Home
Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух
- Категория: статии
Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух
Сърдечната недостатъчност е заболяване, което започва бавно и прогресира постепенно. Умората и задъхването при усилие са най-честите признаци. Сърцето е помпа, която разпределя кръвта в тялото. Когато кръвният поток стане недостатъчен, тялото и особено мускулите и основните жизнено важни органи не получават достатъчен приток на кръв, което води до недостиг на кислород и хранителни вещества – така наречената сърдечна недостатъчност. Появата на болка в гърдите при усилие може да се дължи на сърдечна недостатъчност. Оттичането на краката и глезените може да бъде един от първите признаци на сърдечна недостатъчност.
В началния етап, в който отделните части на тялото не получават достатъчно кръв, се задействат компенсаторни механизми:
- увеличават се стресовите хормони
- сърдечният ритъм се ускорява
- кръвоносните съдове се стесняват
- кръвта не достига до някои тъкани и органи
- тялото задържа натрия и течностите, за да поддържа обема на кръвта в кръвоносната система
Всички тези промени помагат на сърцето да доставя сравнително оптимални нива кръв до тъканите и органите. В дългосрочен план обаче, тези компенсаторни механизми не могат да насмогнат и сърцето все повече отслабва.
В началото сърдечната недостатъчност засяга само едната половина от сърцето. Ако засегне лявата половина на сърдечния мускул, кръвта се блокира в белите дробове, което води до задух и кашлица. При засегната дясна половина, кръвта се задържа в тъканите и в резултат се появяват отоци по тялото.
Наличието на сърдечна недостатъчност води до две основни нарушения:
- недостиг на кислород в тъканите и органите
- натрупване на течности в белите дробове и тъканите
- Една от най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, за да се намали рискът от усложнения, са промените в храненето, включително ограничаване приема на алкохол и на сол. Доказано е, че преминаването към здравословна диета подпомага фармацевтичното лечение и предпазва сърцето от последващи увреждания.
-
Важно е да се знае, че понижаването на теглото също играе първостепенна роля за контрола над заболяването – с редуцирането на излишните килограми, се намалява и напрежението върху сърдечния мускул и се забавя прогресията на заболяването.
-
За да се лекува застойната сърдечна недостатъчност се следват три основни принципа:
Етиологично лечение (таргет са причините за развитие на заболяването), отстраняване на провокиращите състоянието фактори и контрол на симптомите на заболяването. Водещо е етиологичното лечение особено, когато се отнася за клапен порок или коригируеми състояния, като анемия или тиреотоксикоза.
За подобряване на качеството на живот се провежда ежедневно симптоматично лечение. Първа стъпка в лечебните мероприятия са промените в стила на живот - ограничава се физическата активност, преминава се към нискосолева диета и ограничаване на обема на поеманите течности, особено в напредналите стадии.
Медикаментозното лечение е средство на избор в по-напредналите етапи на състоянието. Диуретиците са значителен елемент от терапевтичния план на тези болни. Те увеличават отделянето на натрий и вода и с това намаляват обема на циркулиращата кръв и съответно натоварването на сърцето. Използват се бримкови и тиазидни диуретици.
Други важни лекарства са АСЕ- инхибиторите. Ползата им се крие в това, че те разширяват съдовете и намаляват прогресията на това заболяване.
Бета-блокерите са особено полезни при болни с прекаран миокарден инфаркт. Сърдечните гликозиди са средство на избор при пациенти със изявени симптоми и особено придружаващо предсърдно мъждене. Тези медикаменти увеличават сърдечния контрактилитет и подобряват работата на сърцето. Вазодилататори – изосирбид динитрат и други нитрати намаляват венозния спазъм, а с това и претоварването на сърцето и белодробния застой. Кислород се прилага особено при обостряне на симптомите.
Дюля — Cydonia vulgaris Pers.
- Категория: Билки
Дюля — Cydonia vulgaris Pers.
Сем . Розоцветни — Rosaceae
Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се навсякъде у нас. Някъде подивява. Отечеството й е Западна Азия.
