Категория: Билки

БРЪШЛЯН – Hedera helix L.

Семейство Бръшлянови

Разпространение. Из горите и по влажните сенчести и каменисти места в цяла България до към 1000 м.н.в.

Описание. Силно разлонен храст с пълзящи или катерливи стъбла и клони, по които се развиват многобройни въздушни корени. Листата са вечнозелени, лъскави, кожести, яюцевидни, сърцевидни и длановидни. Цветовете са жълтозелени и са събрани в полуторчести гроздовидни съцветия. Плодовете са кълбести, след узряването черно-сини.

Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа – юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушени, те са зелени, без мирис и с горчив вкус.

Химичен състав. Сапонини, гликозида хедерин, холестерин, пектин, инозит, ябълчена и мравчена киселина.

Лечебно действие и приложение. Успокоява възпалените лигавици. Препоръчва се при хронични възпаления на слизестите обвивки в организма, туберкулоза, рахит. Притежава също така и затягащо, пикочогонно и съдоразширяващо (в малки дози) и съдосвиващо (в големи дози) действие. Прилага се при отоци с ревматичен произход, подагра, бяло течение, чернодробни и жлъчни заболявания, усилена менструация.

В българската народна медицина се прилага още при възпаление на далака, а отвара от плодовете – като слабително. Външно се прпоръчва за лапи при изгорено, за промивки при възпаление на очите.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се вари 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневни преди ядене.

Внимание отровно!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БРЕЙ, водогон, брешлял, дадалан – Tamus communis L.

Семейство Брейови

Разпространение. Из храсталаците и младите светли гори главно в южната част на България до 1300 м.н.в.

Описание. Многогодишно тревисто растение с тънко увивно стъбло, дълго до 3 метра и с едра грудковидно задбелена подземна част. Листата са едри, сърцевиднизаострени, с дълги дръжки и с дъговидно жилкуване, отгоре тъмно-, отдолу светлозелени. Двудомно, цветовете са днополови, събрани в гроздовидни съцветия.

Използваема част. Подземната част, която се вади рано на пролет – април – или през есента – септември, октомври. Суши се на сянка или в сушилня при температура 60 градуса. Изсушената билка е светло или тъмнокафява отвън и жълтеникава отвътре, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Неизследвани вещества, калциев оксалат, гликозиди, сапонини, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение. Има външно, дразнещо кожата действие, вседствие на което подобрява кръвоснабдяването на наложеното място. Ето защо се употребява главно при ставни и други болки с различен произход – ревматизъм, ишиас, плеврит, простуда и др.

В българската народна медицина подзмната част на брея се употребява още при хмероиди, туберкулоза. Използван е и за багрене на вълнени тъкани и пржди в червено.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от нарязаната подземна част се вари 10 мин в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 ракиена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Външно -  200 гр прясно настъргана подземна част се кисне 20 дни в 1 л зехтин, или 0,5 л силна ракия и 0,5 л зехтин (за мазане). За същата част могат да се използват листата и плодовете на брея.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БРОШ, броч, гаранца, марена, бояджийски брош – Rubia tinctorum L.

Семейство Брошови

Разпространение. Из храсталаците, край сградите и из дворовете, предимно в Източна и Южна България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с дебело до 1 см кафявочервено пълзящо коренище с многобройни коренчета и лежащо или катерещо се четириръбесто, грапаво стъбло, стигащо дължина до 1,5 м. листата са разположени по 4-6 в прешлени и са ланцетни до яйцевидно ланцетни, по ръба и отдолу по жилката с къси кукесто закривени шипчета за залавяне на растението за околните предмети. Плодът е сочен, при зреенето отначало червен, след пълното узряване черен, с две семена. Цъфти през май-юли.

Използваема част. Корнищата с корените, вадени през есента – септември, октомври, след узряването на плодовете, и то предимно от 3-4 годишни растения. След изваждането коренищата заедно с корените се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените части отвън са тъмно или жълточервени, а отвътре яркочервени, без миризма и със слабо горчив вкус.

Химичен състав. Окси- и оксиметилантрахинони и техните производни, пурпурин, псевдопурпурин, ксантопурпурин, ализарин, рубиадин ди- и триоксиянтарна киселина, гликозиди, лимонена, ябълчена и винена киселина, белтъчини и пектинови вещества.

Лечебно действие и приложение. Притежава пикочогонни и маточно-очистителни свойства. Подпомага лечението на каменна болест на бъбреците и пикочния мехур.

В българската народна медицина се употребява още при шипове, далачни страдания, костна туберкулоза и туберкулозни язви в червата, при абсцеси, скрофули, жълтеница. Коренището и плодовете се използват и в бояджиството.

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка ситно нарязнаи корени се варят 10 мин в 400 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен за приготвяне на отвара коренището може да се използва и във вид на прах, който се взима колкото царевично зърно с малко вода преди ядене 3 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БОСИЛЕК – Ocimum basilicum L.

Сем. Устноцветни

Разпространение. Култивира се като градинско растение в цялата страна, но главно в южните части. Като диворастящо се среща в субтропичните и тропичните районина Азия и Африка.

Описание. Едногодишно тревисто растениес голо четириръбесто разклонено стъбло, което тига до 20 – 40 см височина.листата са срещуположни, жълтозелени с дълги дръжки, яйцевидни, заострени с редки зъбци. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафявочерни орехчета. Цялото растение има силна характерна миризма.

Използваема част. Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа – юли – август. Растението трябва да се реже на 20 см от върха, като се оставя известна част, от която покарват нови стъбла. То дава няколко реколти годишно. Отрязаните части се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушената билка има яснозелен цвят, характерна миризма и леко парлив вкус.

Химичен състав. Етерично масло, горчиво вещество, следи от сапонини, танини и др.

Лечебно действие и приложение. Действа противоспастично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогонно и леко възбуждащо. Прилага се при стомашни болки и чревни колики, умора и нервна подтиснатост – депресия.

Българската народна медицина препоръчва босилека още при задух, магарешка кашлица, газове в червата, възпаление на бъбреците и мехура, дизентерия и др. външно се употребява при болки във венците, а срокът на прясното растение – против гноййни възпаления на средното ухо.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода и киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!