Категория: Билки

Жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд — Laburnum anagyroides Medic.

Сем . Бобови — Legum inosae

Р а з п р о с т р а н е н и е . Отглежда се като украсно растение.

О п и с а н и е. Храст или малко дърво, стигащо на височина до към 7 м. Листата са тройни, без прилистницн. Цветовете са жълти, събрани във висящи гроздовидни съцветия. Плодът с тъмно­кафяв сплеснат боб, койго съдържа до 8 семена. Цъфти през май-юни.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Семената. Събират се бобовете, докато още не са се разпукали. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. След това се изчукват, за да се отделят семената, които продължават да се сушат при същата температура. Изсу­шените семена са тъмнокафяви, без. мирис и с горчив вкус. Опако­ват се в торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Алкалоида цитизин, холин, цистин, пектин, ензима уреаза, мазнини, танинн и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Семената действат възбуждащо на дишането, а също и на моторните нерви, които последствие парализират. Българската народна медицина препоръчва листата и семената прн бронхити, задух, болести на сърцето, конвулсии, при очни боле­еш и др. Сега растението се използва само във фармацевтичната промишленост.
О т р о в н о ! Да се взема под лекарски контрол!

Категория: Билки

Жълт кантарион, звъника, калъчово, кърски чай, сечено биле, шуплек, пепешница, яневички, яньовче — Hypericum perforatum L.

Р а з п р о с т р а н е н и е . По сухи и светли тревисти места, хра­сталаци и редки гори, а също из залежи и неорани ниви в цялата страна докъм 2000 м надм. височина.
О п и с а н и е . Многогодишно коренищно тревисто растение с право, кръгло или двуръбо голо, на върха разклонено стъбло, стигащо на височина до 1 м. Листата са срещуположни, приседнали, линейно елиптични до яйцевидни, целокрайни, с многобройни про­зрачни и по-редки черни точковидни жлези, в пазвите си със скъ­сени клонки. Цветовете са едри, жълти до оранжеви, събрани в щитовидни метличести съцветия. Те са с 5-делна чашка,.5-листно венче, напетнено с черни или червеникави точковидни и линейни жлези. Плодът е тригнездна, многосеменна кутийка, по която има оранжеви жлезисти мехурчета.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Стръковете, брани преди или през време на пълния цъфтеж — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушената билка има синкавозелени листа и жълти цветове, характерна миризма и тръпчиво-стипчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Билката съдържа хиперипин, псевдо-хиперицин.протопсеадохиперицищхиперикодехидродизнтрон, франгулаемодагаантранол, хиперозид, рутин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин, етерично масло, което се състОи от тсрпени и сесквитерпени, дъбилни Бещества главно пирокатехини, каротин, холин, следи от алкаловди, жълто багрило, витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Жълтият кантарион е една от най-употребяваните билки. Той, притежава противомикробио действие, улеснява зарастването на рани, дей­ства нервоуспокоително, пикочогонно, противоглистио. Прилага се при заболяване на храносмилателните органи (повишена кисе­линност на стомаха, стомашни язви, гастрит), при камъни в бъбре­ците и жлъчката. Българската народна медицина препоръчва стръковете на жъл­тия кантарион още при кръвохрачене, ревматизъм, хемороиди,
бяло течение, диария, неволно напикаване, изобилна менструация, туберкулоза и др. Цветовете или стръковете под формата на маслен извлек (киснати в зехтин—1:10 в продължение на 40 дни) се прилагат при рани от изгорено, язва в стомаха, циреи, за разтривка при на­търтено, навехнато, ревматизъм и др.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Категория: Билки

Жълт смил, смин, старо цвете, сухо цвете — Helichrysum arenarium L. D.C.

Сем . Сложноцветни — Compositae

Р а з п р о с т р а н е н и е . По черноморското крайбрежие — Вар­ненско, Аврепското плато, край Камчия, между Бургас и Несебър, в Провадийско, Шуменско, в Югоизточна България, а също в Кюстендилско на сухи песъчливи, каменисти и затревени места.
О п и с а н и е . Многогодишно сребристосиво окосмено тревисто растение с право или възходящо, високо 10—40 см стъбло и черно вдървеняло коренище. При основаита листата са продълговато-лопатовидни, стеснени в дръжка. Цветните кошнички са лимоненожълти до златисто или портокаловожълти.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа — юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40С. Изсушената билка е с яркожълт цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се на сухо, проветриво и сенчесто място.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Етерично масло, флавони и флавонови гликозиди, стерини, горчиви вещества, танини, багрила, смола, каротин, витамин С и др.
Л е ч е б н о  д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е. Билката притежава пикочогонно и жлъчегонно действие. В българската народна медицина жълтият смил се употребява
при жълтеница, вода в коремната област, втвърдяване на черния дроб, кръвен застой в коремната област, глисти, шипове, неврал­гия, импотентност, рахит, тежко чуванс с шум в ушите, цироза на черния дроб, ревматизъм, ишиас, възпаление и пясък в жлъчката, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, ниско кръвно налягане, кръвохрачене, кожни болести и др. Външно - действа противонасекомно.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 1 супена лъжица от билката се кисне в 400 мл вряла вода 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Категория: Билки

Жълт енчец, златна пръчица, горски енчец, златник — Solidago virga-aurea L .

Сем . Сложноцветни

Р а з п р о с т р а н е н и е . Из храсталаците и редките широко листни и иглолистни гори, по тревистите и скалистите места в цялата страна.
О п и с а н и е . Многогодишно тревисто растение с високо 30—100 см метличесто разклонено в горната си част стъбло. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, елип­тични, назъбени, а горните ланцетни, с къси дръжки или присед­нали. Цветовете (периферните са езичести, а вътрешните — тръбести) са златистожълти, събрани в съцветия кошнички, които са групирани на върха на стъблото в сложта мегличести съцветия.
И з п о л з в а е м а ч а с т . Стръковете, брани през време на цъфтежа — юлн-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и жълти цветни кошнички, без миризма и с горчив вкус. Допустима влаж­ност 12 % . Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Х и м и ч е н с ъ с т а в . Неизучени алкалоиди, сапонини, дъ­билни вещества, етерично масло, горчила, слуз, смоли, багрило, витамин С и др.
Л е ч е б н о д е й с т в и е и п р и л о ж е н и е . Билката притежава подчертано пикочогонно и зат ягащ о (противодиарично) действие. Прилага се при бъбречни ст радания (хронични нефрити, албумин, уремиен задух), при заст ой на течности в организма, увгличение на простатата, диарии, захарна болест, кръвохрачене и др.
Българската народна медицина препоръчва жълтия енчец при чернодробни заболявалия, незолио напиказане, силна и продължи­телна менструация и др. Външно билката се прилага под формата на запарка заедно с растението пст очарка ( N astu rtiu m officin alis R. Вг.) за жабурене при разклатени зъби. Пресни или изсушени листа се използват за налагане при гнойни рани. Във ветеринар­ната медицина отварата от растението се дава на животните при диария и трудно уриниране.
Н а ч и н н а у п о т р е б а . 2 супени лъжици от билката се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.