Категория: Билки

БОЖО ДЪРВО, западна туйя, мазия – Thuja occidentalis L.

Семейство Кипарисови

Разпространение. В парковете, градините и другаде като украсно дърво. Родината му е Северна Америка, където достига 20 м височина.

Описание. Еднодомно вечнозелено дърво с червеникава или сивокафява кора и тясна пирамидална корона. Клонките са плоско облистени, покрити отгоре и отдолу с люсповидни, плоски, а по ръба с тясно лодковидни и заострени дребни листа.

Използваема част. Младите клонки с листата, брани през време на цъфтежа – април-май. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса по Целзий. Изсушената билка има сивозелен цвят на листата и сивокафяв на клончетата, смолиста миризма и горчив вкус.

Химичен състав. Етерично масло, смолисти вещества, танини, витамин С и др.

Действие и приложение. Притежава външно дразнещо действие. Под формата на мехлеми или тинктури билката се прилага за мазане при болки в жлъчката, старчески артрит, мускулен ревматизъм, лумбаго. Във вид на прах се използва за посипване на брадавици, а накисната (1:10) в силна ракия – за мазане на брадавици.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се вари в 0,5 л вода 10мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 ракиена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БЛЯН, попадийка, бленика, буника – Hyoscyamus niger L.

Сем. Картофови – Solanaceae

Разпространение. По буренливите места и край пътищата из цялата страна.

Описание. Едно или две- до многогодишно растение, лепкаво и неприятно миришещо с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли. Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото и неговите разклонения. Те са с високо гърневидна 5-делна чашка и фуниевидно 5-листно жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни грапави семена.

Използваема част. Листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа – юни-септември. Откъснатите листа се сушат на сянка или в сушилня при 40 градуса температура. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се измиват!

Химичен състав. Алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин. Гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин. Съдържат още восъкообразно вещество, смолисто вещество и др. семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.

Лечебно действие и приложение. Билката притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие, предизвиква намалени на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.

            В българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревматизъм, парализи, главоболие, възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др. външно за жабурене при зъбобол. Настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използва за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра.

Начин на употреба.1 чаена лъжичка от листата с киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под лекарски контрол! РАСТЕНИЕТО Е СИЛНО ОТРОВНО!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БОБ нисък, неувивен боб – Phaseolus vulgaris (L.) Savi var. nana Ach.

Сем. Бобови – Leguminosae

Разпространение. Култивира се из цялата страна. У нас идва от Южна Америка.

Описание. Едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца.плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или друг цвят бъбрековидни семена.

Използваема част. Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване – през юли-септември.събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаволигав вкус.

Химичен състав. Съдържат инсулиноподобното вещество аргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин, холин, триптофан, белтъчни вещества, силициева киселина, танини, витамин С, около 40 процента хемицелулоза и др.

Лечебно действие и приложение. Бобовите чушки понижоват количеството на захарта в кръвта, действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища, при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания – възпаление на обвивката на сърцето и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци.

В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.

Начин на употреба. 3 супени лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 мин в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Категория: Билки

БЛАТЕН ТЪЖНИК, Брестолистно отвратниче – Filipendula ulmaria

Сем. Розоцветни – Rosaceae

Разпространение. Край изворите и потоците, по замочурените ливади и тресавищата на всички наши планини.

Описание. Многогодишно, тревисто растение, високо до метър и половина, с неразклонено или разклонено само в горната си част облистено стъбло и с пълзящо коренище. Цветовете му са бели до жълтеникавобели  са събрани в едри, приятно миришещи съцветия на върха на стъблото. Чашката е 5-делна, венчето 5-6-листно, а тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни, дребни орехчета. Медоносно растение.

Използваема част. Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа – юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Коренищата се вадят през есента – септември-октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват се и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Стръковете и коренищата съдържат гликозиди, които при хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини, естери на салициловата киселина, фосфор, витамин С, провитамин А, желязо, сяра и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно, противовъзпалително. Прилага се при ставните форми на ревматизма, при задръжка на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.

В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух и др.

Външно се прилага за промивка при бяло течение, при ухапване от насекоми и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете се и кснат в 0,5 литра гореща вода 1 час. Запарката се прецежда  исе пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 литра вода, но се варят 10 минути. Пие се по същия начин.

В нашата медицина се употребява  орехчето, наречено още клинава трева, отвратниче – Filipendula hexapetala L., което расте из поляните, ливадите и светлите храсталаци. То е високо 30-80 см тревисто растение с облистено главно в долната част стъбло и с многобройни приосновни, прекъснато нечифтоперести листа. Цветовете му са бели до бледорозови или кремави и са събрани във връхна сенниковидна метлица. Корените на орехчето са грудесто или вретеновидно задебелени. Употребява се при същите болести, както и за бани при ревматизъм.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!