Категория: Билки

БРЕЙ, водогон, брешлял, дадалан – Tamus communis L.

Семейство Брейови

Разпространение. Из храсталаците и младите светли гори главно в южната част на България до 1300 м.н.в.

Описание. Многогодишно тревисто растение с тънко увивно стъбло, дълго до 3 метра и с едра грудковидно задбелена подземна част. Листата са едри, сърцевиднизаострени, с дълги дръжки и с дъговидно жилкуване, отгоре тъмно-, отдолу светлозелени. Двудомно, цветовете са днополови, събрани в гроздовидни съцветия.

Използваема част. Подземната част, която се вади рано на пролет – април – или през есента – септември, октомври. Суши се на сянка или в сушилня при температура 60 градуса. Изсушената билка е светло или тъмнокафява отвън и жълтеникава отвътре, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Неизследвани вещества, калциев оксалат, гликозиди, сапонини, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение. Има външно, дразнещо кожата действие, вседствие на което подобрява кръвоснабдяването на наложеното място. Ето защо се употребява главно при ставни и други болки с различен произход – ревматизъм, ишиас, плеврит, простуда и др.

В българската народна медицина подзмната част на брея се употребява още при хмероиди, туберкулоза. Използван е и за багрене на вълнени тъкани и пржди в червено.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от нарязаната подземна част се вари 10 мин в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 ракиена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Външно -  200 гр прясно настъргана подземна част се кисне 20 дни в 1 л зехтин, или 0,5 л силна ракия и 0,5 л зехтин (за мазане). За същата част могат да се използват листата и плодовете на брея.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БОЖУР червен, арапче, жабурка, марьон корен – Paeonia peregrine Mill.

Семейство Божурови

Разпространение. Расте в храсталаците, сухите каменисти места, редките гори и поляните до 1000 м надморска височина в цяла Северна България, включително Предбалкана, по черноморското крайбрежие, в Югозападна България, Източни  и Средни Родопи.

Описание. Многогодишно тревисто растение със сочно разклонено стъбло, високо до 1 м. Има късо корeнище с надебелени грудести корени. Листата са едри, последователни, два пъти триделни. Цветовете са разположение поединично  на върха на стъблото, едри светли или тъмночервени до розови с 5-делна чашка. Медоносно растение.

Използваема част. Венечните листа и корените. Венечните листа се берат по време на цъфтежа – май-юли и непременно в сухо време. Т не бива да се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Сушат се на слънце или в сушилня до 40 градуса. Изсушеният цвят е червен или тъмночервен цвят, със слаба миризма и сладникаво-тръпчив вкус. Корените се вадят през септември-ноември и след измиване се сушат на слънце или в сушилня до 50 градуса. Изсушени те са тъмнокафяви с неприятна миризма и горчив вкус.

Химичен състав. Венечните листа съдържат отровното багрило пеонин, танини и др. Корените съдържат етерично масло, глутамин, пеония-флуресцин, аргинин, калциев оксалат, танини и др.

Лечебно действие. Притежава противоконвулсивни свойства, засилва тонуса на гладката мускулатура, улеснява съсирването на кръвта. Поради тези му свойства се прилага главно като помощно средство при лекуване на епилепсия, за изхвърляне на пясък и камъни в бъбреците, за лекуване на хемороиди, фисури около ануса. Добри резултати се наблюдават и при прилагането му при подагра. Отварата от семена служи като слабително средство.

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка стрити корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. 1 супена лъжица от венечните листа се кисне 1 час в 300 мл вода. Прецедената настойка се изпива на 3 пъти преди ядене.

В големи дози растението е отровно!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БОСИЛЕК – Ocimum basilicum L.

Сем. Устноцветни

Разпространение. Култивира се като градинско растение в цялата страна, но главно в южните части. Като диворастящо се среща в субтропичните и тропичните районина Азия и Африка.

Описание. Едногодишно тревисто растениес голо четириръбесто разклонено стъбло, което тига до 20 – 40 см височина.листата са срещуположни, жълтозелени с дълги дръжки, яйцевидни, заострени с редки зъбци. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафявочерни орехчета. Цялото растение има силна характерна миризма.

Използваема част. Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа – юли – август. Растението трябва да се реже на 20 см от върха, като се оставя известна част, от която покарват нови стъбла. То дава няколко реколти годишно. Отрязаните части се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушената билка има яснозелен цвят, характерна миризма и леко парлив вкус.

Химичен състав. Етерично масло, горчиво вещество, следи от сапонини, танини и др.

Лечебно действие и приложение. Действа противоспастично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогонно и леко възбуждащо. Прилага се при стомашни болки и чревни колики, умора и нервна подтиснатост – депресия.

Българската народна медицина препоръчва босилека още при задух, магарешка кашлица, газове в червата, възпаление на бъбреците и мехура, дизентерия и др. външно се употребява при болки във венците, а срокът на прясното растение – против гноййни възпаления на средното ухо.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода и киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БОЖО ДЪРВО, западна туйя, мазия – Thuja occidentalis L.

Семейство Кипарисови

Разпространение. В парковете, градините и другаде като украсно дърво. Родината му е Северна Америка, където достига 20 м височина.

Описание. Еднодомно вечнозелено дърво с червеникава или сивокафява кора и тясна пирамидална корона. Клонките са плоско облистени, покрити отгоре и отдолу с люсповидни, плоски, а по ръба с тясно лодковидни и заострени дребни листа.

Използваема част. Младите клонки с листата, брани през време на цъфтежа – април-май. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса по Целзий. Изсушената билка има сивозелен цвят на листата и сивокафяв на клончетата, смолиста миризма и горчив вкус.

Химичен състав. Етерично масло, смолисти вещества, танини, витамин С и др.

Действие и приложение. Притежава външно дразнещо действие. Под формата на мехлеми или тинктури билката се прилага за мазане при болки в жлъчката, старчески артрит, мускулен ревматизъм, лумбаго. Във вид на прах се използва за посипване на брадавици, а накисната (1:10) в силна ракия – за мазане на брадавици.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се вари в 0,5 л вода 10мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 ракиена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!