Home
Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух
- Категория: статии
Сърдечна недостатъчност, сърдечен задух
Сърдечната недостатъчност е заболяване, което започва бавно и прогресира постепенно. Умората и задъхването при усилие са най-честите признаци. Сърцето е помпа, която разпределя кръвта в тялото. Когато кръвният поток стане недостатъчен, тялото и особено мускулите и основните жизнено важни органи не получават достатъчен приток на кръв, което води до недостиг на кислород и хранителни вещества – така наречената сърдечна недостатъчност. Появата на болка в гърдите при усилие може да се дължи на сърдечна недостатъчност. Оттичането на краката и глезените може да бъде един от първите признаци на сърдечна недостатъчност.
В началния етап, в който отделните части на тялото не получават достатъчно кръв, се задействат компенсаторни механизми:
- увеличават се стресовите хормони
- сърдечният ритъм се ускорява
- кръвоносните съдове се стесняват
- кръвта не достига до някои тъкани и органи
- тялото задържа натрия и течностите, за да поддържа обема на кръвта в кръвоносната система
Всички тези промени помагат на сърцето да доставя сравнително оптимални нива кръв до тъканите и органите. В дългосрочен план обаче, тези компенсаторни механизми не могат да насмогнат и сърцето все повече отслабва.
В началото сърдечната недостатъчност засяга само едната половина от сърцето. Ако засегне лявата половина на сърдечния мускул, кръвта се блокира в белите дробове, което води до задух и кашлица. При засегната дясна половина, кръвта се задържа в тъканите и в резултат се появяват отоци по тялото.
Наличието на сърдечна недостатъчност води до две основни нарушения:
- недостиг на кислород в тъканите и органите
- натрупване на течности в белите дробове и тъканите
- Една от най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, за да се намали рискът от усложнения, са промените в храненето, включително ограничаване приема на алкохол и на сол. Доказано е, че преминаването към здравословна диета подпомага фармацевтичното лечение и предпазва сърцето от последващи увреждания.
-
Важно е да се знае, че понижаването на теглото също играе първостепенна роля за контрола над заболяването – с редуцирането на излишните килограми, се намалява и напрежението върху сърдечния мускул и се забавя прогресията на заболяването.
-
За да се лекува застойната сърдечна недостатъчност се следват три основни принципа:
Етиологично лечение (таргет са причините за развитие на заболяването), отстраняване на провокиращите състоянието фактори и контрол на симптомите на заболяването. Водещо е етиологичното лечение особено, когато се отнася за клапен порок или коригируеми състояния, като анемия или тиреотоксикоза.
За подобряване на качеството на живот се провежда ежедневно симптоматично лечение. Първа стъпка в лечебните мероприятия са промените в стила на живот - ограничава се физическата активност, преминава се към нискосолева диета и ограничаване на обема на поеманите течности, особено в напредналите стадии.
Медикаментозното лечение е средство на избор в по-напредналите етапи на състоянието. Диуретиците са значителен елемент от терапевтичния план на тези болни. Те увеличават отделянето на натрий и вода и с това намаляват обема на циркулиращата кръв и съответно натоварването на сърцето. Използват се бримкови и тиазидни диуретици.
Други важни лекарства са АСЕ- инхибиторите. Ползата им се крие в това, че те разширяват съдовете и намаляват прогресията на това заболяване.
Бета-блокерите са особено полезни при болни с прекаран миокарден инфаркт. Сърдечните гликозиди са средство на избор при пациенти със изявени симптоми и особено придружаващо предсърдно мъждене. Тези медикаменти увеличават сърдечния контрактилитет и подобряват работата на сърцето. Вазодилататори – изосирбид динитрат и други нитрати намаляват венозния спазъм, а с това и претоварването на сърцето и белодробния застой. Кислород се прилага особено при обостряне на симптомите.
Жълта комунига, едър звездел, жълто биле, медовен трилистник — Melilotus officinalis (L.) Lam.
- Категория: Билки
Жълта комунига, едър звездел, жълто биле, медовен трилистник — Melilotus officinalis (L.) Lam.
Сем . Бобови — Leguminosae
Р а з п р о с т р а н е н и е . По влажните тревисти места, из обработваемите земи, стърнищата, залежите край пътшцата из цялата страна докъм 1000 м надм. височина като плевелно растение.
