Категория: Билки

Гръмотрън полски, кокоши трън, коловоз, шилдбод, сахатче, трънлив троскот, милобод — Ononis arvensis L. (О. hircina Jacq.)
Сем. Бобови — Leguminosae

Р а з п р о с т р а н е н и е. По сухите тревисти и песъчливи места, по бреговете на реките и в храсталаците из цялата страна до към 1000 м надм. височина.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто до полухрастовидно растение, стигащо на височина до 60 см, с разклонено бодливо стъб­ло и късо кафяво или черно многоглаво коренище, продължаващо в дълъг до 50 см слабо разклонен осев- корен. Долните листа са тридедни, връхните — прости, остро назъбени, продълговато елип­тични, жлезисто окосмени; двете странични листчета на триделните листа почти приседнали, средното с дълга дръжка. Цветовете са розовочервсни, рядко бели, с къси дръжки, разположени най-често по два в пазвите на листата и групирани в овални класовидни съцветия. Цъфти през юни-август. Медоносно растение.

И з п о л з в а е ма част. Корените се вадят преди цъфтежа — април-май, -или през есента, след узряването на плодо­вете — през септември-октомври. Те се вадят лесно след дъжд, когато без особена трудност се изскубват от почвата. След измиване и почистване се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените корени отвън са сивокафяви, а отвътре — бледожълти, с характерна миризма и блудкаво парлив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби или бали. Запазва се в сенчести и проветриви помещения: Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозидите ононин, ононид и оноспин, а-оноцерин, онон, лимонена киселина, дъбилни вещества, малко количество етерично масло и мазнини, фитостерин, неу­толен сапонин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Гръмотрънът прит еж ава силно пикочогонно дейст вие. Прилага се главно при заболявания, протичащи със застой на течности в организма, при възпаление на бъбреците, сърдечна недостатъчност, отоци от раз­личен произход, затлъстяване, а също и при възпаление на пикоч­ните пътища, камъни в бъбреците, бяло течение, ревматизъм, камъни в жлъчката и др.     В българската народна медицина гръмотрънът се прилага още при безплодие, кожни обриви, подагра, шипове, хемороиди, затруд­нено уриниране, кръвопикане и др. Във ветеринарната медицина се употребява цялото растение при стомашни разстройства по доби­тъка.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица нарязани корен, се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.

Категория: Билки

Горска ягода, звоници, пламеница, планици, плюскавица, планушка — Fragaria vesca L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae


Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите, горските поляни и храсталаци докъм 2000 м надм. височина в цялата страна.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, с късо кафяво коренище и с високо 5—20 см право, окосмено, почти безлистно стъбло, завършващо с малоцветно щитовидно съцветие, а освен това с дълги пълзящи вкореняващи се столони. Всички листа приосновни, с дълги дръжки и триделни, отгоре тъмнозелени, с редки прилегнали власинки, отдолу синкавозелени, окосмени. Листчетата приседнали, елиптични или ромбични, едро назъбени. Цветовете са бели, с две 5-листни чашки, 5-листно венче и мно-
гобройни тичинки и плодници. От разрастването на цветното легло се образува сочен месест лъжлив плод (лъжеягода) с червен цвят и приятен аромат, върху чиято повърхност са разположени плодчетата. Медоносно растение.

 И з п о л з в а е м а ч а с т . Листата заедно с дръжките. Берат се, докато са още зелени, веднага след прибирането на плода. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са със светлозелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаквват се в чували или бали. Допустима влажност 12%. Изна­сяна билка. В народната медицина се употребява и градинската ягода. Берат се също листата, но без дръжките. Сушат се по същия начин. Билките се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат следи от алкалоиди, витамин С, дъбилни вещества, флавоноидите кверцетин и кверцитрин, силициева киселина и др. Плодовете на ягодата съдържат  витамин С и Bj, провитамин А, плодови киселини, дъбилни вещества, антоцианогн съединения. ете;#ично масло, ароматни естери,  фосфорни соли, захари и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . При опити  е установено, че отварата от листата понижава кръвното налягане, усилва амплитудата на сърдечните съкращения и съкращенията на  мускулатурата на матката, разширява периферните кръвоносни съдове. В българската народна медицина билката се упртребява при
главоболие, маточни кръвоизливи, кожни обриви, възпаление на стомаха и червата, пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката. Външно се прилага за лапи при хемороиди. Плодовете се вземаг при малокръвие, неврастения и при заболяванията, посо­чени по-горе.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици изсушени листа се заливат с 0,5 л вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Категория: Билки

Градински чай, какула, лечебен конски босилек — Salvia officinalis L.

