Вълнест напръстник

Семейство Живеничеви

Разпространение. Из цялата страна. По сухите каменисти склонове и тревистите места из храсталаците, главно в по-ниските части, но се изкачва и до 1400 м надморска височина.

Описание. Двегодишно или многогодишно тревисто растние с право, неразклонено червеникаво гъсто облистено стъбло, високо най-често 40-60 см. Листата са последователни, продълговато ланцетни, приседнали, окосмени само по ръба, целокрайни или с единични зъбци. Цветовете са сивобелезникави или нечисто жълтникави, изпъстрени с виолетови жилки, двуустни и са събрани в гъсти гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Оста на съцветието, цветните дръжки, чашките на цветовете, както и прицветниците, са вълнесто окосмени, откъдето произлиза и името на растението.

Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа - юни-август. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 55 градуса, за да се избегне разлагането на съдържащите се в тях гликозиди.. Изсушената билка е със синкавозелен цвят, с виолетов оттенък, слабо дразнеща миризма и слабо горчив вкус. Пази се на сухо и проветриво.

Химичен състав. Сърдечно действащи гликозиди, гитоксин, ацетилгитоксин, дигоксин, лантозид Д, лантозид Е, строспезид, одорозид, хиторин, гликохиторин, веродоксин, гликоверодоксин и др.

Лечебно действие и приложение. Вълнестният напръстник е класическо средство за лекуване на сърдечна недостатъчност. Той засилва работоспособността на сърдечния мускул, регулира неговия ритъм, дества пикочогонно.

Българската народна медицина препоръчва билката при скрофули, болки в стомаха и червата, воднянка, задух, маточни кръвоизливи и др. Поради отровността й и способността да се натрупва в организма употребата трябва да става само под лекарски контрол!

Подобно химично съдържание и сходно лечебно действие имат също листата на жълтия напръстник. Той е широко разпространен из горите и храсталаците, в сенчестите и тревисти места главно в предпланинските и планинските райони, където се изкачва и над 1500 м надморска височина.

valnesht naprastnik1

Информацията в сайта има познавателна насоченост за свойствата и употребата на лечебни билки, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

Вратига, оборчлива билка - Tanacetum vulgare L.

Семейство Сложноцветни

Разпространение. Из цялата страна край сипеите, пътищата, реките, из тревистите и по-скалистите места до 1200 м надморска височина.

Описание. Многогодишно слабоокосмено или голо тревисто растениес разклонено в горната част стъбло, високо до 1,5 м и с хоризонтално, многоглаво коренище. Листата са с елиптични очертания, долните с дръжки, пересто наделени и с пересто насечени делчета, а горните - приседнали, просто перести, едро назъбени. Цветните кошнички жълти, без периферни езичести цветове и са събрани в едри щитовидни съцвтия. Цялото растение излъчва силна, характерна миризма.

Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа - юни-септември. Реже се с нож или ножица на 20 см от върха на растението. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят на стръковете и жълт на цветните кошнички, с характерна миризма и горчив вкус. Запазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Етерично масло, алкалоиди, дъбилни вещества, флавоноиди, горчиво вещество танацетин, органични киселини и др.

Лечебно действие и приложение. Има добро противоглистно действие, освен това действа абортивно, болкоуспокояващо. Прилага се против глисти - острици и оксиури, при колики и газове в червата, запек, стомашни болки. Особеено добро деййствие оказва при ревматични и други болки в ставите.

В българската народна медицина вратигата се употребява още при заболяавне на черния дроб и жлъчката, при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при бяло теечение, главоболие, хистерия, болезнена и нередовна менструация. Външно се използва за мазане на косата при пърхот, за бани при ревматизъм. Изсушена и стрита на прах, вратигата се прилага срещу бълхи и дървеници.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. За глисти 1 супена лъжица смляна вратига се размесва със 100 гр мед и се взима на гладно по 1 супена лъжица през 2 часа, 3 пъъти дневно, след което се приема рициново масло. При тения към сместа се прибавя 1 супена лъжица смлени корени от мъжка папрат.

В големи дози растението е отровно!

vratiga1

Информацията в сайта има познавателна насоченост за свойствата и употребата на лечебни билки, без да претендира за медицинска такава. ВНИМАНИЕ и професионален контрол при употреба на ОТРОВНИ билки!

ВОЛСКИ ЕЗИК, еленов език – Phyllitis scolopendrium L.

