Категория: Билки

Горска ягода, звоници, пламеница, планици, плюскавица, планушка — Fragaria vesca L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae


Р а з п р о с т р а н е н и е . Из горите, горските поляни и храсталаци докъм 2000 м надм. височина в цялата страна.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение, с късо кафяво коренище и с високо 5—20 см право, окосмено, почти безлистно стъбло, завършващо с малоцветно щитовидно съцветие, а освен това с дълги пълзящи вкореняващи се столони. Всички листа приосновни, с дълги дръжки и триделни, отгоре тъмнозелени, с редки прилегнали власинки, отдолу синкавозелени, окосмени. Листчетата приседнали, елиптични или ромбични, едро назъбени. Цветовете са бели, с две 5-листни чашки, 5-листно венче и мно-
гобройни тичинки и плодници. От разрастването на цветното легло се образува сочен месест лъжлив плод (лъжеягода) с червен цвят и приятен аромат, върху чиято повърхност са разположени плодчетата. Медоносно растение.

 И з п о л з в а е м а ч а с т . Листата заедно с дръжките. Берат се, докато са още зелени, веднага след прибирането на плода. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са със светлозелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаквват се в чували или бали. Допустима влажност 12%. Изна­сяна билка. В народната медицина се употребява и градинската ягода. Берат се също листата, но без дръжките. Сушат се по същия начин. Билките се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Листата съдържат следи от алкалоиди, витамин С, дъбилни вещества, флавоноидите кверцетин и кверцитрин, силициева киселина и др. Плодовете на ягодата съдържат  витамин С и Bj, провитамин А, плодови киселини, дъбилни вещества, антоцианогн съединения. ете;#ично масло, ароматни естери,  фосфорни соли, захари и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . При опити  е установено, че отварата от листата понижава кръвното налягане, усилва амплитудата на сърдечните съкращения и съкращенията на  мускулатурата на матката, разширява периферните кръвоносни съдове. В българската народна медицина билката се упртребява при
главоболие, маточни кръвоизливи, кожни обриви, възпаление на стомаха и червата, пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката. Външно се прилага за лапи при хемороиди. Плодовете се вземаг при малокръвие, неврастения и при заболяванията, посо­чени по-горе.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици изсушени листа се заливат с 0,5 л вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Категория: Билки

 ГЛУХАРЧЕ — Taraxacum officinale Web.

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из ливади, пасища, паркове, градини, стари посеви, край пътища, в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение със силно скъсено стъбло и добре развит вретеновидно задебелен корен. Листата са разположени във форма на розетка. Те са плитко или по-дълбоко пересто врязани. От средата на розетката израства голо и кухо безлистно стъбло, високо до 30 см, завършващо с едра цветна кошничка. Всички цветове са златистожълти, езичести. Семената са вретеновидни, снабдени с хвърчилка.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Цялото растение (заедно с ко­рените) или само корените. Цялото растение се събира малко преди цъфтежа или през време на цъфтежа — май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Добре изсушеното растение има зелен цвят на листата със слаб виолетов оттенък, светло- до тъмнокафяв цвят на корените, без миризма и има слабо горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Корените се вадят, коhато листната розетка започне да увяхва — август-септември —или рано напролет, преди да започне цъфтежът — април-май. Сушат се на слънце или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се на сухо и провет­риво място. Изнасяна билка.

 Х и м и ч е н с ъ с т а в . Надземната част съдържа тараксантин, флавоксантин, лутеин, а също така арнидол и фаладиол, ви­тамин В, С и D, провитамин А, лактоцерол, аспарагин, холин. Млечният сок (пресните листа) съдържа горчивото вещество тараксацин и др. Корените съдържат тритерпеновите съединения тараксерол, тараксастерол и псевдотараксастерол, стерините Р-систоотерин и стигмастерин, тараксол, тараксацин, инулин, каучук, мазнини, съставени от глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата, церотиновата и други киселини, холин, инозит, манит и др.

Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Основно действие — подобрява функциит е на черния дроб. Освен това бил­ката притежава жльчкогонно, пикочогонно и

противоглистно дей­ствие, възбужда апетита. Прилага се при чернодробни страдания (жълтеница от чернодробен произход, камъни в жлъчката), болести на пикочните пътища (възпаление на пикочния мехур и бъбреците, камъни в бъбреците и мехура), хемороиди , стомашни и чревни смущения, захарна болест. Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите млади листа могат да се използват рано напролет като салата при малокръвие и
кожни болести.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица изсушени над­земни части се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Една кафена лъжичка ситно нарязани корени се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по същия начин
и при същите случаи.

Категория: Билки

ГОРИЦВЕТ — Adonis vemaUs L

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из сухите ливади и пасища, по камен­ливите склонове на хълмовете, предимно на варовити почви, по-масово в Североизточна България, Източна Стара планина, Юго­западна България и Тунджанската хълмиста равнина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо до 40 см разклонено, гъсто облистено стъбло, в основата обвито с кафяви люспи. Листата приседнали, 2—4 пъти пересто наделени, с тясно линейни, целокрайни делчета. Цветовете са разположени поединично по върховете на стъблата, едри, яркожълти, съставени от 5—8-листна чашка, 10—24-листно венче, многобройни тичинки и много плодници.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа — април-май. Суши се бързо на сенчесто и проветриво място или в сушилня при t° до 40°С. Изсу­шената билка е със зелен цвят на листата и златистожълт на цвето­вете, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували или шперплатови каси. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в. Сърдечно действуващите гликозиди цимарин, адонитоксин, флавоновия гликозид адонивернит, адонидозид и адонивернозид, сапонини, фитостерин, адонит, смола, холин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Горицветът притежава свойството бързо да засилва работата на сърцето по­ добно на вълнестия напръстник, без обаче да притежава неговото вредно влияние и без да се натрупва. Горицветът засилва сърдеч­ните съкращения, като увеличава ударния и минутния обем на сърцето, отстранява застойните явления у сърдечно болните. Някои от неговите гликозиди действуват нервоуспокоително. Горицветът се приема при сърдечни заболявания (сърдечна недо­
статъчност), хронична сърдечна слабост (сърдечна декомпенса­ция, аритмия, сърдечна невроза, сърдечен оток, сърдечни смущения в резултат на различни болести и др.). Препоръчва се също при сърдечни оплаквания у пълни хора, понижено кръвно налягане, неврастения и др. Българската народна медицина препоръчва горицвета още при
болки и подуване на стомаха и червата, атеросклероза, епилепсия и др. Във ветеринарната медицина се дава като прибавка към яр­мата на овцете при стомашни разстройства.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се валива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о  е  о т р о в н о , да се в з и м а само под лекарски контрол!

Категория: Билки

Върбинка — Verbena officinalis L.

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътища, из буренливи места, в ливади и речни долини, а също като плевел из окопните култури.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с разклонено и високо до 100 см четириръбесто стъбло. Листата са срещупо­ложни, долните с дръжки, пересто нарязани, средните са триразделни, едро назъбени, а горните—цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са розови или светлолилави, почти двуустни, събрани на върха на стъблото и по върховете на неговите разклонения в класовидни съцветия.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при jt° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозиди, вербеналин и вербенин, .малко етерично масло, алкалоид, горчиво вещество, слуз, танини, инвертин, емулсии и др.

 Л е ч е б н о . д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Върбинката е често употребявана билка при много заболявания.Тя притежава главно нервоуспокоително, общоукрепващо и

противо температурно действие. Прилага се при простуда, отпадналост , умора (нервна и физическа), при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др. Българската народна медицина препоръчва върбинката още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в оцет, се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода,—за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, също за гаргара при лош дъх на устата.
Н а ч и н на у п о т р е б а . 2 супени лъжици нарязани стръкове се варят 5 мин. в 0,5 л вода. След като отварата изстине, прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.