Категория: Билки

БЯЛ БОР, болика, червен бор, белок – Pinus silvestris L.

Семейство Борови

Разпространение. Главно из Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин. По-малко из Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово, Славянка, където образува чисти или смесени гори по южните, югозападните и западните им склонове, най-често между 1000 и 1200 м надморска височина.

Описание.Вечнозелено дърво, стигащо на височина 40 м и повече. Кората на възрастните дървета в долната частсивокафява до медночервена, напукана на неправилни плочки, към върха и на по-дебелите клони жълтеникаво. До червенкавооранжева. Листата са игловидни и са разположени по два в късо влагалище върху скъсени клонки, до 7-8 см дълги, сивозелени. Мъжките шишарки са ресовидни. Женските шишарки са яйцевидно конични, сиви, разположени по върховете на младите клонки върху извити надолу дръжки.цъфти през май-юни.

Използваема част. Младите връхчена, брани през февруари-април. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса.

Химичен състав. Врхчетата съдържат до 30 процента етерично масло, смоли, минерални соли, витамини В, С, К, провитамин А, танини, горчиви вещества, пиникрин, пиницикрин и др.

Лечебно действие. Притежават отхрачващо и омекчаващо лигавицата свойство. Действат противовъзпалително, разтварящо пикочните камъни, и разширяващо кръвоносните съдове, пикочогонно. Прилагат се при болести на дихателните пътища, при простуда, ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, скорбут.

Българската народна медицина препорчва боровите връхчета и при задух, воднянка, скрофули, хемероиди, външно – за инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Втвърдената смола, взиманав доза колкото лещено зърно, действа добре при белодробен абсцес и хемороиди, а разтопена – при рани от обувки.

Начин на употреба. 100 гр борови връхчетасе варят в 2,5 л вода, докато остане 0,5 л. Отварата се прецежда и още докато е гореща, се добавя 250 гр небет-шекер, а като изстине – 250 гр мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Някои прибавят също и по 10 гр счукана канела, 5 гр карамфил и 1 индийско орехче.

Освен това настойката от листата на бора поради високото съдържание на витамин С може да се използва през зимата като добро витаминно средство ( 100 гр зелени листа се нарясват ситно, прибавя се 1 супена лъжица разредена солна киселина, която се купува от аптеката, и се киснат 2 дни в 2,5 л хладка вода. Настойката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка след ядене.)

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БРЯСТ, полски бряст – Ulmus minor Mill.

Семество Брястови

Разпространение. Из цялата страна ив смесените широколистни гори и по влажните крайрчни низини.

Описание. Разклонено, високо до 30 м дърво. Листата са двойно или тройно назъбени, несиметрични, отгоре голи, гладки или грапави, отдолу по-силно или по-слабо окосмени. Съцветията се развиват преди листата през март-април във вид на кичури. Цветовете са двуполови, със зеленикав 4-5 делен околоцветник, 4-5 тичинки и един плодник. Плодът е орехче, по ръба с ципеста крилатка.

Използваема част. Кората на младите клонки, която се бели напролет преди да започне сокодвижението. Суши се на сянка или в сушилня при темпратура до 40 градуса.

Химичен състав. Дъбилни вещества и неуточнени съставки. В листата е намерен бариев сулфат.

Лечебно действие и приложение. Притежава противодиарично, запичащо и кръвоспиращо действие. Прилага се за лечение на диария, кръвотечение, трипер, маточни кръвотечения. Външно за тампони при възпаление на пикочния мехур (цистит) и възпаление на матката (метрит).

Българската народна медицина препоръчва отвара от кората на бряста при кожни изриви, скрофули, болки в стомаха и червата. Външно – за компреси при гнойни рани, сухи лишеи, за лапи, против циреи и др.

Начин на употреба. 1 супена лъжица наситнени кори се варят 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БУДАРИЦА, петлева глава, коноплика, петниста бударица – Galeopsis tetrahit L.

Семейство Устноцветни

 Разпространение. По затревените и каменливи места, а също като плевел из нивите и окопните култури в цялата страна.

Описание. Едногодишно тревисто растение с четириръбесто, окосмено стъбло, високо 20-40 см. Листата са срещуположни, долните яюцевидно ланцетни, в горната част на стъблото ланцетни, окосмени и назъбени. Цветовее са розовочервени или белезникави, с 5-делна тръбеста чашка и двуустно 5-листно венче. Плодът е сух, разпадащ се на 4 овални орехчета.

Използваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа – юли-септември. Сушат се на сянка или в сушилня на температура до 40 градуса. Изсушената билка има зелено оцветени листа и стъбло и бели или розови цветове. Тя е без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. До 10 процента силициева киселина, до 5 процента дъбилни вещества, сапонини, горчиво вещество, смола, мазнини, етерично масло, восък.

Лечебно действие. Действа отхрачващо и затягащо. Употребява се при кашлица, бронхит, бронхиален задух и др.

Българската народна медицина я препоръчва още при болести на далака, белодробна туберкулоза, злокачествена анемия.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят 5 мин в 0,5 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Категория: Билки

БРЪШЛЯН – Hedera helix L.

Семейство Бръшлянови

Разпространение. Из горите и по влажните сенчести и каменисти места в цяла България до към 1000 м.н.в.

Описание. Силно разлонен храст с пълзящи или катерливи стъбла и клони, по които се развиват многобройни въздушни корени. Листата са вечнозелени, лъскави, кожести, яюцевидни, сърцевидни и длановидни. Цветовете са жълтозелени и са събрани в полуторчести гроздовидни съцветия. Плодовете са кълбести, след узряването черно-сини.

Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа – юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушени, те са зелени, без мирис и с горчив вкус.

Химичен състав. Сапонини, гликозида хедерин, холестерин, пектин, инозит, ябълчена и мравчена киселина.

Лечебно действие и приложение. Успокоява възпалените лигавици. Препоръчва се при хронични възпаления на слизестите обвивки в организма, туберкулоза, рахит. Притежава също така и затягащо, пикочогонно и съдоразширяващо (в малки дози) и съдосвиващо (в големи дози) действие. Прилага се при отоци с ревматичен произход, подагра, бяло течение, чернодробни и жлъчни заболявания, усилена менструация.

В българската народна медицина се прилага още при възпаление на далака, а отвара от плодовете – като слабително. Външно се прпоръчва за лапи при изгорено, за промивки при възпаление на очите.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се вари 10 мин в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневни преди ядене.

Внимание отровно!

Информацията в сайта има познавателна насоченост, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!