Р а з п р о с т р а н е н и е . Родината на градинския чай е Средиземноморието. У нас се отглежда ограничено из градините в юж­ните части на страната и по Черноморието, където на някои места подивява.
О п и с а н и е . Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто, разклонено (в основата вдървеняло), окосмено стъб­ло, високо до 1 м. Листата са срещуположни, долните о дръжки, връхните приседнали, закръглено плитко назъбени, окосмени по-силно отдолу, с набръчкана повърхност; младите листа са сребристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях. Цветовете са синьовиолетови и едри, събрани на върха на стъблото по 6— 10 в лъжливи прешлени и образуващи рехави класосовидни съцветия. Цъфти през юни-август. Цялото растение има приятна миризма.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Листата, които се берат малко преди цъфтежа — през май— и след цъфтежа — през септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Когато растението се използува за получаване на етерично масло, берат се целите цъфтящи стръкове — през юни-август. Най-високи добиви се получават от 2—6-годишните растения. Изсушените листа от­ горе са белезникави, отдолу — почти сиви до сивозелени, с приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опа­коват се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Из­насяна билка.
 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Д о 2,5% етерично масло, състои се о т цинеол, 1-а-туйон, d-р-туйон, d-а-пинен, салвен, d-борнеол, d-камфора. В листата се съдържат още алкалоиди, дъбилни ве­щества, органични киселини, уваол, парадифенол, горчиво ве­щество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини, витамин С, провитамин А, фитонциди и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Градинският чай е много добро средство за регулиране секреторнитг функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи — възпаление на глътката (ларин­гити), ангина, кашлица, — при диария и болести на жлъчните пътиша и черния дроб. Българската народна медицина препоръчва градинския чай още при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при боледуване от туберкулоза, при хемороиди, виене на свят, продължителна мен­струация, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за нама­ляване на млякото у кърмачките (при отбиване на кърмачетата), при бяло течение, екземи и др. Външно се препоръчва също за
гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при въз­паление и ядки на Гърдите на кърмачките, гнбйни рани и др. Намира приложение Също така в пию зарната, рибната и парфюмерийната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други видове ра­стения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула (Salvia aethiopis L.), чиито пресни листа служат за налагане при гнойни рани, циреи и рани' от порязване; жълтата какула (S. glutinosa L.), чиито изсушени- листа служат за пушене против задух; бъзоеяекът (S. pratensis L.), употребяван главно против стомашни и •чревни болки, против кашлица и др.; мечата пета ( S . sclarea L.), чиито листа се употребяват за налагане при рани и циреи и за
пиене като запарка при.гуша; бабичето ( S . verticillata L.), което се използува против диария, болки в корема и кръвохрачене н външно за лапи против рани и циреи.

Категория: Билки

ГОРИЦВЕТ — Adonis vemaUs L

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сухите ливади и пасища, по камен­ливите склонове на хълмовете, предимно на варовити почви, по-масово в Североизточна България, Източна Стара планина, Юго­западна България и Тунджанската хълмиста равнина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо до 40 см разклонено, гъсто облистено стъбло, в основата обвито с кафяви люспи. Листата приседнали, 2—4 пъти пересто наделени, с тясно линейни, целокрайни делчета. Цветовете са разположени поединично по върховете на стъблата, едри, яркожълти, съставени от 5—8-листна чашка, 10—24-листно венче, многобройни тичинки и много плодници.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа — април-май. Суши се бързо на сенчесто и проветриво място или в сушилня при t° до 40°С. Изсу­шената билка е със зелен цвят на листата и златистожълт на цвето­вете, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували или шперплатови каси. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в. Сърдечно действуващите гликозиди цимарин, адонитоксин, флавоновия гликозид адонивернит, адонидозид и адонивернозид, сапонини, фитостерин, адонит, смола, холин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Горицветът притежава свойството бързо да засилва работата на сърцето по­ добно на вълнестия напръстник, без обаче да притежава неговото вредно влияние и без да се натрупва. Горицветът засилва сърдеч­ните съкращения, като увеличава ударния и минутния обем на сърцето, отстранява застойните явления у сърдечно болните. Някои от неговите гликозиди действуват нервоуспокоително. Горицветът се приема при сърдечни заболявания (сърдечна недо­
статъчност), хронична сърдечна слабост (сърдечна декомпенса­ция, аритмия, сърдечна невроза, сърдечен оток, сърдечни смущения в резултат на различни болести и др.). Препоръчва се също при сърдечни оплаквания у пълни хора, понижено кръвно налягане, неврастения и др. Българската народна медицина препоръчва горицвета още при
болки и подуване на стомаха и червата, атеросклероза, епилепсия и др. Във ветеринарната медицина се дава като прибавка към яр­мата на овцете при стомашни разстройства.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се валива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о  е  о т р о в н о , да се в з и м а само под лекарски контрол!