Категория: Билки

БЯЛ ОМАН, чернокос, оман – Inula helenium L.

Семейство Сложноцветни

Разпространение. По влажни и сенчести места из крайречните храсталаци и гори предимно в Източна България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1,5 м, разклонено само във връхната част стъбло, покрито с къси власинки. Коренището е месесто, често многоглаво и с многобройни грудковидно задебелени корени. Приосновните листа са с дълги дръжки, едри, продълговато елиптични, назъбени, а стъбловите са приседнали, към върха на стъблото постепенно издребняващи, яйцевидни до широко яйцевидно ланцетни, със сърцевидна, полуобхващаща стъблото основа, отгоре зелени, с редки къси власинки, отдолу сиви, меко влакнесто напластени. Цъфти през юли- август.

Използваема част. Коренищата с корените, които се вадят рано напролет- март, или късно през есента – октомври-ноември. Избират се само младите месести коренища. След като се измият, се нарязват  се сушат на сянка или в сушилня при 40 градуса температура. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре – беелезникави с кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът – възгорчив.

Химичен състав. Етерично масло, инулин, псевдоинулин, малки количества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила. Стръковете съдържат 3 процента етерично масло.

Лечебно деййствие. Билката има противокашлично и успокояващо лигавиците действие, потиска функцията на бронхиалните жлези. Прилага се при кашлица от различен произход, гастрити, язва, при заболявания на женските полови органи, като помощни средства при чернодробни и жлъчни страдания, хмороиди, краста.

Българската народна медицина препоръчва белия оман при главоболие, бяло течение, възпаление на простатната жлеза, задух, трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преждевременно раждане. Външно се използва за гаргара при зъбобол, гърлобол и др. ситно счукани коренища, смесени със зехтин в съотношение 1:10, се дават при копривна треска и краста. Във ветеринарната медицина оманът се използва като добавка към храната на добитъка за увеличаване на млечността.

Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани коренища се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В българската народна медицина се употребява и т.нар оманово вино за апетит. В 1 л червено вино се накисват 100 гр корени, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда и се пие по 1 кафена чашка (за деца 1 супена лъжица) преди ядене.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БЯЛ БОР, болика, червен бор, белок – Pinus silvestris L.

Семейство Борови

Разпространение. Главно из Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин. По-малко из Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово, Славянка, където образува чисти или смесени гори по южните, югозападните и западните им склонове, най-често между 1000 и 1200 м надморска височина.

Описание.Вечнозелено дърво, стигащо на височина 40 м и повече. Кората на възрастните дървета в долната частсивокафява до медночервена, напукана на неправилни плочки, към върха и на по-дебелите клони жълтеникаво. До червенкавооранжева. Листата са игловидни и са разположени по два в късо влагалище върху скъсени клонки, до 7-8 см дълги, сивозелени. Мъжките шишарки са ресовидни. Женските шишарки са яйцевидно конични, сиви, разположени по върховете на младите клонки върху извити надолу дръжки.цъфти през май-юни.

Използваема част. Младите връхчена, брани през февруари-април. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса.

Химичен състав. Врхчетата съдържат до 30 процента етерично масло, смоли, минерални соли, витамини В, С, К, провитамин А, танини, горчиви вещества, пиникрин, пиницикрин и др.

Лечебно действие. Притежават отхрачващо и омекчаващо лигавицата свойство. Действат противовъзпалително, разтварящо пикочните камъни, и разширяващо кръвоносните съдове, пикочогонно. Прилагат се при болести на дихателните пътища, при простуда, ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, скорбут.

Българската народна медицина препорчва боровите връхчета и при задух, воднянка, скрофули, хемероиди, външно – за инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Втвърдената смола, взиманав доза колкото лещено зърно, действа добре при белодробен абсцес и хемороиди, а разтопена – при рани от обувки.

Начин на употреба. 100 гр борови връхчетасе варят в 2,5 л вода, докато остане 0,5 л. Отварата се прецежда и още докато е гореща, се добавя 250 гр небет-шекер, а като изстине – 250 гр мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Някои прибавят също и по 10 гр счукана канела, 5 гр карамфил и 1 индийско орехче.