Семейство Многоножкови

Разпространение. Из сенчестите и влажни гори и на каменисти и скалисти места в планинската част на Бъългария.

Описание. Многогодишна папрат с дълги 15-40 см линено езиковидни тъмнозелени кожести и лъскави листа със сърцевидна основа и леко вълновидни цели краища, излизащи на снопчета или почти розетковидно от върха на късо подземно коренище. Върху долната повърхност на листата от двете страни на средната жилка и косо спрямо нея се развиват спорангиите със спорите, посредством които волският език се размножава.

Използваема част. Листата, брани през май-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Неуточнен.

Лечебно действие и приложение. Билката действа отхрачващо, кръвоспиращо, подпомага заздравяването на рани. Прилага се при всички видове кашлица, кръвоизливи, чернодробни болести, гръдна жаба (ууспокова болките).

Българската народна медицина препоръчва волския език при болести на далака, воден плеврит, албумин, възпаление на бъбреците и др.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Черен бъз (Sambucus nigra)

Череният бъз представлява храст или ниско дърво, което принадлежи към семейство Мешковицови (Adoxaceae). Растението се нарича още с имената свирчовина, драмбъз, селешник, мимер.

Разпространение на черен бъз

Смята се, че черният бъз произхожда от Северна Европа и Северна Америка. Сега се среща из целия свят, включително Африка, Северна и Южна Америка, Европа и Западна Азия.

Селешникът предпочита влажни зони, но расте и в най-различни условия, включително сухи плодородните почви. Среща се в покрайнините на горите, шубраци, гъсталаци, крайпътни местности, ливади, ниви, брегове на реки и езера, блата и други зони  до 1500 м. надморска височина. Може да толерира морска експозиция и замърсяване на атмосферата.

Черният бъз се среща често и в крайградските квартали и по селските дворове. Вирее в слънчеви и сенчести места, из храсталаци и градини, покрай огради и често се използва като жив плет.

Цветовете и плодовете на черния бъз имат много сходно действие.
Черният бъз е широколистен храст или дърво, който се развива с бързи темпове (бързорастящ). Достига около 6-8 м. височина, рядко 10 метра. Стъблото и клоните са сиво-кафяви, с тънка, грапава кора. При младите дървета кората е светлокафява и гладка. При по-възрастните потъмнява и става надлъжно набраздена, с дълбоки лобове.

Сърцевината на дървесината е много мека и пореста. Тя лесно се избутва и от клоните се правят свирки и лули (виж "Интересно за черен бъз").

Кореновата система е плитка и силно разклонена.

Листата са сложни, перести. Подредени са в срещуположни двойки, достигащи 20-30 сантиметра дължина. Всеки лист се състои от 5 до 7 (рядко 9) листчета (петури), назъбени по края.

На цвят листата са тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу. Формата им е елипсовидна.

В края на есента листата окапват, но понякога се случва да изсъхнат на дървото и да презимуват там.

Миризмата на листата е особено неприятна и остра.

Черният бъз има нежни, жълтеникаво-бели (с цвят на слонова кост) цветове, които са събрани в сложни съцветия под формата на метлица. Всички цветчета (а по-късно и плодчетата) попадат в една равнина, поради което се казва, че съцветието е плоско.

Цветовете на черния бъз са изградени от 5 венчелистчета, изцяло разделени едно от друго, напълно разтворени, откриващи изцяло тичинките, които също са пет на брой. Плодникът е къс. Цветовете достигат 5-6 мм в диаметър, а цялото съцветие около 10-25 сантиметра.

Черния бъз цъфти през пролетта до есента. Цветята са хермафродитни. Опрашват се от пчели, мухи и други дребни насекоми. Цветчетата имат тежка, сладникава, слабо наркотична миризма.

На вкус цветчетата са горчиво-сладки.

На мястото на всяко едно цветче се развива малко плодче, достигащо 3-5 мм в диаметър. Отначало плодовете имат зеленикаво-червен цвят, който преминава през различни нюанси на червено-синьо-лилавото, докато достигне окончателният синьо-черен цвят на зрелия плод. Узряването на плодовете става в края на есента.

Плодовете са сочни, месести, с характерен аромат и кисел вкус.

Плодовете на черния бъз са сформирани във висящи клъстери, като това е най-лесно отличаващия го белег от бъзака, чиито плодчета растат изправени.