О п и с а н и е . Силно разклонено овощно дърво, стигащо на височина до 5 м. Листата са яйцевидни, целокрайни, с къса дръжка от долната страна сивобяло наплъстени, а отгоре тъмнозелени. Цветовете единични, едри, бледорозови, с 5-листна чашка, 5-листно венче, многобройни тичинки и долен 5-гнезден яйчник, обхванат от разрасналото се цветно легло, което след оплождането нараства и се превръща в полулъжлив плод. Плодовете са едри, покрити с ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Семената на узрелите плодове. Изваденото семе се суши на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Допустима влажност 13%. Опакова се в торби. Пази се в сухи в проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Семената съдържат значително количество слузно вещество (състоящо се от метилирани уронови киселини, уронова киселина и ксилоза), гликозида амигдалин, мазнини, протеини, емулзин, танини, фосфорна киселина и др. Зрелите плодове съдържат захари, дъбилни вещества, протопектини, плодови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа енантово-етилов и пеларгоново-етилов естер, на които се дължи характерната миризма на дюлята.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Плодовете притежават запичащо действие, а семената — противовъзпалително. Прилагат се за лечение при диарии, възпаления на тънкит е черва, кръ вохрачен е и бяло течение. Българската народна медицина препоръчва семената на дюлята при кашлица (особено при децата), бронхит, задух, язва в стомаха и дванадесетопръстника и др., а външно — за компреси при изгорено, напукани устни, напукани зърна на гърдите у кърмачките, кожни възпаления и др. Отварата от кората на плодовете се използува за жабурене за заякчаване на венците. Плодовете се дават при диария и възпаление на тънките черва. Мъхът от плодовете има кръвоспиращо действие.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 кафена лъжичка цели семена се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Подсладената с мед или с небет шекер запарка се пие по 1 кафена чашка 4 пъти дневно при всички видове кашлица.
Дрян — Cornus mas L.
- Категория: Билки
Дрян — Cornus mas L.
Сем . Дрянови — Сотасеае
Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони на страната до 1500 м надм. височина.
О п и с а н и е . Ниско дърво или храст с кафенозеленикави клони. Листата са срещуположни, яйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 4 тичинки. Плодовете са червени, продълговати, месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Цъфти през февруари-март.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Плодовете, брани след пълното я м узряване (когато станат.червени), през август-октомври. Те се държат да омекнат, след което се сушат на сянка или в сушилня при t° до 70°С. Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Пазят се; в сухо и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л р ж е н и е . Дренките действуват занпчащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна т еска и др. В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха й червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки — при блатна треска и за жабурене при болки във венците.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 50 г дренки се варят 15 мин. в 1 л вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти .дневно или се използува за жабурене.
Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)
- Категория: Билки
Драка, чилия — Paliurus spina-chrisii Mill. (Р. aculeatus Lam.)
Сем . Зърнастецови
Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухите тревисти и каменливи места, в храсталаците и из горските поляни, в по-топлите части на страната.
О п и с а н и е . Силно бодлив храст, стигащ на височина до 3 м. Листата са последователни, елиптични до яйцевидни, лъскави, а прилистниците са превърнати в твърди, закривени шипове. Цветовете са жълтозелени, двуполови, с 5-делна чашка, 5-листно венче. 5 тичинки и 2—3 стълбчета; събрани са в гроздовидни съцветия, които се развиват в пазвите на листата на младите клонки. Плодът е суха и крилата кокичка с 3 гнезда, в които има по 1 семе. Цъфти през май-юни.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Плодовете, брани през есента — август-септември. Берат се, като се очукват с пръчка. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените плодове са със светлокафяв цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неуточнен.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката действа затягащо, дезинфекционно и откашлящо. Българската народна медицина препоръчва плодовете на драката при обикновена и магарешка кашлица, диария, дизентерия, екзема, задух и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . ' ! супена лъжица плодове се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Или 1 чаена лъжичка плодове се варят в 250 мл вода. Пие се като топъл чай, подсладен с мед или небет-шекер.
Страница 1 от 3