О п и с а н и е . Двугодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо 0,40—1 (2) м. Листата са последователни, с елиптични, назъбени по ръба листчета, с дълги дръжки. Цветовете са жълти, събрани в няколко гроздовидни съцветия, които се развиват по върховете на стъблото и неговите странични разклонения. Плодът е боб с 1—4
зеленожълти семена. Медоносно растение.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Надземната част, брана през време на цъфтежа—юни-август (при брането да не се смесва с бялата комунига — M elilofus a lb u s Desr., — чиито цветове са бели. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е с приятна миризма (на кумарии), зелен цвят на листата и стъблото и жълт на цветовете, със солено-горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Кумария, кумаринова киселина, мелилотин, мелилотова киселина, гликозида мелилотозид, белтъчини, етерично масло, флавони, дъбилни и слузни вещества, смоли и др.
Лечебно действие и п р и л о ж е н и е . Билката притежава нервоуспокояващо и сънотворно действие. Освен това действа болкоуспонояващо и противоспастично. Прилага се при главоболие, неврастения, смущения в климактериума, при чревни болки. Особено добър ефект има при циреи и възпалителни процеси от различен произход.
В българската народна медицина комунигата се употребява още при задух, газове в червата, за увеличаване иа млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация и др. Външно комунигата се използва за налагане при възпаление на зърната у кърмачките, отоци вследствие на ухапване от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите, маточни отоци и др. Освен като лекарствено растение тя се употребява още в тютюневата, пивоварната и млекопреработвателната промишленост.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядеде 3 пъти дневно.
Жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд — Laburnum anagyroides Medic.
- Категория: Билки
Жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд — Laburnum anagyroides Medic.
Сем . Бобови — Legum inosae
Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се като украсно растение.
О п и с а н и е. Храст или малко дърво, стигащо на височина до към 7 м. Листата са тройни, без прилистницн. Цветовете са жълти, събрани във висящи гроздовидни съцветия. Плодът с тъмнокафяв сплеснат боб, койго съдържа до 8 семена. Цъфти през май-юни.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Семената. Събират се бобовете, докато още не са се разпукали. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. След това се изчукват, за да се отделят семената, които продължават да се сушат при същата температура. Изсушените семена са тъмнокафяви, без. мирис и с горчив вкус. Опаковат се в торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоида цитизин, холин, цистин, пектин, ензима уреаза, мазнини, танинн и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Семената действат възбуждащо на дишането, а също и на моторните нерви, които последствие парализират. Българската народна медицина препоръчва листата и семената прн бронхити, задух, болести на сърцето, конвулсии, при очни болееш и др. Сега растението се използва само във фармацевтичната промишленост.
О т р о в н о ! Да се взема под лекарски контрол!
Жълт смил, смин, старо цвете, сухо цвете — Helichrysum arenarium L. D.C.
- Категория: Билки
Жълт смил, смин, старо цвете, сухо цвете — Helichrysum arenarium L. D.C.
Сем . Сложноцветни — Compositae
Р а з п р о с т р а н е н и е . По черноморското крайбрежие — Варненско, Аврепското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър, в Провадийско, Шуменско, в Югоизточна България, а също в Кюстендилско на сухи песъчливи, каменисти и затревени места.
О п и с а н и е . Многогодишно сребристосиво окосмено тревисто растение с право или възходящо, високо 10—40 см стъбло и черно вдървеняло коренище. При основаита листата са продълговато-лопатовидни, стеснени в дръжка. Цветните кошнички са лимоненожълти до златисто или портокаловожълти.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40С. Изсушената билка е с яркожълт цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, флавони и флавонови гликозиди, стерини, горчиви вещества, танини, багрила, смола, каротин, витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е. Билката притежава пикочогонно и жлъчегонно действие. В българската народна медицина жълтият смил се употребява
при жълтеница, вода в коремната област, втвърдяване на черния дроб, кръвен застой в коремната област, глисти, шипове, невралгия, импотентност, рахит, тежко чуванс с шум в ушите, цироза на черния дроб, ревматизъм, ишиас, възпаление и пясък в жлъчката, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, ниско кръвно налягане, кръвохрачене, кожни болести и др. Външно - действа противонасекомно.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се кисне в 400 мл вряла вода 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Страница 1 от 4