Използваема част на черен бъз

Използват се главно цветовете на черния бъз, като се берат през май-юни преди пълното им разцъфтяване; сушат се на сянка или в сушилня до 40 °С; от него се приготвят чайове, отвари, настойки, масла, мехлеми, кремове, тинктури, сиропи, елексири; плодовете - събирането на плодовете започва през първите есенни дни; берат се рано сутрин, само добре узрелите плодчета, тъй като неузрелите съдържат токсични цианогенни гликозиди; те се използват за храна, под формата на сладка и конфитюри, както и за приготвянето на сиропи, тинктури, еликсири, чайове, отвари, таблетки за смучене, бои и други; листата - намират приложение под различни форми, най-вече с терапевтична цел; корените на черния бъз, кората.



Химичен състав на черен бъз

Плодовете съдържат:

    провитамин А;
    багрила;
    каротин;
    витамини от групата В;
    ябълчена и винена киселина;
    желязо;
    захари;
    флавоноиди - антоцианиди, рутин;
    фолиева киселина;
    калий и други.

Цветовете съдържат:

    гликозиди;
    етерично масло;
    витамин С;
    дъбилни и слузещи вещества;
    смоли;
    органични киселини;
    следи от алкалоиди.

Лечебни свойства и приложение на черен бъз.
Благодарение високото съдържание на флавоноиди, плодовете действат общоукрепващо и имуностимулиращо, чрез увеличаване на белите кръвни клетки, противовъзпалителните вещества и цитокини. Черният бъз е сред най-често използваните имуностимулатори. Приемът на черен бъз подобрява отхрачването при възпаления на дихателните пътища. Понижава кръвното налягане и подпомага функцията на черния дроб. Продължителната употреба на бъзов цвят действа успокояващо върху нервната система. Всички части на черния бъз се използват с цел регулиране обмяната на веществата.

Черният бъз притежава основно:

    пикочогонно,
    потогонно,
    слабително,
    температуропонижаващо,
    антимикробно,
    противовъзпалително,
    имуностимулиращо,
    антитусивно (противокашлично),
    отхрачващо,
    антихистаминно,
    деконгестантно (отбъбващо),
    пречиства кръвта,
    жлъчегонно,
    стягащо,
    антиоксидантно,
    тонизиращо за сърдечно-съдовата, дихателната и лимфната система,
    аналгетично,
    успокояващо действие.
Черният бъз често се прилага при настинка, грип, бронхит и синузит
    грип,
    настинка,
    бронхит,
    синузит, които причиняват набъбване на лигавиците и образуване на секрети (слуз), които запушват носа и бронхите, затрудняват дишането и водят до усещане за тежест в гърдите. Той успокоява кашлицата и възпаленото гърло, спомага за елиминирането на секретите и подсилва организма, за да се справи с инфекцията.
Бъзът се прилага още и при: задух, пневмония, туберкулоза, хемороиди, затлъстяване, копривна треска, подагра, простатит, нефрит, цистит, воднянка, ушни и очни инфекции, херпес.

      Приложения на кората

Вътрешната част на кората се събира от млади дръвчета през есента, като се препоръчва да се изсуши на слънце. Тя е диуретик, силно очистително, а в по-големи количества действа като средство за повръщане. Използва за лечение на запек и артритни състояния.

Приготвена на мехлем, смесена с вазелин, тя се използва за лечение изгаряния, херпес, стари рани, кожни раздразнения и други.

      Приложения на листата

Листата на черния бъз може да се използват пресни и сушени

Листата могат да се използват както пресни, така и изсушени. За сушене те се събират в периоди на ясно време, през юни и юли.

Приети вътрешно листата действат успокояващо и като силно очистително, но са по-дразнещи от кората. Инфузия от листата се прилага при воднянка.

Листата имат потогонно, диуретично, отхрачващо, очистително и хемостатично действие (кръвоспиращо) при външна употреба.

Има данни за приложение на сокът от пресни листа при възпаления на очите, макар рискът от раздразнение да е съществен.

Унгвент приготвена от пресни зелени листа (традиционно известен като Unguentum Sambuci Viride) може да се използва за лечение на подути, измръзнали места, навяхвания, контузии и рани. Той действа омекотяващо на кожата.

При сваряване на листата в ленено масло се правят успокояващи компреси за хемороиди.

