиграма, във връзка с необходимостта от задълбочени проучвания върху ефективността и необходимостта от прием на по-високи дози за постигане на идентичен ефект (често хранителните добавки не показват по-добър ефект при прием на многократно по-високи от препоръчителните дози, дори напротив, съществува риск от странични ефекти).

Категория: статии

Категория: статии