Освен това настойката от листата на бора поради високото съдържание на витамин С може да се използва през зимата като добро витаминно средство ( 100 гр зелени листа се нарясват ситно, прибавя се 1 супена лъжица разредена солна киселина, която се купува от аптеката, и се киснат 2 дни в 2,5 л хладка вода. Настойката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка след ядене.)

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БЯЛ ИМЕЛ, клейник, кукувича плюнка, скребър емелика – Viscum album L.

Семейство Имелови

Разпространение. По клоните на овощните и други широколистни и иглолистни дървета найй-често в Източна България.

Описание. Малко, полупаразитно, вечнозелено храстче с почти сферична коронка, което се прикрепва към клоните на дървтата посредством кореноподобни образувания. Стъблото е голо, виловидно разклонено, както и клонките, членесто, високо до 50 см. Лисатта са бледозелени, кожести, срещуположни, обратно яйцевидно ланцетни до тясно ланцетни, приседнали по върховете на клонките. Двудомно растение. Цветовете са еднополови, събрани най-често до 3 заедно в основата между клонките. Плодът е кълбеста, сочна, едносеменна лъжлива ягода, голяма колкото грахово зърно, отначало зелена, след узряването бяла, прозрачна. Цъфти през март-април.

Използваема част. Младите клонки заедно с листата, и то на имела, който се развива по иглолистните дървета. Режат се на разстояние 25 см от върха през периодаот септември до март. След почистването се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушеният имел е със зеленожълтеникав цвят, без миризма и със слабо тръпчив вкус.

Химичен състав. Вискотоксин, висцин, холиноподобно вещество, норвискалбин, вискалбин, тирамин, инозит, урсон, мазнини, витамин С, провитамин А, смолисти и дъбилни вещества.

Лечебно действие. Белият имел притежава свойството да понижава чувствително кръвното налягане, да преодолява спастични състояния и да действа кръвоспиращо. Употребява се за лекуване на повишено кръвно налягане, атеросклероза, при болести на нервната система (помощно средство при някои форми на епилепсия). Имел, бран от бреза – детски спастични състояния, главоболие, невралгии, за лекуване на маточни кръвоизливи, продължителна и болезнена менструация, кръвотечение от носа.

В българската народна медицина имелът се употребява още при неволно треперене, болести на далака, за забременяване, за увеличаване на млякото у кърмачките. Плодовете на имела се взимат при виене на свят, магарешка кашлица, отоци и тумори.

Начин на употреба. 1 супена лъжица ситно нарязани клонки с листа се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Плодовете се взимат по 1-2 след ядене с вода. Поради отровността им обаче не е желателно да се взимат продължително време!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БУДАРИЦА, петлева глава, коноплика, петниста бударица – Galeopsis tetrahit L.

Семейство Устноцветни

 Разпространение. По затревените и каменливи места, а също като плевел из нивите и окопните култури в цялата страна.

Описание. Едногодишно тревисто растение с четириръбесто, окосмено стъбло, високо 20-40 см. Листата са срещуположни, долните яюцевидно ланцетни, в горната част на стъблото ланцетни, окосмени и назъбени. Цветовее са розовочервени или белезникави, с 5-делна тръбеста чашка и двуустно 5-листно венче. Плодът е сух, разпадащ се на 4 овални орехчета.

Използваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа – юли-септември. Сушат се на сянка или в сушилня на температура до 40 градуса. Изсушената билка има зелено оцветени листа и стъбло и бели или розови цветове. Тя е без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. До 10 процента силициева киселина, до 5 процента дъбилни вещества, сапонини, горчиво вещество, смола, мазнини, етерично масло, восък.

Лечебно действие. Действа отхрачващо и затягащо. Употребява се при кашлица, бронхит, бронхиален задух и др.

Българската народна медицина я препоръчва още при болести на далака, белодробна туберкулоза, злокачествена анемия.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят 5 мин в 0,5 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!