Старите билкари препоръчват прилагането на пресни листа от черен бъз при нервно главоболие. За тази цел листата се загряват между две горещи плочи и след това се поставят върху челото.

Прясно смачкани листа се поставят в носа, за да се спре кървенето.

      Външни медицински приложения на черния бъз

Външното приложение на бъза се изразява в правене на бани и компреси при заболявания и състояния като:

    ревматизъм,
    подагра,
    възпаление на очите,
    червенка,
    изгаряния,
    хемороиди,
    дерматити,
    болки в ушите,
    навяхвания и натъртвания.

Промивките са особено ефективни, когато инфекцията е с бактериален, вирусен или гъбичен произход.

За външна употреба се използват предимно цветовете на черния бъз, макар и някои лечебни рецепти да включват прилагане на сварени плодове под формата на лапа. Те също така се използват за получаване на успокояващи лосиони.

Начин на употреба на черен бъз.

Препоръчително е цветовете и плодове да се консумират след топлинна обработка. Освен неприятния им вкус в сурово състояние, те съдържат токсични химикали (включително цианогенни гликозиди), които се неутрализират при термична обработка.

Чай от цветовете на черния бъз - запарка - около 1 супена лъжица изсушени цветове се запарва с 300 мл. вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка, преди ядене, 3 пъти на ден.

При запек се взема по 1 чаена лъжичка, няколко пъти на ден мармалад (сладко), приготвен от плодовете на бъза.
От кората на бъза се приготвя мехлем, който е изключително ефикасен при стари рани, екземи, омекотяване на кожата и други. Сварява се зелената част на кората, докато се получи мек екстракт. След това се смесва с вазелин.

Бране и сушене на листа.

Бране и сушене на пъпки.

Бране и сушене на плодове, белене на кори.

ВОДНА ДЕТЕЛИНА, богородична жлъчка, воден трилистник, горчивче, горчива детелина – Menyathes trifoliate L.

Семейство Тинтявови

 

Разпространение. По-масово из заблатените места и торфищата в Западните и Средните Родопи, Рила, Южен Пирин и сред някои от блатата във високите котловинни полета в Югозападна България (Самоковско, Дупнишко).

Описание. Многогодишно тревисто растение с дебело и дълго пълзящо членесто коренище, в горната част възходящо. Листата са месести, триделни, с обратно яйцевидни дялове и с дълги дръжки, в основата са разширени във вид на дълго влагалище, което обхваща стъблото. Цветовете са бледорозови, събрани в дълги гроздовидни съцветия на върха на безлистно стъбло с 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка с 6-8 жълтеникави, лъскави, яйцевидни семена.

Използваема част. Листата с малка част от дръжките, брани през време на цъфтежа – май-юли. За препоръчване е листата да се режат с ножици. Събират се добре развилите се листа. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Бавното сушене води до почерняването им. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус.

Химичен състав. Листата съдържат горчивите гликозиди мелиатин и мениантин, алкалоида генцианин, флавоноиди, рутин, хиперозид, дъбилни вещества, витамин С, органични киселини, холин, мазнини, йод и др.

Лечебно действие и приложение. Билаката възбужда апетита и стимулира стомашната секреция, понижава температурата и действа газогонно. Прилага се при гастрит, безапетитие, треска, газове в червата, жлъчен и чернодробен застой.

Българската народна медицина препоръчва водната детелина още при малария, воднянка, главоболие, студени ръце и крака, шипове, малокръвие, стомашни  ичревни болки, придружени със запек и др. употребява се също така във ветеринарната медицина и пивоварната промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

  • Вълнест напръстник - Digitalis lanata Ehrh.

    Вълнест напръстник Семейство Живеничеви Разпространение. Из цялата страна. По сухите каменисти склонове и...

    Read more...

  • Вратига, оборчлива билка - Tanacetum vulgare L.

    Вратига, оборчлива билка - Tanacetum vulgare L. Семейство Сложноцветни Разпространение. Из цялата страна край...

    Read more...

  • Черен бъз (Sambucus nigra)

    Черен бъз (Sambucus nigra) Череният бъз представлява храст или ниско дърво, което принадлежи към семейство...

    Read more...

  • ВОЛСКИ ЕЗИК, еленов език – Phyllitis scolopendrium L.

    ВОЛСКИ ЕЗИК, еленов език – Phyllitis scolopendrium L. Семейство Многоножкови Разпространение. Из сенчестите и влажни...

    Read more...