ДЕЙСТВИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

 

Като лекарствено или фармакологично се окачествява онова действие, което различните вещества оказват върху характерните функции на тъканите, органите или целия организъм на всяко живо същество. Лекарственото действие бива преди всичко лечебно – когато подпомага заболелия организъм да възстанови своята нормална дейност, и вредно – когато променя временно или трайно дейността на организма в нежелана посока и с опасни последствия.

            Най-често лекарствата усилват или потискат дейността на организма. Ето защо различаваме лекарства с възбуждащо  лекарства с потискащо действие. Например кофеинът, който се съдържа в зърната на кафето и какаото, засилва работата на мозъчните клетки и на сърцето, докато коренитe на дилянката, действат потискащо върху тях. Освен това лекарствата имат главно и странично действие. За главно действие говорим, когато то е основно негово действие. Например вълнестият напръстник ма стимулиращо сърцето действие, но приеман в големи дози или продължително, то забавя сърдечната дейност, придружено с гадене и повръщане. Това вече са неговите странични действия.

            Лекарствените вещества въздействат върху организма по различни пътища – посредством нервната система, чрез жлезите с вътрешна секреция или чрез други хормонални механизми. Те могат да оказват и непосредствено въздействие върху отделните клетки в организма, да се включват в обмяната на веществата, като влияят върху ферментните системи. При висшите организми лекарствените вещества оказват ефект най-често посредством нервната и сърдечно-съдовата система.

            Действието на лекарствените вещества в организма не е независимо.съществуват външни и вътрешни условия, на които то се подчинява.докато външните условия са свързани със свойствата на лекарствата, вътрешните са свързани с особеностите на организма. Най-важните от тези условия са физичните свойства и химичният строеж на лекарствените средства, тяхната доза, концентрацията и продължителността на лекуването, видът и състоянието на въвежданите в организма вещества, комбинациите на лекарствените средства, начинът на въвеждане, полът и възрастта на лекувания и неговите особености.

            В зависимост от физиологичните особености на женския организъм за жените е характерна понижена съпротивляемост към различните отрови. Съществено значение за действието на лекарствените вещества имат промените в нормалното състояние на човешкия организъм. Така лекарствата за сън действат по-добре вечер, по време на бременност женският организъм става по-чувствителен към хинина, аспирина, слабителните средства. Условията, при които се прилага дадено лекарствено средство, както и различната способност на организма да реагира, могат така да изменят своствата на това средство, че то да не прояви очаквания лечебен ефект.

            Често пъти в практиката се налага да се използват едновременно няколко лекарствен вещества. Това се прави с оглед или да се засили действието на главното лекарствено вещество, или да се намалят нежеланите му странични ефекти, или да се повиши поносимостта на организма към цялото лекарство.

            Лекарствените вещества рядко се приемат еднократно, а по-често в продължение на няколко дни, седмици, дори месеци. Лечебното действие на повторно взиманите вещества понякога се различава от първичното – то може да се засили или да отслабне. Усилването на действието се нарича натрупване, а отслабването – привикване. Трябва да се прави разлика между привикване и пристрастяване.за пристрастяване се говори, когато се заражда непреодолимо желание за по-нататъшна употреба на определено вещество.

            Билките също спадат към лекарствените средства и всичко описано по-горе важи и за тях. Трябва добре да се познава химичният им състав. Дозата тук също е от голямо значение. Освен това и при билколечението съществува възможност за регулиране на лечебния ефект посредством комбиниране на различни лекарствени растения. Основно правило при билколечението е, че то трябва да продължи дълго време – не по-малко от 2-3 месеца. Това се налага поради факта, че активнодействащите вещества в лекарствените растения са в минимални количества и са примесени с много съпътстващи вещества. Важно условие е също качеството на билките. При неправилно събиране, сушене и запазване от тях се губят ценни лечебни вещества, поради което дадени билки не оказват очакваното лечебно действие.

Плодовете се берат при пълното им узряване. Смачкани, изгнили, наядени и зелени плодове не се берат. Събирането на семената също става след пълното им узряване.

            Плодовете и семената се сушат при температура от 45 до 100 градуса по Целзий. След изсушаването се почистват. При сочните плодове, сушенето продължава дотогава, докато при стискане на шепата плодовете образуват топка, която при разтваряне на шепата, веднага се разпада.

