Категория: Билки

Ефедра — Ephedra distachya L. [Е. vulgaris (L.) Rich.]

С ем . Е ф едрови — E ph ed ra cea e
Р а з п р о с т р а н е н и е . Рядко растение по скалистите и каме­нистите места на черноморското крайбрежие — Балчишко, Вар­ненско, между Айтос и Бургас, по варовитите скали около Михайловград и Белоградчик по склоновете на Родопите (над Асенов­рад), край р. Велека в Странджа.
О п и с а н и е . Малко храстче със силно разклонени изправении прешленести стъбла, високо до 50 см. Листата са 2—4, ципести, сраснали в основата си във вид на влагалище. „Цветовете“ са жълти, дребни, еднополови. Мъжките са на групи по много, покрити с иде ципести листчета, а женските са събрани по две по върховете
на клонките и са обхванати с 2 до 4 покривни листчета, които при узряването на семената стават месести и червени.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Надземната част, брана по време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лю­тив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа алкалоидите d-псевдоефедрин, 1-ефедрин, метилефедрин, дъбилни вещества, пирокатехин, флобафен, смола и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците.
Нашият народ употребява ефедрата и при задух, копривна треска, бронхит, магарешка кашлица, хрема, ниско кръвно наля­гане, някои очни болести, ревматизъм и др. Външно билката се прилага за компреси при кожни обриви и за налагане при възпа­ление на носната лигавица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се вари 5 мин. в 400 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Категория: Билки

Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

Сем . Розоцветни — Rosaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде подивява. Отечеството й е Западна Азия.
О п и с а н и е . Силно разклонено овощно дърво, стигащо на височина до 5 м. Листата са яйцевидни, целокрайни, с къса дръжка от долната страна сивобяло наплъстени, а отгоре тъмнозелени. Цветовете единични, едри, бледорозови, с 5-листна чашка, 5-листно венче, многобройни тичинки и долен 5-гнезден яйчник, обхванат от разрасналото се цветно легло, което след оплождането нараства и се превръща в полулъжлив плод. Плодовете са едри, покрити с ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Семената на узрелите плодове. Изваденото семе се суши на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност 13%. Опакова се в торби. Пази се в сухи в проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат значително ко­личество слузно вещество (състоящо се от метилирани уронови киселини, уронова киселина и ксилоза), гликозида амигдалин, маз­нини, протеини, емулзин, танини, фосфорна киселина и др. Зрелите плодове съдържат захари, дъбилни вещества, протопектини, пло­дови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа енантово-етилов и пеларгоново-етилов естер, на които се дължи характерната миризма на дюлята.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Плодовете притежават запичащо действие, а семената — противовъзпалително. Прилагат се за лечение при диарии, възпаления на тънкит е черва, кръ вохрачен е и бяло течение. Българската народна медицина препоръчва семената на дюлята при кашлица (особено при децата), бронхит, задух, язва в стомаха и дванадесетопръстника и др., а външно — за компреси при изго­рено, напукани устни, напукани зърна на гърдите у кърмач­ките, кожни възпаления и др. Отварата от кората на плодовете се използува за жабурене за заякчаване на венците. Плодовете се да­ват при диария и възпаление на тънките черва. Мъхът от плодо­вете има кръвоспиращо действие.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка цели семена се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Подсладената с мед или с небет шекер запарка се пие по 1 кафена чашка 4 пъти дневно при всички видове кашлица.

Категория: Билки

Дъбови шикалки, къркълешки — Gallae turcicae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По младите клонки и листа на дъба.
О п и с а н и е . Дъбовите шикалки представляват патологични нарасти върху младите клонки и листа на дъба (Q u ercu s lusHanica Lam. var. in fe c to ria D. C.) от сем. Букови — Fagaceae, които растението образува в резултат на снасянето на яйца от шикалко-творката ( C y n ip s g a lla e tu rcica e Н.) от семейство Cynipidiae. С тече­ние на времето тъканта около снесеното яйце се разраства вследствиена дразненето от страна на излюпената ларва и на същото място възниква валчеста подутина — шикалка, която може да стигне до 3 см в диаметър. Шикалките са кълбовидни, сивозелени, покрити с множество къси и тъпи шипчета. Вътрешната им тъкан е плътна. В центъра се намира сферична кухина, която е празна или запълнена -с тъмнокафява маса. След излизане на насекомото върху шикал­ките остава малък отвор.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Шикалките, брани през есента — септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . До 70% галотанини, свободна галова киселина, елагова киселина и др.
Действие и п р и л о ж е н и е . Кръвоспиращо и сто­машно. Българската народна медицина препоръчва шикалките при диария, дизентерия, различни кръвоизливи, при някои отравяния и др.; външно — за налагане при мокри екземи и за боядисване на косите. Шикалките намират приложение и в бояджийството.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани шикалки се вари 15 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Шикалките, които се развиват по разпростра­нените у нас дъбове Q u ercu s ro b u r, Q u ercu s s e ssiliflo r a , съдържат по-малко танини.

Категория: Билки

Дрян — Cornus mas L.

Сем . Дрянови — Сотасеае

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони на страната до 1500 м надм. височина.
О п и с а н и е . Ниско дърво или храст с кафенозеленикави клони. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Цъфти през февруари-март.

И з п о л з в а е м а  ч а с т . Плодовете, брани след пълното им узряване (когато станат.червени), през август-октомври. Те се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня при t° до 70°С. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Пазят се; в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л р ж е н и е . Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др. В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха й червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки — при блатна треска и за жабурене при болки във венците.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 50 г дренки се варят 15 мин. в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти .дневно или се използува за жабурене.