Категория: Билки

Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник — Valeriana officinalis L.

С е м . Д и л я н к о в и — V alerian aceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сенчестите и влажните места из горите и храсталаците в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, набраздено, кухо стъбло, стигащо до 1,5 м, и късо коренище с многобройни светлокафяви нишковидни корени, излъчващи силна характерна миризма. Листата са нечифтоперести, с 5 до 11 чифта яйцевидно ланцетни, едро назъбени листчета. Цветовете са светлорозови до бели и са събрани в сложни полусенниковидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Цъфти през юни-юли.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Коренищата с корените, които се вадят през есента, когато стъблата увехнат, или рано напролет — през март-април. Извадените коренища с корените след почист­ването се сортират, по-едрите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Изсушепата билка има светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 16%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи проветриви поме­щения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло (състои се от валериано-борнеолов естер, изовалерианова киселина, борнеол, 1-мир-тенол, 1-камфен, а-пинен, d-терпинеол, 1-лимонен, борнеолов естер на мравчената, оцетната и маслената киселина и др.), алка­лоидите валерин, хатинин (с противомикробно действие), гликозида валерид, дъбилни вещества, органични киселини, смолисти вещества, а-метилпирилкетон и др.
 Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Притежава нервоуспокоително действие, преодолява спазмите на гладката мускулатура и регулира срдечнат а дейност . Прилага се при въз­будена нервна систем , нервна преумора , нарушение в сърдечния ритъм (главно от нервен произход), при стомашни и чревни болки, климактерични смущения и др.
В българската народна медицина дилянката се препоръчва и при главоболие, безсъние, епилепсия, гуша, виене на свят, високо кръвно налягане, нервни припадъци, хистерия и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 чаена лъжичка от билката се залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.

Категория: Билки

Гърбач, сърмашик — Periploca graeca L.

Сем. Устрелови — Asclepiadaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из крайречните храсталаци и гори по черноморското крайбрежие, в Югоизточна България, Тракийската низина, южната част на Струмската долина и на дунавския остро а Гаргалъка при Силистра.
О п и с а н и е . Увивен храст с целокрайни, лъскави срещупо­ложни листа. Цветовете са едри, отвън зеленикави, отвътре кафяви, събрани в редкоцветни полусенници. Плодът е във вид на двойна дълга „чушка“ с многобройни семена, снабдени с хвърчилка.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Кората и семената. Кората се бели през март-май, като се нарязва на хоризонтални и след това на вертикални ивици (бели се също кората и от младите клонки). Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената кора отвън е светлосива, отвътре жълтокафява, със слаба характерна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Семената се събират след узряването им. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените семена са
кафяви и набръчкани. Опаковат се в торби. Пазят се в сухи и про­ветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кората съдържа сърдечните гликозиди периплоцин, периплоцимарин, също така и 4-метоксисали-цилов алдехид и др. Съставът на семената още не е добре про­учен.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Увеличава силата на сърдечните съкращения, засилва кръвотока, успокоява дишането и подпомага пикочоотделянето. Действието на периплоцина наподобява действието на строфантина, но е по-краткотрайно. Екстракти от кората на растението се прилагат за лечение на сър­дечна недостатъчност с разстройство в кръвообращението. Българската народна медицина препоръчва гърбача още при главоболие, сърдечен задух, болести на бъбреците и пр.
 Н a ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от корите се киснат в 0,5 л вряла вода. След като изстине, запаркана се прецежда 8 се пие по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
Р а с т е н и е т о е о т р о в н о ! Д а се в з и м а п о д лекарски контрол!

Категория: Билки

Дива тиква, черен скребър — Bryonia alba L.