            Корите се белят на есен, след окапване на листата или през пролетта, когато започне сокодвижението, но преди началото на развитието. От вътрешната страна кората трябва да бъде гладка и да няма части от дървесина, а от външната страна да е почистена от лишеи, загнили, плесенясали части. Кората се бели, като се нарязва през 30 см на хоризонтални ивици, които след това се съединяват с вертикални и се очукват с дървено чукче. Употребата на железни предмети трябва да се избягва, защото желязото влиза в реакция със съдържащите се в кората танини.

            Корите могат да се сушат на слънце, обърнати с външната страна нагоре. Доизсушаването им ставана сянка или в сушлина при температура до 70 градуса по Целзий. Кората е изсушена, когато при превиване се чупи, а не се огъва. Съхраняват се на сухо, сенчесто и проветриво място.

Брането на листата при някои растения може да продължи през цялото лято, но най-подходящо е времето на цъфтежа. Берат се ръчно цели листа или отделни листчета от сложния лист със или без дръжки и се събират, без да се претъпкват. След събирането листата се почистват от примеси, отстраняват се повредените, наядените и изсъхналите и се сушат при температура до 45 градуса по Целзий. На бързо сушене се подлагат лисата, съдържащи гликозиди, чието ферментно разлагане започва веднага след откъсването им. Това важи особено за групата растения, които съдържат сърдечно действащи гликозиди. Добре изсушените листа се съхраняват в сухи и проветриви помещения.

 

 

Стръкове се наричат стъблата заедно с листата и цветовете. Те се събират, като се отрязват на разстояние 20 см от върха на стъблото. След събирането стръковете се навързват на китки или за да не се запарват, се разстилат и се сушат при температура от 40 до 70 градуса по Целзий. Смятат се за изсушени, когато стъблото при превиване не се огъва, а се чупи.

            Корените, коренищата, грудките и луковиците е най-добре да се изваждат през есента след опадането на семената на растенията. При някои растения това трябва да става рано напролет, тъй като тогава те съдържат по-големи количества лечебни вещества (лудо биле, кърпикожух). След изкопаването се почистват от пръстта, изгнили или наядени части и се измиват. Растения, които съдържат слуз не трябва да се измиват, защото количеството й намалява.миенето с гореща вода е забранено.

При някои видове се налага грудките да се консервират, за да се осигури по-дългото им запазване. Това става, като се потапят за 2-3 минути в гореща вода. За улеснение предварително се нанизват на конец.

            Корените, коренищата и грудките се сушат на сенчесто и проветриво място при температура то 45 до 70 градуса по Целзий. На слънце могат да се сушат корени, съдържащи танини и алкалоиди.Корени, които съдържат етерични масла и гликозиди, не се сушат на слънце. Смятат се за изсушени, когато при прегъване в най-дебелата си част се чупят, а не се огъват.

Бране и сушене на листа

Бране и сушене на цвят

Бране и сушене на пъпки

Бране и сушене на плодове, семена, белене на кори

Правила за бране, сушене и запазване на лекарствените растения

Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Например лайката се бере при разперени вече езичести цветчета. При някои растения обаче – червен кантарион, пипериче, глог и др – цветовете се берат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жълтия кантарион, лопена, липата и др= – след като се разтворят напълно. Кошничките на растенията от сем. Сложноцветни обикновено се събират в началото на цъфтежа. Не се берат прецъфтели, пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове. Самото бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници или кошове рехаво, без да се претъпкват. В противен случай при сушенето те почерняват. Това особено важи за венечните листа на мака, божура, лопена. При събиране на цветовете на определена билка трябва да се внимава те да не се смесват с цветовете на други подобни растения.

            Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обикновено при 35 – 40 градуса по Целзий, след което се преглеждат и отново се почистват.

  • Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух

    Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух Сърдечната недостатъчност е заболяване, което започва бавно и...

    Read more...

  • Обилна менструация (менорагия, хиперменорея)

    Обилна менструация (менорагия, хиперменорея) Менорагията представлява обилна менструация, която...

    Read more...

  • Ларингит (остро възпаление на гръкляна)

    Ларингит Ларингитът представлява остро възпаление на лигавицата, покриваща отвътре ларинкса, което може да...

    Read more...

  • Фарингит - Pharingitis acuta

    Фарингит - Pharingitis acuta Фарингитът, по-известен като възпалено гърло, е едно от най-често срещаните заболявания....

    Read more...