Категория: Билки

БЯЛА БРЕЗА – Betula pendula Roth.

Семейство Брезови

Разпространение. Из смесени иглолистни гори, в сечищата, най-често в иглолистната зона на всички по-високи планини. Отглежда се и като декоративно растение в парковете, градините, край пътищата.

Описание. Високо 10-20 м дърво с гладка бяла кора на стъблото и на старите клони, отделяща се на хоризонтални ивици. Листата са последователни с дълги дръжки, триъгълно ромбични или сърцевидни, заострени, двойно остро назъбени, отдолу по-светлозелени, а отгоре по-тъмни и лъскави. Цветовете са еднополови и събрани в дълги реси. Мъжките реси са кафяви и се появяват в края на лятото, а женските са зелени и се развиват напролет. Плодът е много дребно орехче, снабдено с две ципести крилца.

Използваема част. Пъпките, листата и кората. Пъпките се берат рано напролет – април-май преди разпукването им. Те се отрязват заедно с клончетата и се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 30 градуса. След изсушаването пъпките се отронват от клончетата. Те са с приятна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Листата се берат след пълното им развитие, преди или през време на цъфтежа – април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Изсушените листа отгоре са тъмни, а отдолу светлозелени, без особена миризма и със слабо горчив вкус. Корите се белят напролет, когато започне сокодвижението, и се сушат на слънце или в сушилна при температура до 45 градуса.

Химичен състав. Пъпките съдържат до 5% етерично масло, което се състои от бетулен, бетулол, бетуленова киселина; витамин С, сапонини, горчиви вещества, смоли, жълто багрило. Листата съдържат етерично масло, витамин С, бетулоретинова киселина, дъбилни вещества, сапонини, никотинова киселина. Корите съдържат гликозиди, бетулозид, и гаултерин, алкалоиди, дъбилни вещества, бетулин, етерична масло и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа силно отводняващо, разтваря камъни в бъбреците и пикочния мехур и преодолява спазмите на гладката мускулатура (стомах, черва). Прилага се при отоци от различен произход, ревматизъм, ишиас. Външно се използва за лапи или бани (пресните листа) при кожни болести.

В българската народна медицина листата на бялата бреза се препоръчват при възпаление на пикочния мехур, камъни в тях, при подагра, атеросклероза. Корите – като средство за апетит, против малокръвие, а външно – за компреси при кожни болести. Катранът от брезата действа също против кожни болести и екземи. При възпаление, болки в стомаха и червата се прилага настойка от пъпките в червено вино (1:10 киснати 8 дни).

Начин на употреба. 1 супена лъжица пъпки или 2 супени лъжици нарязани листа се заливат с 500 мл вряла вода, като се прибавя малко сода за хляб за разтваряне на смолите, и се оставят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно. От корите се приготвя отвара, като 1 супена лъжица от тях се вари 10 мин в 0,5 л вода. Пие се по същия начин.

Категория: Билки

БЯЛ РАВНЕЦ, гущерка, пачи пера, посечена трева, хайдушка трева – Achillea millefolium L.

Семейство Сложноцветни

Разпространение. Из ливадите и храсталаците, по сухите тревисти места, край пътищата, посевите.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право, окосмено стъбло, високо до 70 см, и пълзящо коренище. Листата са последователни, двойно и тройно перести, с линейни делчета, долните с дръжки, горните приседнали, меко окосмени. Кошничките дребни, многобройни, събрани в щитовидно съцветие на върха на стъблото. Цялото растение изпуска характерна миризма.

Използваема част. Цветните кошнички и стръковете на растението. Берат се по време на цъфтежа- юни-август. Съцветията се режат без стъблената част и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с бял или слабо жълтеникав цвят, с приятна миризма и горчив вкус. Стръковете се отрязват с нож или ножица на 20 см от върха. Сушат се по същия начин. Изсушената билка е със зелени листа, приятна миризма и нагарчащ вкус.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, което се състои от проазулен, туйол, цинеол, кариофилен и др, горчиви вещества, естери на изовалериановата киселина и мравчената киселина, витамин К и др.

Лечебно действие и приложение. Притежава свойството да възбужда апетита и да засилва стомашната секреция. Засилва съсирването на кръвта, с което действа кръвоспиращо. Прилага се при кръвоизливи, хемороиди, стомашни и чревни заболявания с намалено сокоотделяне, намален апетит. Усилва съкращенията на маточната мускулатура.

