Категория: Билки

Върбинка — Verbena officinalis L.

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътища, из буренливи места, в ливади и речни долини, а също като плевел из окопните култури.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с разклонено и високо до 100 см четириръбесто стъбло. Листата са срещупо­ложни, долните с дръжки, пересто нарязани, средните са триразделни, едро назъбени, а горните—цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са розови или светлолилави, почти двуустни, събрани на върха на стъблото и по върховете на неговите разклонения в класовидни съцветия.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при jt° до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозиди, вербеналин и вербенин, .малко етерично масло, алкалоид, горчиво вещество, слуз, танини, инвертин, емулсии и др.

 Л е ч е б н о . д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Върбинката е често употребявана билка при много заболявания.Тя притежава главно нервоуспокоително, общоукрепващо и

противо температурно действие. Прилага се при простуда, отпадналост , умора (нервна и физическа), при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др. Българската народна медицина препоръчва върбинката още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в оцет, се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода,—за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, също за гаргара при лош дъх на устата.
Н а ч и н на у п о т р е б а . 2 супени лъжици нарязани стръкове се варят 5 мин. в 0,5 л вода. След като отварата изстине, прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Категория: Билки

Вълнест напръстник

Семейство Живеничеви

Разпространение. Из цялата страна. По сухите каменисти склонове и тревистите места из храсталаците, главно в по-ниските части, но се изкачва и до 1400 м надморска височина.

Описание. Двегодишно или многогодишно тревисто растние с право, неразклонено червеникаво гъсто облистено стъбло, високо най-често 40-60 см. Листата са последователни, продълговато ланцетни, приседнали, окосмени само по ръба, целокрайни или с единични зъбци. Цветовете са сивобелезникави или нечисто жълтникави, изпъстрени с виолетови жилки, двуустни и са събрани в гъсти гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Оста на съцветието, цветните дръжки, чашките на цветовете, както и прицветниците, са вълнесто окосмени, откъдето произлиза и името на растението.

Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа - юни-август. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 55 градуса, за да се избегне разлагането на съдържащите се в тях гликозиди.. Изсушената билка е със синкавозелен цвят, с виолетов оттенък, слабо дразнеща миризма и слабо горчив вкус. Пази се на сухо и проветриво.

Химичен състав. Сърдечно действащи гликозиди, гитоксин, ацетилгитоксин, дигоксин, лантозид Д, лантозид Е, строспезид, одорозид, хиторин, гликохиторин, веродоксин, гликоверодоксин и др.

Лечебно действие и приложение. Вълнестният напръстник е класическо средство за лекуване на сърдечна недостатъчност. Той засилва работоспособността на сърдечния мускул, регулира неговия ритъм, дества пикочогонно.

Българската народна медицина препоръчва билката при скрофули, болки в стомаха и червата, воднянка, задух, маточни кръвоизливи и др. Поради отровността й и способността да се натрупва в организма употребата трябва да става само под лекарски контрол!

Подобно химично съдържание и сходно лечебно действие имат също листата на жълтия напръстник. Той е широко разпространен из горите и храсталаците, в сенчестите и тревисти места главно в предпланинските и планинските райони, където се изкачва и над 1500 м надморска височина.

Информацията в сайта има познавателна насоченост за свойствата и употребата на лечебни билки, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

 Вълча ябълка, ябълчина — Aristolochia clematitis L.

Р а з п р о с т р а н е н и е . Край пътищата и оградите, из затревените места и храсталаците, а също като плевел из окопните култури, лозята и др. в цялата страна докъм 700 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с право, на­браздено, високо до 40—60 (100) см голо стъбло и късо пълзящо коренище. Листата са сърцевидно яйцевидни, целокрайни, последо­вателни. Цветовете са жълтозеленикави, събрани по няколко в паз­вите на листата, с гол тръбест, в основата мехуресто подут, а на върха
езичесто удължен околоцветник. Плодът е крушовидна 6-гнездна кутийка, изпълнена с дребни семена.

И з п о л з в а е м а ч а с т . Коренищата на растението, а също и надземната част. Коренищата се вадят след узряването на семената — през август-септември. Сушат се на сянка или в су­шилня при t° до 40°С. Допустима влажност 11%. Опаковат се в торби. Надземната част се бере през време на цъфтежа — май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в бали. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Коренищата съдържат алкалоидите ристолохин и магнофлорин, етерично масло, горчиви и дъбилни вещества, аристолохиева и нораристолохиева киселина. В листата са открити аристолохин, аристолохиева киселина, етерично масло, санонини, органични киселини. Семената съдържат аристолохин, аристолохиева киселина и мазнини.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Установено е, че съдържащият се в растението аристолохин увеличава силата на сърдечните съкращения, разширява кръвоносните съдове. Има пикочогонно действие и понижава силата на маточните съкращения. По тези съображения растението се препоръчва за лечение на първите
стадии на хипертоничната болест (повишено кръвно налягане), при воднянка, като средство за заздравяване на рани. Българската народна медицина препоръчва коренищата и над­земната част на вълчата ябълка още при треска, ревматизъм, по­дагра, скрофули, запек, за засилване на матката, кашлица, начална туберкулоза и др. Външно те са добро средство за промивки на рани при ухапване от отровна змия и насекоми, за лапи при гнойни рани, екземи и др. Настойката от семената на растението се изпол­зува за регулиране на сърдечния ритъм — увеличава амплитудата на сърдечните съкращения.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка от коренищата или надземната част се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
О т р о в н о ! Д а се в з и м а по л е к а р с к о п р е д п и ­с а н и е!

Категория: Билки

Вратига, оборчлива билка - Tanacetum vulgare L.

Семейство Сложноцветни

Разпространение. Из цялата страна край сипеите, пътищата, реките, из тревистите и по-скалистите места до 1200 м надморска височина.

Описание. Многогодишно слабоокосмено или голо тревисто растениес разклонено в горната част стъбло, високо до 1,5 м и с хоризонтално, многоглаво коренище. Листата са с елиптични очертания, долните с дръжки, пересто наделени и с пересто насечени делчета, а горните - приседнали, просто перести, едро назъбени. Цветните кошнички жълти, без периферни езичести цветове и са събрани в едри щитовидни съцвтия. Цялото растение излъчва силна, характерна миризма.

Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа - юни-септември. Реже се с нож или ножица на 20 см от върха на растението. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят на стръковете и жълт на цветните кошнички, с характерна миризма и горчив вкус. Запазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Етерично масло, алкалоиди, дъбилни вещества, флавоноиди, горчиво вещество танацетин, органични киселини и др.

Лечебно действие и приложение. Има добро противоглистно действие, освен това действа абортивно, болкоуспокояващо. Прилага се против глисти - острици и оксиури, при колики и газове в червата, запек, стомашни болки. Особеено добро деййствие оказва при ревматични и други болки в ставите.

В българската народна медицина вратигата се употребява още при заболяавне на черния дроб и жлъчката, при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при бяло теечение, главоболие, хистерия, болезнена и нередовна менструация. Външно се използва за мазане на косата при пърхот, за бани при ревматизъм. Изсушена и стрита на прах, вратигата се прилага срещу бълхи и дървеници.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. За глисти 1 супена лъжица смляна вратига се размесва със 100 гр мед и се взима на гладно по 1 супена лъжица през 2 часа, 3 пъъти дневно, след което се приема рициново масло. При тения към сместа се прибавя 1 супена лъжица смлени корени от мъжка папрат.

В големи дози растението е отровно!

Информацията в сайта има познавателна насоченост за свойствата и употребата на лечебни билки, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!