Категория: Билки

ВИШНЯ – Cerasus vulgaris Mill.

Семейство Розоцветни

 Разпространение. Култивирано растение из цяла България.

Описание. Високо до 6 м дърво с лъскава кора. Листата са тъмнозелени, кожести, назъбени, с прилистници и дълги дръжки. Цветовете са бели, с дълги дръжки, 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сочен, тъмночервен със сладко-кисел вкус. Медоносно растение.

Използваема част. Дръжките на зрелите плодове. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената билка е със светлокафявозелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Използват се още свежите плодове и костилките.

Химичен състав. Листата и плодните дръжки съдържат танини, лимонова киселина, декстроза, захароза, кверцетин, кумарин и др. плодовете – инвертна захар, азотни съединения, танини, свободни киселини, червено багрило, захароза, фермент оксидаза и др.

Лечебно действие и приложение. Дръжките на плодовете притежават много добро пикочогонно действие, а плодовете – слабително. Прилагат се при воднянка, камъни в бъбреците и пикочния мехур, диария, кашлица.

Българската народна медицина препоръчва дръжките на вишнята още при вода в коремната област, нередовна или изобилна менструация, трудно уриниране, полово безсилие, възпаление на простатната жлеза и др. плодовете действат добре при ревматизъм и подагра. Костилките, счукани на прах и взимани по 1 чаена лъжичка преди ядене 3 пъти дневно, са добро средство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при полово безсилие.

Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани плодни дръжки се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винане чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Категория: Билки

ВЕЛИКДЕНЧЕ лечебно, гергьовденче, превара – Veronika officinalis

Семейство Живеничеви

Разпространение. Из всички типове гори и в цяла България.

Описание. Многогодишно окосмено тревисто растение. Стъблото в основата пълзящо и вкореняващо се, разклонено, във връхната част възходящо, дълго до 30 см. Листата са срещуположни, назъбени, обратно яйцевидни или продълговати, стеснени при основата в къса дръжка. Цветовет са светлосини или бледолилави с дръжки, по-къси от чашките, и са събрани в многоцветни гроздовидни съцветия, които излизат обикновено от пазвата на единия от двата срещуположни листа. Всяко цветче се състоиот 4-листна чашка, 4-листно венче, 2 тичинки и един плодник. Плодът е двугнездна кутийка с много семена.

Използваема част. Стръковете, които се берат през време на цъфтежа – април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената билка е зелена, без миризма и с нагарчащ вкус.

Химичен състав. Етерично масло, гликозиди, сапонини, органични киселини, танини, горчиви вещества, следи от алкалоиди, витамин С, провитамин А и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа успокоително на възпалената лигавица на дихателните пътища, оказва дезинфекционно действие върху пикочните пътища и подобрява функциите на черния дроб. Прилага се при заболявания на дихателните органи, при болести на пикочо-половата система и в някои случаи при чернодробни страдания.

В българската народна медицина великденчето се употребява още при трудно уриниране, кръвопикане, кръвохрачене, дрезгав глас, умствена умора, запек, начална туберкулоза. Настойка от стръковете в зехтин 1:10 се прилага за мазане при гнойни рани, циреи, рани от изгоряно и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят 5 ми н 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

Ветрогон полски, бял трън, биволски трън -  Eryngium campestre L.

Семейство Сенникоцветни

Разпространение. По сухите тревисти и необработени места, из редките храсталаци и пасища в равнинните и предпланински райони на цяла България.

Описание. Многогодишно сивозелено, бодливо тревисто растение със силно разклонено стъбло, стигащо на височина до 40 см. Приосновните листа са триделни, с двойно или тройно насечен среден дял, силно бодливо назъбени, с дълга дръжка. Стъбловите листа са просто назъбени, бодливи и обхващат стъблото. Цветовете са бледозелени, събрани в сбити главички, които в основата имат обвивка от бодливи ланцетни листчета.

Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юни-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура около 50 градуса. Изсушената билка има синьозеленикав цвят. Тя е без мирис и с горчив вкус. Използват се също и корените, които се вадят рано напролет, през март-април, или есента, след узряването на плодовете – септември-октомври. Извадените корени след измиване се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса.

Химичен състав. Етерично масло, танини, сапонини и други неизследвани вещества.

Лечебно действие и приложение. Притежава спазмолитично, противоспастично и пикочогонно действие. Прилага се при кашлица (предимно магарешка), при заболяване на бъбреците и пикочните пътища, при полова слабост, възпаление на простатната жлеза и др. препоръчва се при възпаление на очите, възпаление на външното и средното ухо.

Българската народна медицина препоръчва надземната част и корените на ветрогона още при вода в коремната област, трудно уриниране, кожни болести, туберкулоза, гнойни катари в дихателните органи, скрофулоза и др. външно – за компреси при възпаление и гноене на очите, повишена чувствителност на очите към светлина и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете (или една супена лъжица от корените)се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БЯЛО ПОДЪБИЧЕ, бяла горчивка, бяла трева, мясълив бурен – Teucrium polium L.

Семейство Устноцветни

Разпространение. По сухите тревисти и каменливи припечни места из цяла България, но масово само в по-топлите й райони.

Описание. Многогодишно тревисто растение с лежащо или възходящо бяло вълнесто наплъстено четириръбесто стъбло, високо до 30 см. Листата са линейни, със закръглени зъбчета и подвити ръбове, също бяло вълнесто наплъстени. Цветовете са дребни, бели или кремави, по-рядко червеникави, събрани на върха на стъблото в почти кълбести, бяло вълнести съцветия.

Използваема част. Надземната част на растението – стръковете, които се берат през време на цъфтежа – май-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Неуточнени съставки, горчиви вещества, слуз, танини, смола, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа дезинфекционно и запичащо. Прилага се при хемороиди, диарии, болки в стомаха и червата.

Българската народна медицина препоръчва стръковете на бялото подъбиче още при възпаление на клепачите – за пиене и бани, и за жабурене при зъбобол. Във ветеринарната медицина се прилага под формата на лапи при чрвясали рани по добитъка.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла водаа и се оставят да киснат 1 час. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!