В българската народна медицина белият равнец се прилага още при жълтеница, кръвотечение от носа, маточни кръвотечения, малария, болести на черния дроб, неволно напикаване, виене на свят, главоболие, недостатъчна менструация, бяло течение, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, детски глисти. Белият равнец в прясно състояние, счукан и накиснат в зехтин 1:10, се използва за налагане на рани от изгаряне. Отвара от него се използва за промивки при възпалени очи, за жабурене при кръвотечение от венците, за лапи при рани и отоци. Добавя се в храната на животните при кръвопикане и запек.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина при същите заболявания се употребява и жълтият равнец. Съцветията му имат същото устройство, но са жълти.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БЯЛА АКАЦИЯ, салкъм – Robinia pseudoacacia L.

Семейство Бобови

Разпространение. Родината на бялата акация е Северна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също и като почвоукрепител.

Описание. Разклонено дърво, стигащо на височина до 20 м, със сивокафява напукана кора. Цветовете са бели, ароматни и са събрани във висящи, рехави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена.

Използваема част. Цветовете, брани през време на цъфтежа май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с бял или слабожълтеникав цвят, със слаб характерен мирис и сладникав вкус.

Химичен състав. Етерично масло, което съдържа индол, бензалдехид, метилов етер, антранилова киселина, хелиотропин, линалоол. В кората на растението са открити отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора още амигдалин, глобулин, фитостерин, стимастерин и един ензим, разграждащ урината.

Действие и приложение. Цветовете притежават свойството да намаляват киселинността в стомаха, действат кръвоспиращо. Прилагат се при рефлукс, гастрити, кисели и други уригвания, стомашни кръвоизливи и др.

Българската народна медицина препоръчва цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип. Външно – за жабурене при зъбобол.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

В народната медицина се употребяват още листата, плодовете и кората на младите клонки на акацията, а също и корените й. Листата се берат през цъфтежа – април, плодовете – август-септември, а кората на клонките, както и корените рано на пролет – февруари-март. Употребяват се при същите болести, но в малко количество и под лекарски контрол поради отровността им.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БЯЛ ОМАН, чернокос, оман – Inula helenium L.

Семейство Сложноцветни

Разпространение. По влажни и сенчести места из крайречните храсталаци и гори предимно в Източна България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1,5 м, разклонено само във връхната част стъбло, покрито с къси власинки. Коренището е месесто, често многоглаво и с многобройни грудковидно задебелени корени. Приосновните листа са с дълги дръжки, едри, продълговато елиптични, назъбени, а стъбловите са приседнали, към върха на стъблото постепенно издребняващи, яйцевидни до широко яйцевидно ланцетни, със сърцевидна, полуобхващаща стъблото основа, отгоре зелени, с редки къси власинки, отдолу сиви, меко влакнесто напластени. Цъфти през юли- август.

Използваема част. Коренищата с корените, които се вадят рано напролет- март, или късно през есента – октомври-ноември. Избират се само младите месести коренища. След като се измият, се нарязват  се сушат на сянка или в сушилня при 40 градуса температура. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре – беелезникави с кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът – възгорчив.

Химичен състав. Етерично масло, инулин, псевдоинулин, малки количества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила. Стръковете съдържат 3 процента етерично масло.

Лечебно деййствие. Билката има противокашлично и успокояващо лигавиците действие, потиска функцията на бронхиалните жлези. Прилага се при кашлица от различен произход, гастрити, язва, при заболявания на женските полови органи, като помощни средства при чернодробни и жлъчни страдания, хмороиди, краста.

Българската народна медицина препоръчва белия оман при главоболие, бяло течение, възпаление на простатната жлеза, задух, трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преждевременно раждане. Външно се използва за гаргара при зъбобол, гърлобол и др. ситно счукани коренища, смесени със зехтин в съотношение 1:10, се дават при копривна треска и краста. Във ветеринарната медицина оманът се използва като добавка към храната на добитъка за увеличаване на млечността.

Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани коренища се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В българската народна медицина се употребява и т.нар оманово вино за апетит. В 1 л червено вино се накисват 100 гр корени, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда и се пие по 1 кафена чашка (за деца 1 супена лъжица) преди ядене.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!