БОБ нисък, неувивен боб Phaseolus vulgaris (L.) Savi var. nana Ach.

 

Сем. Бобови – Leguminosae

 

Разпространение. Култивира се из цялата страна. У нас идва от Южна Америка.

Описание. Едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца.плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или друг цвят бъбрековидни семена.

Използваема част. Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване – през юли-септември.събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаволигав вкус.

Химичен състав. Съдържат инсулиноподобното вещество аргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин, холин, триптофан, белтъчни вещества, силициева киселина, танини, витамин С, около 40 процента хемицелулоза и др.

Лечебно действие и приложение. Бобовите чушки понижоват количеството на захарта в кръвта, действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища, при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания – възпаление на обвивката на сърцето и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци.

В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.

Начин на употреба. 3 супени лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 мин в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

БЛЯН, попадийка, бленика, буника – Hyoscyamus niger L.

Сем. Картофови – Solanaceae

 

Разпространение. По буренливите места и край пътищата из цялата страна.

Описание. Едно или две- до многогодишно растение, лепкаво и неприятно миришещо с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли. Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото и неговите разклонения. Те са с високо гърневидна 5-делна чашка и фуниевидно 5-листно жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни грапави семена.

Използваема част. Листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа – юни-септември. Откъснатите листа се сушат на сянка или в сушилня при 40 градуса температура. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се измиват!

Химичен състав. Алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин. Гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин. Съдържат още восъкообразно вещество, смолисто вещество и др. семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.

Лечебно действие и приложение. Билката притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие, предизвиква намалени на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.

            В българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревматизъм, парализи, главоболие, възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др. външно за жабурене при зъбобол. Настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използва за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра.

Начин на употреба.1 чаена лъжичка от листата с киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под лекарски контрол! РАСТЕНИЕТО Е СИЛНО ОТРОВНО!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

БЛАТЕН АИР, акорус, ароматна тръстика – Acorus calamusL.

 

Сем. Змиярникови – Araceae

 

Разпространение. Среща се като подивяло растение из мочурливите места кра реките в Софийско и Казанлъшко. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в атлантическите части на Северна Америка.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо да 150 см, с пълзящо, дълго и дебело, разклонено коренище, което отвън е кафяво, а отвътре бяло с розов оттенък. Цветовете са жълтозелени с прост 6-делен околоцветни и са събрани в гъсти, дълги до 12 см кочаноподобни съцветия,, които са разположени поединично отстрани на всяко стъбло и са обвити от покривен лист, който изглежда като продължение на самото стъбло. Има приятна миризма.

Използваема част. Коренищата, които се вадят рано напролет – април-май, или през есента – септември-октомври. След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10 см дълги и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка  е бледожълта отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив вкус.

Химичен състав. Етерично масло, което се състои от кариофилен, куркумен, изоакорон, гвайен. В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. в листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.

Лечебно действие и приложение. Повишава възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането.

            Българската народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др. външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка нарязани коренища се киснат в 300 мл вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.за усилване растежа на косата 3 супени лъжци нарязани коренища се варят в 400 мл винен оцет 15 мин. С отварата вечер се правят фрикции.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

БЛАТЕН ТЪЖНИК, Брестолистно отвратниче – Filipendula ulmaria

Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Разпространение. Край изворите и потоците, по замочурените ливади и тресавищата на всички наши планини.

Описание. Многогодишно, тревисто растение, високо до метър и половина, с неразклонено или разклонено само в горната си част облистено стъбло и с пълзящо коренище. Цветовете му са бели до жълтеникавобели  са събрани в едри, приятно миришещи съцветия на върха на стъблото. Чашката е 5-делна, венчето 5-6-листно, а тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни, дребни орехчета. Медоносно растение.

Използваема част. Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа – юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Коренищата се вадят през есента – септември-октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Стръковете и коренищата съдържат гликозиди, които при хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини, естери на салициловата киселина, фосфор, витамин С, провитамин А, желязо, сяра и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно, противовъзпалително. Прилага се при ставните форми на ревматизма, при задръжка на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.

В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух и др.

Външно се прилага за промивка при бяло течение, при ухапване от насекоми и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете се и кснат в 0,5 литра гореща вода 1 час. Запарката се прецежда  исе пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 литра вода, но се варят 10 минути. Пие се по същия начин.

В нашата медицина се употребява  орехчето, наречено още клинава трева, отвратниче – Filipendula hexapetala L., което расте из поляните, ливадите и светлите храсталаци. То е високо 30-80 см тревисто растение с облистено главно в долната част стъбло и с многобройни приосновни, прекъснато нечифтоперести листа. Цветовете му са бели до бледорозови или кремави и са събрани във връхна сенниковидна метлица. Корените на орехчето са грудесто или вретеновидно задебелени. Употребява се при същите болести, както и за бани при ревматизъм.

 

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

БАЛКАНСКА ЧУБРИЦА, планинска чубрица, овчарска чубрица – Satureja Montana L.

 

Сем. Устноцветни – Labiatae

 

Разпространение. По сухите каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик.

Описание. Многогодишно тревисто растение с вдървеняващо в основата стъбло и изправени четириръбести цветоносни клонки, високи до 30 см, обикновено окосмени само по две срещуположни страни. Листата са тясно ланцетни, до 3 см дълги, голи или покрити с прозрачни точковидни жлези по ръба. Цветовете са бели или виолетоворозови, двуустни и са събрани по 3-5 на обща дръжка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.

Използваема част. Надземната част, брана преди, през време и след цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и парлив вкус. Съхранява се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. До 2 процента етерично масло, слуз, витамин С, танини и др.

Лечебно действие и приложение. Билката стимулира стомашната и чревната дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против повръщане, в някои случаи на бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести.

            Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.

Начин на употреба.

2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час.пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

            Същото лечебно действие има културната чубрица (Satureja hortensis L.), която се отглежда в цялата страна като растение за подправка. Използва се както планинската чубрица.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

  • Жълта комунига, едър звездел, жълто биле, медовен трилистник — Melilotus officinalis (L.) Lam.

    Жълта комунига, едър звездел, жълто биле, медовен трилистник — Melilotus officinalis (L.) Lam. Сем . Бобови — Leguminosae Р а з п...

    Read more...

  • Жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд — Laburnum anagyroides Medic.

    Жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд — Laburnum anagyroides Medic. Сем . Бобови — Legum inosae Р а з п р о с т р а н е н и е ....

    Read more...

  • Жълт смил, смин, старо цвете, сухо цвете — Helichrysum arenarium L. D.C.

    Жълт смил, смин, старо цвете, сухо цвете — Helichrysum arenarium L. D.C. Сем . Сложноцветни — Compositae   Р а з п р о с т р а н...

    Read more...

  • Жълт кантарион, звъника, калъчово, кърски чай, сечено биле, шуплек, пепешница, яневички, яньовче — Hypericum perforatum L.

    Жълт кантарион, звъника, калъчово, кърски чай, сечено биле, шуплек, пепешница, яневички, яньовче — Hypericum perforatum...

    Read more...