Сем. Тиквови — Cucurbitaceae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците край реките, по огради­те край и в селищата из цялата страна докъм 1000 м надм. височина.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с увивно, дълго до 4 м стъбло, снабдено с мустачки и с едър, месест, реповидно задебелен корен, който отвън е жълтеникав, а отвътре — бял. Листата са последователни, дълбоко длановидно врязани и едроназъбени, 5-делни, с дълги дръжки. Цветовете са еднополови, жълто-
зеленикави; мъжките са разположени в щитовидни гроздове, а жен­ските са по-дребни и са събрани в кичури. Плодът е сочна кълбеста ягода, отначало зеленикав, а при узряването черен, с 4—6 яйце­ видни семена. Растението цъфти през юни-юли.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Корените, които се вадят след узряването на плодовете — през август-ноември. Изкопаните ко­рени се изчистват, нарязват се напречно или надлъжно и се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е белезникава, с горчив вкус и без мирис. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозидите брионин, брионидин, брионицин и брионол, дъбилни вещества, смола, соли на ябълчевата киселина, фитостерин, захари, етерично масло и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката притежава болкоуспокояващо действие, повишава кръвното налягане и засилва сърдечната мускулатура. Освен това действува и като местен дразнител. Прилага се за успокояване на болките при по­дагра , ревматични полиартрита, междуребрени невралгии, както и пря плеврити, плевропневмонии, перитонит, при температурни и трескави състояния. Българската народна медицина препоръчва корените на дивата тиква още против повръщане, като слабително, при воднянка, магарешка кашлица, глисти, малария, мокър задух, ревматизъм, главоболие, грип, тифус,'епилепсия, парализи и др. Освен това пресни корени, счукани на каша и разбъркани с малко зехтин, могат да се използуват външно за налагане при подути жлези, плеврит и невралгия. Настойка на сухи корени ц спирт 1:10 се прилага за ма­зане при ревматизъм, лумбаго, краста, изгаряния. Във ветеринар­ната медицина счукани пресни корени се добавят в храната на свинете против болестта гърлица.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка счукани сухи корени се варят в 600 мл вода. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
    Внимание, растението е о т р о в н о ! Д а се взима под лекарски контрол!

Категория: Билки

Гръмотрън полски, кокоши трън, коловоз, шилдбод, сахатче, трънлив троскот, милобод — Ononis arvensis L. (О. hircina Jacq.)
Сем. Бобови — Leguminosae

Р а з п р о с т р а н е н и е. По сухите тревисти и песъчливи места, по бреговете на реките и в храсталаците из цялата страна до към 1000 м надм. височина.

О п и с а н и е . Многогодишно тревисто до полухрастовидно растение, стигащо на височина до 60 см, с разклонено бодливо стъб­ло и късо кафяво или черно многоглаво коренище, продължаващо в дълъг до 50 см слабо разклонен осев- корен. Долните листа са тридедни, връхните — прости, остро назъбени, продълговато елип­тични, жлезисто окосмени; двете странични листчета на триделните листа почти приседнали, средното с дълга дръжка. Цветовете са розовочервсни, рядко бели, с къси дръжки, разположени най-често по два в пазвите на листата и групирани в овални класовидни съцветия. Цъфти през юни-август. Медоносно растение.

И з п о л з в а е ма част. Корените се вадят преди цъфтежа — април-май, -или през есента, след узряването на плодо­вете — през септември-октомври. Те се вадят лесно след дъжд, когато без особена трудност се изскубват от почвата. След измиване и почистване се сушат бързо на сянка или в сушилня при t° до 50°С. Изсушените корени отвън са сивокафяви, а отвътре — бледожълти, с характерна миризма и блудкаво парлив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби или бали. Запазва се в сенчести и проветриви помещения: Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозидите ононин, ононид и оноспин, а-оноцерин, онон, лимонена киселина, дъбилни вещества, малко количество етерично масло и мазнини, фитостерин, неу­толен сапонин и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Гръмотрънът прит еж ава силно пикочогонно дейст вие. Прилага се главно при заболявания, протичащи със застой на течности в организма, при възпаление на бъбреците, сърдечна недостатъчност, отоци от раз­личен произход, затлъстяване, а също и при възпаление на пикоч­ните пътища, камъни в бъбреците, бяло течение, ревматизъм, камъни в жлъчката и др.     В българската народна медицина гръмотрънът се прилага още при безплодие, кожни обриви, подагра, шипове, хемороиди, затруд­нено уриниране, кръвопикане и др. Във ветеринарната медицина се употребява цялото растение при стомашни разстройства по доби­тъка.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица нарязани корен, се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.