БЛАТЕН АИР, акорус, ароматна тръстика – Acorus calamusL.

 

Сем. Змиярникови – Araceae

 

Разпространение. Среща се като подивяло растение из мочурливите места кра реките в Софийско и Казанлъшко. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в атлантическите части на Северна Америка.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо да 150 см, с пълзящо, дълго и дебело, разклонено коренище, което отвън е кафяво, а отвътре бяло с розов оттенък. Цветовете са жълтозелени с прост 6-делен околоцветни и са събрани в гъсти, дълги до 12 см кочаноподобни съцветия,, които са разположени поединично отстрани на всяко стъбло и са обвити от покривен лист, който изглежда като продължение на самото стъбло. Има приятна миризма.

Използваема част. Коренищата, които се вадят рано напролет – април-май, или през есента – септември-октомври. След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10 см дълги и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка  е бледожълта отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив вкус.

Химичен състав. Етерично масло, което се състои от кариофилен, куркумен, изоакорон, гвайен. В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. в листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.

Лечебно действие и приложение. Повишава възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането.

            Българската народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др. външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка нарязани коренища се киснат в 300 мл вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.за усилване растежа на косата 3 супени лъжци нарязани коренища се варят в 400 мл винен оцет 15 мин. С отварата вечер се правят фрикции.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

БАЛКАНСКА ЧУБРИЦА, планинска чубрица, овчарска чубрица – Satureja Montana L.

 

Сем. Устноцветни – Labiatae

 

Разпространение. По сухите каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик.

Описание. Многогодишно тревисто растение с вдървеняващо в основата стъбло и изправени четириръбести цветоносни клонки, високи до 30 см, обикновено окосмени само по две срещуположни страни. Листата са тясно ланцетни, до 3 см дълги, голи или покрити с прозрачни точковидни жлези по ръба. Цветовете са бели или виолетоворозови, двуустни и са събрани по 3-5 на обща дръжка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.

Използваема част. Надземната част, брана преди, през време и след цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и парлив вкус. Съхранява се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. До 2 процента етерично масло, слуз, витамин С, танини и др.

Лечебно действие и приложение. Билката стимулира стомашната и чревната дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против повръщане, в някои случаи на бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести.

            Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.

Начин на употреба.

2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час.пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

            Същото лечебно действие има културната чубрица (Satureja hortensis L.), която се отглежда в цялата страна като растение за подправка. Използва се както планинската чубрица.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

АНАСОН – Pimpinella anisum L.

 

Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae

 

Разпространение. Само като културно растение в най-топлите части на страната. Вероятно произхожда от Средиземноморската област.

 

Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60см. Листата в основата и в долната част на стъблото са закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и 1 плодник с долен яйчник и две стълбчета.

            Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.

Използваема част. Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът с бере рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне оронването на плодовете. След това се оставя да доузрее. Анасоновите плодове са синьо-зелени с характерна миризма и сладникав вкус. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като потъмняват.съхранява се на сухо и проветриво.

Химичен състав. Етерично масло (съдържа до 90 процента анетол, до 10 процента метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24 процента мазнини, до 20 процента белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Анасонът притежава отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход – възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух; при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрит), колики, газове; възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

            В българската медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.

Начин на употреба. 1 ч.л. счукани плодчета се киснат 1 час в 500 мл гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1-2 капки на бучка захар. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

АРНИКА – Arnica Montana L.

 

Сем. Сложноцветни – Compositae

 

Разпространение. У нас из цялата страна, но само като градинско растение. В диво състояние се среща из влажните горски поляни и високопланинските ливади в Средна и Северна Европа.

 

Описание. Многогодишно, високо 20-60 см тревисто растение с късо, кафявочервено коренище и с изправено, червеникаво жлезисто окосмено, просто или само във връхната част разклонено стъбло, със своеобразна, приятна миризма. Всички листа на арниката отгоре са по-тъмни и са окосмени, а отдолу са голи и са по-светли. Цветовете са събрани в 5-8 см широки оранжевожълти, изправени кошнички – съцветия. Периферните цветове, около двадесетина на брой, са едри, езичести и са безплодни, а вътрешните са по-дребни и са плодоносни. Плодовете са заострени, набраздени семки с бледожълта хвърчилка.

Използваема част. Цветните кошнички, брани в сухо време през юни-юли.сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60 градуса. Изсушеното растение е с жълт цвят, слаб аромат и горчив вкус. Съхранява се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Цветните кошнички и коренището съдържат етерично масло.

Лечебно действие и приложение. Кръвоспиращо, маточно-стимулращо и възбуждащо сърцето и централната нервна система.прилага се при маточни кръвоизливи в послеродовия период при недостатъчно обратно развитие на матката. Има благоприятен ефект при гръдна жаба и сърдечна слабост.

            В българската народна медицина се употребява още при парализи, епилепсия, задух, бронхит, ревматизъм, мозъчни, очни и кожни кръвоизливи при диабетици и др. външно за компреси при рани, циреи, изгаряния, навяхвания, при ударено, за гаргара при зъбобол. Във ветеринарната медицина – за налагане при ударено, подкожни кръвоизливи, парализи.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се киснат половин час в 400 мл вряла вода.пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. За компреси се слагат 3 супени лъжици от билката в 300 мл вода. При изкълчено и подкожни кръвоизливи – 30 гр цветни кошнички сее заливат с 250 мл горещ винен оцет – за налагане. При очни кръвоизливи за налагане вместо оцет се използва водна настойка от билката.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Дюля — Cydonia vulgaris Pers.

    Дюля — Cydonia vulgaris Pers. Сем . Розоцветни — Rosaceae Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде...

    Read more...

  • Дрян — Cornus mas L.

    Дрян — Cornus mas L. Сем . Дрянови — Сотасеае Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките...

    Read more...

  • Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)

    Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.) Сем . Зърнастецови Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и...

    Read more...

  • Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

    Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L. С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae Р а з...

    Read more...